Пътят към храма
Вестник „Аз Буки”, брой 47 (2007 година)
Днес, 21 ноември Светата ни Църква празнува големия християнски празник Въведение Богородично. Днес се отбелязва и Денят на християнското семейство. Въведение Богородично ни напомня за влизането на Светата Дева в Йерусалимския храм.
Когато Мария навършила три години, благочестивите й родители Йоаким и Ана изпълнили обещанието си, дадено пред Бога, и оставили дъщеря си в храма – да служи на Господа и да се подготвя за великото си предназначение на Божия майка. Според преданието, Богородица била обречена от родителите си Йоаким и Анна на Бога още преди рождението си. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария – баща на св. Йоан Кръстител – я посрещнал, благославяйки я. Той я въвежда в светилището на 21 ноември (4 декември по стар стил). Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била „дадена” на престарелия си родственик Йосиф от Давидовия род, който оттук нататък трябвало да бди над нея. Най-ранното известие за честването на празника е от края на 1-ви век. Прави се възпоменателно тържество и цялото християнство празнува Въведение Богородично. Този ден Църквата е приела и за Ден на християнското семейство.
Вече не се вижда често семейство, което да ходи в храма. И все пак семейства, корто отиват, символизират влизането на тригодишната Мария в храма и напомнят на бащи и майки за духовните им задължения към децата. На този ден учителите по вероучение водят децата в храма, нещо което би трябвало да направят и родителите. Понякога с тази задача се нарамват бабите, помня как пред моят храм веднъж имаше голяма опашка. Денят беше 21 ноември а една баба бе повело детето, което бе на около 3-и годинки със тях бе и майката, която като видя, че ще има дълго чакане започна да вика „К`ви са тия глупости кой днеска ходи в тия бараки”. Детето са намуси и каза на майката „Това е важен ден, аз не искам да съм като теб, искам да стана добър”. Жената се отдръпна намусено, а бабата каза на детето „тя просто не разбира”. Това дете представено на бога, ще расте благочестиво в послушание към родителите си и чистота на нравите. Значението на това посвещение е да се изтъкне какво е и какво трябва да бъде християнското семейство и кои са предпоставките и условията за едно здраво семейство и за един истински християнски семеен живот.
