Не мога да разбера въпроса и отговора за голямата и малка църковна общност?
Здравейте, много се радвам, че съществувате. Прочетох всички въпроси и отговори с голям интерес. Научих много неща, но и много не знам.Не мога да разбера въпроса и отговора за голямата и малка църковна общност. Какво значи малка и голяма църковна общност? Докато се опитвах да проумея възникнаха и моите въпроси.
Колко пъти в годината трябва да се причестяваме и кога? Може ли да се причастяваме, когато ние пожелаем? Знам, че преди причастие, човек трябва да се изповяда. Мога ли да се изповядам и да не се причастя?
Отец Стоян Бербатов: Здравейте,
Ние всички също се радваме, че нашето съработничество на Божията нива дава плодове, радваме се, че помагаме на всички вас, братята в Христа, да навлизате все по-дълбоко в същността на християнския живот. Също така целият екип е приятно изненадан от точните и адекватни на моментното състояние на църквата въпроси, които отправяте към нас. Благодарим Ви.
Доколкото си спомням, темата на въпроса, който е събудил вашия интерес се отнасяше не за голямата и малка църковна общност, а за голямата църковна общност и малката евхаристийна общност. Тук, разбира се, трябва да подчертаем, че разликата между църковна и евхаристийна не е смислова, а по-скоро знакова, и накратко ще се опитам да обясня в какво се състои тя.
Последните 20 – 30 години на миналия век бяха белязани в Православната Църква от импулса на възраждането на евхаристийното богословие. То се изразяваше в това, че болшинството от най-влиятелните, ерудирани и уважавани епископи, свещеници и богослови, от най-големите аскети и подвижници на Православието в световен мащаб бяха единодушни, че Православната Църква веднъж завинаги трябва да скъса със схоластичните прокатолически идеи за Църквата като институция (общество от хора, които вярват в Христа), за Бога като Авторитет, Чието съществуване може да се докаже с доказателства, и за човека, чиято цел била да става по-добър, по-нравствен и по-етичен. Това болшинство, този невидим Вселенски Събор заяви, че Православието трябва да се върне към вярата и практиката на древната Църква. Да приеме, че Църквата е Тяло Христово и тя не се дефинира с определения, тя се живее. Животът на Църквата е Евхаристията, благодарствената служба, на която всеки един християнин, принасяйки себе си в жертва, участва в живота на Света Троица, като яде и пие Тялото и Кръвта Христови. На Евхаристията, т.е. на Литургията ние съработваме с Бога, ние сме съпричастни с Него. Там човек става участник в Божественото естество, което е и целта на човешкия живот, защото възкресението, т.е. раят е точно това – съживот с Бога.
Като обобщение бихме казали, че знаковата фраза „голяма църковна общност” обозначава християните, които по една или друга причина не приемат, че човек отива на Литургия само и единствено за да се причасти, а смятат, че присъствието на богослужението може да е свързано само с молитвено – емоционални преживявания. Те също така смятат, че за „благочестивия” християнин е достатъчно да се причастява само четири пъти в годината.
Тези, които смятаме, че Тялото и Кръвта Христови са нашето постоянно предвкусване на Небесното Царство, сме „малката евхаристийна общност”.
За връзката изповед – причастие виж отговора на един от предходните въпроси.
Настоящия отговор сигурно ще предизвика у Вас други въпроси. Бих Ви помолил, преди да ги зададете, да потърсите отговорите в богатата литература по темата. Бих Ви препоръчал „Кога и как да се причастяваш”, „Великият пост”, „Вярата, която изповядваме”, „Византийско богословие” и много други на български, руски и английски език.
Бог да Ви благослови.
Отец Стоян
