Към Новия Завет



БЛИЗКИ ТЕМИ:

12 коментара

  1. Eleazar_Levi каза:

    Християнството наистина е чудесно,за съжаление в България болшинството от „православните“ клирици не са Христови.
    „Българската“ църква е трагична,проблемът е че и вярващите са под всякаква критика.
    С тези си думи аз мисля че съм реалист.

  2. dari каза:

    Да, така е! Нали точно затова се опитваме да намираме показваме чисти и светли хора и примери. Истинската Светлина съществува независимо от нас. Но мисля, че и в България има истински християни. Много трудно се намират, но има.

  3. refab каза:

    Поздравления за избора на текст за превод! 🙂

  4. Тина каза:

    Бих искала и аз да споделя своето мнение. Млада жена съм, с двигателно увреждане още от раждането си. Придвижвам се с инвалидна количка. Православна християнка съм – при това вярваща, а не само по традиция. Намирам огромни сили и упование в православието – то ми помогна да осмисля по нов начин страданието си, стимулира ме да възраствам духовно, да се боря със слабостите си; заедно с това да се боря за по-пълноценен живот. Но мога да кажа, че каквато и вяра да изповядват, където и да се намират, за хората с увреждания е трудно навсякъде. Да, добрата медицина, добрите доходи безспорно осигуряват и по-добро качество на живот. (Знаете ли как бих искала и тук да е така; да не живеем само с ниските си пенсии.) Но екзистенциалните проблеми винаги остават. Повечето вярващи хора признават правото ни на живот, но малцина са онези, които биха ни приели равнопоставено в училище, на работа или като приятели. А ние растем и имаме своите потребности. И какво излиза: „Живей, но стой далеч от мен, не разрушавай комфорта ми, защото си имам достатъчно грижи“. Аз имам само двама-трима „здрави“ приятели – и поради факта, че не мога да излизам самостоятелно, и поради това, че се плашат: да не им поискам нещо, да не ги ангажирам с проблемите си…

    Но е

  5. Тина каза:

    Съгласна съм с авторката, че трябва да се уповаваме преди всичко на Бога, а не на хората. Но и ние като хора трябва да поемаме своята отговорност. Защото можем да се уповаваме на Бога за неща, които не са в наша власт, но не можем да очакваме от Него да свърши нашата работа. Едва, когато си толкова немощен, разбираш колко са нужни хората до теб. Щом сме създадени – трябва да живеем, но да живеем пълноценно; да реализираме способностите, които имаме; да общуваме.

    Това е, скъпи приятели.

  6. Vladislav каза:

    Един скромен, но много силен разказ. Всъщност, колко от нас биха се осмелили да посъветват евреин или мюсюлманин да се кръсти?

  7. lyublyana каза:

    Всеки си има своя път във вярата,своите дарби и призвание…на пръв поглед нещата могат да изглеждат безнадеждни,но идва един момент ,в който разбираме какво всъщност Бог ни говори…разбираме го,когато светът,който градим рухне…надявам се малката еврейка да живее дълго и да укрепва във вярата си и да оздравее,да има семейството,което мечтае…

  8. Orangecounty каза:

    Mnogo prilicha na edna istoria na edno momiche koeto e bilo bolno prez zelia si detski zhivot i kato porasva systoianieto i se vloshava i si navlicha i druga bolest.Osyznavaiki che moze da izgnie v bolest i bolka i da umre bavno ili ot neshtasten sluchai tia se kryshtava zashtoto znae che bez tova sled zivota si na Zemiata tova shte e myka zavinagi i bez nadezda v vechnostta.I togava se sluchva nechoveshko shtastie- tia ozdraviava napylno i ot dvete bolesti i stava chovek s nai goliamoto shtastie na sveta i razbira se razbira che Syzdatelia ne e imal nikakvi loshi chuvstva, a prosto ia e vodel kym sebe si vse poveche i poveche.

  9. refab каза:

    🙂 О хората ТРЯБВА ДА СЕ ИСКАТ разни неща, и то не само когато се нуждаем от тяхната помощ, НО И С ИДЕЯТА, искайки (когато имаме необходимост) от тях , ДА СТАНЕМ ПРОСЯЦИ ЗА БОЖИЯТА ЛЮБОВ!…В обществата на първия свят въпросът с хората в неравностойно положение се решава много по-добре, отколкото в България-това го знаят всички, но там освен на по-добри материални условия, това е въпрос и на по-висока култура и цивилизованост – ами доста плебейска страна сме си… 🙁

  10. refab каза:

    По-горе да се чете: „…не само ЗАЩОТО (а не когато) се нуждаем…!

  11. Тина каза:

    Напълно съм съгласна с Вас – всички се учим едни от други. Ние, страдащите можем да провокираме у хората около нас състрадание, любов, милосърдие, но и те могат да получат от нас много – стига да имат желание. Мисля, че за това Бог ни е създал – не за да ни мъчи, а за да се усъвършенстваме и да научим на нещо останалите.

    Що се отнася до културата и възпитанието – и тук съм напълно съгласна с Вас. Ще трябва да извървим още дълъг път, преди ситуацията да се промени.

  12. боби83 каза:

    Нямам нищо против да общувам с хора с увреждания. Ако искаш пиши.
    boby_n_2000@yahoo.com

Споделете в социалните мрежи