Божията майка в земята на смъртните
В житието на един от най-забележителните мистици на Светото Православие, св. Андрей Юродиви, има един особено интересен епизод. В миг на религиозен възторг той е имал видение за Рая и след това неописуемо духовно изживяване, той опитва да разкаже следното: “Такава радост ме обзе, като видях Господа, че и сега не мога да я изкажа с думи! В трепет лежах пред моя Владика и Господ. Чудех се на Неговото милосърдие, че допусна мене грешния и нечистия човек да застане близо до Него и да види Неговата красота. Докато ангелите пееха, аз се намирах в Рая и си мислех защо не виждам тук Пресветата Божия Майка Света Богородица! Изведнъж един светъл мъж, като облак с кръст в ръка, застана до мене и рече: “Ти искаш да видиш Небесната Царица. Няма я тук сега. Тя отиде долу в болния свят на земята, за да помага на човеците, да утешава смъртните. Нали знаете, че тя е надежда на безнадеждните? Затова гледа да бъде повече сред тях…“ („Жития на светиите“ 02.10.) Това откровение е толкова значимо и проникновено, не само защото вдъхновява и опиянява всички нас, представителите на земната църква, и усилва ревността ни към Бога, а защото изразява в пълна степен нейната дълбока и решаваща за нас грешниците, духовна мисия. А именно – във висша степен, повече от всеки угодник Божи и светиите в тяхната просияла съвкупност, да защитава и да бъде близо до нуждите на потъналото в грях страдащо човечество.
Да, ние всички знаем, че в онзи висш и мистичен смисъл тя стои отдясно на своя Син и Наш Спасител Иисус Христос, и се моли неотстъпно за нас, „родените от жена“. Тя и пак тя е „незаспиваща молитвеница“, „заступница усердная“ пред Неговия Пресвят Престол и това изживяваме и повтаряме по различен начин в нашите просби към нея. Възприели сме изцяло и оставаме верни на учението на Светото Православие за нея, като особен духовен феномен, и сме изцяло наясно с посредническата роля, която тя има във връзката ни със Всемогъщия и Всемилостив Бог, но… Тя е и долу, сред нас, за да ни помага като любвеобвилна майка на своите малки, объркани деца в бурното море на живота. Пресвятата не само пренася стенанията и просбите ни към Небето, но и ги съпреживява с нас. Не само невидимо помага в необясним и абстрактен за невярващите смисъл, но и реално се намесва и понася кръста на всеки един от нас, който се обърне искрено към нея. Пречистата не е застинала в своето заслужено блаженство, а е в огъня на изкушенията, превърнала мисията си не само в служение на Бога, но и на хората.
Кой човек, повече от нея заслужава да просиява в пълнотата на светостта си, като плод от всичко, което е понесла след явяването на св. Архангел Гавриил при Светото Благовещение! Тя вмести Невместимия и понесе такава болка при Страстите Христови, които не могат дори да бъдат описани. В историята тя е не само спътница, но и носител на Жертвения Кръст на Своя Син Иисус! Това изразява във висша степен нейното велико смирение и преклонение пред Неговата свята Воля. Това е подвиг, необозрим и необикновен за когото и да е във Вселената. В този дух е и наблюдението на св. Николай Велимирович, който 10 века по-късно свидетелства на вярващите за същото: “Господ остави Пречистата Си Майка на земята сред смъртните, та чрез нейното присъствие, наставления и поучения, и особено чрез топлата ѝ молитва към нейния Син и Бог, войнстващата църква да укрепва, да се увеличава и да получава дръзновение да страда до кръв за Своя Господ!“ (“Житие и слова“, стр.48).
Тя не само е Майка Божия, но и съработница за нашето спасение и се превръща в жертва, поемайки болката на всички хора. Тази, която е първа след Света Троица и Всеблагомогъща в своето тихо величие, се понизява, влиза в задъхания пулс на чедата си и се смирява докрай в онзи свят и трагичен кеносис, който може единствено тя да пренесе като обет пред Господ Бог. След като имаме свидетелството на двама велики мъже в историята на Източната Църква за нейната не само молитвена, но и пряка подкрепа в живота на хората, ние ни най-малко не трябва да се съмняваме, че изреченото е Дух и Истина! Думите им са ярко доказателство, че тя има пряко отношение не само към нашето общо и лично спасение, но и в превъзмогването на всички житейски изпитания, тук долу, в долината на сенките.
Всички акатисти и канони отразяват това, като го описват с цялата образност и патетика на изказа на източния човек, но особено покъртителни са думите в Молебния канон към нея, който св. Йоан Златоуст още в 4 в. препоръчва да се чете в мигове на особена скръб и тежки обстоятелства. В заключителната молитва-обръщение е записано така: “О, Пресвета Господарке, дево Богородице и Владичице! Ти си по-горе от всички ангели и архангели и по-драгоценна от всички твари. Ти си помощница на обидените, надежда на обезнадеждените, защита на бедните, утеха на наскърбените, кърмителка на гладните, одежда на голите, изцерение на болните, спасение на грешните, помощ и закрила на всички християни.“ И не само молитвено, там горе отдясно, в отражението на необяснимото сияние в славата на Своя Син, а тук долу, в калта на живота.
Светото Предание изобилства от толкова примери за нейните чудотворни явявания и изцерения в болници, параклиси, в най-различни ситуации в превратностите на битието на необозрим брой вярващи и невярващи, че е трудно да бъдат описани. Тя дава не само непобедима защита и името ѝ поразява демоните, но и носи победата в различни битки, и е ключ за разплитане на объркани случаи в драматичния ход на битието. Тя понася болката на света и с чудотворната си молитва измолва не само спасението, но и понасянето на цялата тежест на едно лично човешко съществуване! Пресвята Богородице, бъди винаги до нас! Амин!
