За да чуем, трябва да мълчим

Ивайло Борисов

Замисляли ли сте се каква е ползата от изкуството, в частност от музиката? Има ли някаква практическа изгода от нея?

Настоящият текст не е изграден в апологетичен ракурс, поне не в обичайния смисъл на тази дума.

 Американският писател Кърт Вонегът беше написал някъде, че с изключение на интериорния дизайн ползата от изкуството не е кой знае колко голяма – можем да предположим, че ръката на човек на изкуството като него вероятно е треперела, когато го е писал.

И наистина, ако погледнем историята, а и настоящето, виждаме, че този свят е пълен с безумства, стремеж към власт и надмощие над другите – и тази страст е овладяла както цели държави, така и отделни населяващи ги индивиди.

За съжаление виждаме, че музиката, която е повече нематериална, не е могла да спре човека в „строежа на вавилонската кула” – този символ на гордостта и видимия, пъчещ се просперитет.

Германският музиколог и философ от миналия век Теодор Адорно твърди, че след Аушвиц е невъзможно да се пише поезия. Няма да сгрешим, ако добавим – и музика. Думите на Адорно ясно посочват, че цялото поетично майсторство на вдъхновените лирици през вековете не е могло да озапти звяра в човека, да го облагороди, да прекърши волята му за тирания над себеподобния – достатъчно е да видим разрушенията и жертвите на Втората световна война.

Вероятно философът ни казва и това, че след газовите камери ние нямаме право да изобразяваме красотата в човешките ѝ измерения, че тя няма да може да си пробие път през грозното в живота. За щастие Адорно не е бил съвсем прав – красиви и вдъхновени творби има създадени както през втората половина на миналия век, така и през този.

Каква е ползата от музиката?

Още древните гърци са говорели за музикотерапията – лечение чрез музика. Същото между другото виждаме и при древните евреи – спомнете си Давид, който, свирейки, укротява демона на цар Саул (вж. 1 Царств. 16). Музиката влияе благотворно върху психосоматичния живот на личността, за творбите на Моцарт твърдят дори, че развиват интелектуалната сила и паметта на човека – т.нар. „Моцарт ефект”.

За съжаление обаче това не може да реши проблема с греха. Защото поддалия се на различни страсти човек може и да харесва възвишена музика, да я пропагандира (вероятно и да я изпълнява) и пак да бъде зъл – и до днес са достъпни кадри, запечатали Хитлер и обкръжението му, наслаждаващи се на класически концерти.

За жалост както вярата, така и разбирането и усета си за музиката (изкуството като цяло) трудно можеш да предадеш на друг. Дори и на най-близките. Веднъж ми разказаха за човек, който много харесвал музиката на един композитор (чието име не бих могъл да назова). Този човек не успял да се запознае лично с любимия си композитор, но му се удала възможност да се срещне със сина му. Когато споделил възторга си от музиката на талантливия му баща, синът взел шепа монети, пуснал ги и казал, че го интересува единствено звукът на… парите.

Към края на недългия си живот, руският композитор Александър Скрябин е мечтаел да напише такова музикално произведение, което да промени света и човечеството. Е, не е успял. Вероятно тази утопична възторженост в една или друга степен е присъща на всички хора на изкуството, вярващи, че чрез творбите си ще накарат хората да станат по-добри. И тук се сещам за още един пример своего рода наивност, поднесена ни от един иначе много горд човек, истински музикален исполин – Бетовен, в чиято симфония №9 можем да чуем Шилеровите думи „братя всички люде стават.” Днешният век на противоборство и разделение доказва с пълна сила неосъществимостта на този иначе красив призив.

Нашият Господ Иисус Христос казва, че ангелите божии се радват за всяка една каеща се душа (вж. Лука 15:10). По същия начин бихме казали, че и в музиката са важни отделните хора, които тя докосва. Или както твърди поетът Бродски: „За мен дървото е по-ценно от лес. / В мен няма общ интерес.” (превод Асен Сираков).

Не можеш да поведеш хората на тълпи към високото изкуство, но ако открехнеш вратата на красотата дори пред един човек, това е много. Древна максима гласи, че дори една запалена свещ във вселената разрушава гъстотата на непрогледния мрак (вж. Йоан 1: 5).

Веднъж мой близък духовник ми каза впечатляващите слова: като гледам какво става у нас, по света, какви сме станали, ние, хората, се чудя защо въобще Спасителят е дошъл и страдал за нас? Вероятно мисли от същата тоналност минават през умовете и сърцата на всички творци на изкуството (както и през тези на любителите му). Защо качествената музика изобщо вижда бял свят, след като не може да докосне човека, да го накара да бъде по-хуманен? – се питат вероятно те. – Нужна ли е някому тази красота, облечена в мелодии?

Мисля, че отговор на тези въпроси трябва да търсим другаде. И ако щете, фактът, че тук не можем да получим нужното удовлетворение в тази насока, е доказателство за отвъдния свят. Защото вдъхновената музика е отблясък от райската красота, каквато е съзирал и норвежкият композитор Едвард Григ в творчеството на Моцарт.

Това е още нещо, по което високото изкуство си прилича с вярата – и двете сочат вечността. В нашето време вечността проблясва в кратки мигове, но в истинската си красота тя ще засияе едва в бъдещия век, когато, според православния богослов Павел Евдокимов, човек ще възпява Господ чрез елементите на културата, преминали през огъня на последните очищения.

Относно мисълта за ползата от нещо вдъхновяващо, над което понякога преминават и тъмни облаци, си спомнете и за най-великия между родените от жена – св. Йоан Предтеча. В свое слово за св. Йоан Кръстител св. Николай Велимирович пише, че когато пустинният пророк се намирал в тъмница и мислел за миналото и труда си, за тържествуващата неправда, най-силно го измъчвала мисълта дали Иисус е Месията, Когото народът чака? Дали не се е излъгал в Него? [1](вж. Матей 11: 2-11).

Колебания по въпроса дали нещо има стойност и кому е нужно то, винаги ще има. Само наивниците и повърхностните хора са напълно сигурни във всичко. Истината е, че красивото и ценното сами нашепват на душата ни своите послания. Остава само да се заслушаме (за да чуем, трябва да мълчим) в себе си – там ще открием както това по Чий образ сме създадени, така и отговор на въпроса за ползата и ценността на музиката.

Бележки:

[1] Св. Николай Велимирович. За Йоан и Иродиада, www.pravoslavie.bg, 29.08.2015 г.