Бог действа чрез хора
„Когато трябва да ни се помогне,
Бог ще ни изпрати някого.“
Майка Гавриила („Аскетика на любовта“)
О. Ясен Шинев
Колкото повече живея и трупам опит като духовник и човек, осъзнавам едно – тук, долу, в земята на смъртните, Бог действа чрез хора. Вече съм убеден, че Той има съработници навсякъде и винаги, когато имаме нужда от Неговата помощ, ни праща точно този, когото трябва… Това е едно от най-големите ми открития в царството на Духа и аз непрестанно го виждам, не само в моя малък свят, но и в световете на другите. Екзистенциален принцип и част от духовните закони, с които Той управлява вселената по Своя висш и премъдър начин.
Разбира се, Той може всичко, защото е Всемогъщ и владее бъдещето, настоящето и всичко видимо и невидимо, и може не само от камъните да направи хлябове, но и да прати ангел, както е пратил на Товия за спътник, но… Предпочита да постъпва така – на нас, преходните и „родени от жена“ да прати посланици, за да възвестят Неговата истинска воля. Низхождаща, като жива вода над нас, в тази суха и настръхнала земя, заразена от греха, проклятието и смъртта. Така ни подкрепя, повдига и вдъхновява да продължаваме напред, особено когато сме на ръба на отчаянието и мрачна сянка се е настанила над душите ни. Винаги някой се появява, без дори да сме очаквали или молили за това, и ни дава онова, от което имаме нужда. Тогава тези непознати, явили се със своето послание като ангели в плът, което всъщност не е тяхно, а Негово, ни тласкат напред. Да, ние като вярващи и православни знаем от историята на светата Църква, че от ранни времена досега е било винаги така. Това е гласът Божий, който изпълва Стария Завет, и чрез него са говорили пророческите мъже и са наставлявали народа Божий. Огнените свидетелства на св. Исая, св. Йеремия и на всички останали са призовавали оногова, който се е отклонил от пътя, без да гледат на лице и без да се съобразяват със силните на деня. Защото са били пропити от съзнание за своята мисия и не са постигали покой, докато не я изпълнят.
Така и в Новия Завет на мира и любовта Всемогъщият и Всемилостив Бог, в неизчерпаемата си любов към хората, е изпратил Своя Единороден Син, за да спаси погиващите. Приел образ на човек, за да живее, да страда с тях и да им покаже пътя към Несъкрушимото Си царство. Този дух изпълва и великия Павел и всички светци, праведници и благочестиви хора, които са се подвизавали от древността до днес. Защото е „Дух и Истина“ (Йоан 4:24) и просвещава всичко и всички.
Но съвсем друго е да го видиш в своя собствен живот, в криволичещите пътеки на връхлетялото битие. Тогава придобива друг релеф и отражение, и оставя своя печат в съзнанието ти. Едно, отправено към теб и само към теб, лично откровение, туптящо, пламенно и дълбоко съкровено… Защото в християнството всичко е лично и насочено към всяка отделна личност, като тайна между човека и Христос. Затова нека сме благодарни на онези, които Бог ни е пратил, но да не изпадаме във възхита, да не се прехласваме към тях, да не възкликваме: “Добре, че си ти!“ или „Ако не беше ти, нищо нямаше да се получи!“, а да бъдем преди всичко благодарни на Онзи, Вечния, Който стои зад, във и над тях.
Но ние сме потопени в суетата на света и обикновено не виждаме нещата правилно и в дълбочина, и така бързаме да отдадем почест на пратеника, а не на Този, Който го е изпратил, и не осъзнаваме Неговото благодеяние към нас. В началото на нашия път, когато сме повярвали и сме тръгнали, ние сме чели онова “Помощта ми е от Господа“, но някъде по пътя ни сме го забравили. Затова да отдадем дължимото и да благодарим на Него, Който ни се е открил и призовал към Себе си, Който се грижи за нас по-добре, отколкото ние можем да се грижим, и ни обича повече, отколкото самите ние можем да се обичаме. Така че, да бъдем достатъчно мъдри, за да видим знаците на небето, да видим стъпките на Господа в живота ни – и преди, и сега – и със смирение да извървим пътя си докрай, колкото се може по-често изричайки: “Благодарим Ти, Боже, за всичко!“. Амин.
