Мога ли да ходя на църква, ако не съм кръстена?


Аз съм на 20 години и не съм кръстена. Вярно ли е, че не мога да ходя на църква? Бихте ли ми обяснили какво представлява самото кръщение. Какво ще ми е необходимо? Задължително ли и родителите ми трябва да присъстват? Майка ми не е вярваща, но е кръстена в католическа църква. Баща ми не е кръстен. Кажете ми нещо повече за хората, които ще ми бъдат кръстници. Как да ги избера? Задължително ли трябва да са кръстник и кръстница или може да е само един? Благодаря Ви предварително и се надявам да ми отговорите по-скоро.


Свещеник Добромир Димитров:

Чрез Кръщението човекът влиза и става част от Христовата Църква. Св. ап. Павел пише: “Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте” (Гал. 3:27), в смисъл, че в Кръщението получаваме Неговия живот като наш живот. То е смърт и възкресение, преминаващо през тридневното (tridium) стоене в гроба и слизането в ада. В него са обещани бъдещите радости. То е един вид бъдещото възкресение, общение със страданията Господни, участие в Неговото Възкресение, наметало на спасение, риза на радост, одежда на светлина или по-скоро самата светлина. Кръщението е влизането на човека в Светотроичната Тайна на спасението и е дарът на осиновлението и предвкусването на Царството Божие.

Тази истина е жизненоважна за църковния живот и затова Църквата винаги е подготвяла вярващите за тяхното участие в този общ живот. Заради това се е създал институтът на оглашените, а ролята на възприемника (кръстника) е била да подготви и свидетелства, че желаещият иска да стане част от Църквата.

В тази подготовка кръстеният е призван да влезе в това евхаристийно събрание и да намери своето уникално място, да вкуси от Царството Божие, да стане едно с Христа и сътелесник на другите около него.

Станал нова твар, чрез Кръщението, “родил се отново в Христос”, човекът е готов да приеме дара на Светия Дух, в Миропомазанието, което се извършва непосредствено след Кръщението. Светите отци ни дават разяснението на връзката между двете тайнства: Кръщението запечатва отново помрачения Божи образ, а Миропомазването възстановява божественото подобие. Мирото – μηρον или χρισμα – помазание е символ на приобщаването ни към Светия Дух. В тайнството на св. миро човекът получава нетварните енергии на Светия Дух като благодатен дар. Миропомазанието е личната Петдесетница на обновения и възроден в Кръщението човек, в нея той получава сила и енергия да живее автентичен човешки живот, свързан по благодат с Божия живот, чрез който е въздигнат чрез и в Духа до достойнството на цар, пророк и свещеник. Св. Николай Кавасила казва, че Светия Дух ни дава сила “да действаме за слава Божия”, а св. Кирил Йерусалимски свидетелства: “Не забравяй за Светия Дух – в момента на твоето просвещение Той е готов да бележи душата ти със Своя печат. Той ще ти даде небесния и божествен печат (Σφραγισ), който ще накара бесовете да треперят; Той ще те въоръжи за битка; Той ще ти даде сила (…); Той ще бъде Твой пазител и закрилник; Той ще се грижи за теб като за Свой войн.

След Кръщението и Миропомазването ни предстои най-важното, а именно приемането на св. Тайни. Това вкусване е необходимо, защото всеки роден трябва да се храни, а сега храната е Самият хляб на живота – Господ Иисус Христос, който казва: “Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот” (Йоан. 6:53). Именно в това общение кръстеният вече е жив член на евхаристийната реалност, наречена Църква (εκκλησια) и става член на народа Божи и част от Тялото Господне.

Днес една от най големите трагедии е, че Кръщението се възприема повече като индивидуален акт, отколкото като участие в общото дело на спасението в Църквата. Доказателство за това е колко много хора се кръщават и колко малко остават в Църквата. Доказателство за това са пустите храмове в неделя или пък, ако има хора, то те са се свили в ъглите и колоните на храма далеч един от друг толкова тъжни и сами.

Такъв живот е вид духовна шизофрения и нашето Кръщение като ново раждане се е оказало мъртво. Ние трябва да променим това в нашите енории и да помним, че Църквата е любов и общение межди Бога и самите нас. Причестявайки се с Христос ние ставаме част от Него, но и ставаме сътелесници и един с друг. В нашите вени вече тече Христовата кръв и ние заради това сме братя и сестри.

Конкретно на твоите въпроси сега бих отговорил, че ти, като некръстена, можеш да посещаваш храма, да се молиш, но не можеш да участваш в тайнствата на Църквата и да се причастяваш със Светите Тайни, а това е най-важното в нашия живот.

За да се кръстиш, ти е необходима вяра и желанието да предадеш целия си живот на Господ Иисус Христос, сърцето, чувствата, мислите си, а Той – от своя страна – ще ти даде живот вечен и Себе си.

Хубаво е родителите ти да присъстват, но и ако ги няма, това по никакъв начин няма да омаловажи Кръщението. Възприемникът (кръстникът) е един и най-важното за него трябва да бъде вярата, защото той има за цел да те подготви за християнския живот и да те води по пътя на спасението.

Съветвам те да прочетеш прекрасната книга на Павел Евдокимов “Православието” – тя ще ти бъде много полезна.

Желая ти успех и скорошно св. Кръщение.

Твой в Христа: о. Добромир

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. rositsa naydenova каза:

    viarno li e che kogato ne si krasten ne moje da hodish na drugo krashtene v tsarkva.i do kolko godini chovek moje da se krasti.blagodarria na vseki koyto mi otgovori. ot sartse.