За учителството в православния храм
Когато дискутирам с някого въпросите на вярата, избягвам да изтъквам богословското си образование. Това печели доверие и скъсява дистанцията. Така по-лесно можеш да спечелиш един човек и като приятел, и като християнин. Все пак смятам, че на базата на придобитите знания, мога да произнеса проповед, да организирам беседа или да дам някому препоръка относно поведението в храма или духовните му потребности.
Преди няколко години в катедралния храм във Велико Търново забелязах, че един от енориашите се кръсти с цяла ръка и не събира пръстите си в кръстно знамение. След службата насаме му отправих нужната препоръка. Вследствие на това върху мен се изляха куп негативи: какво съм си въобразявал? Кой съм аз, че да го уча? Що не съм погледнел себе си? Аз често се старая да се „поглеждам” от всички страни и много добре си знам, че съм затънал в грехове, но поне съм наясно, как човек трябва да се държи в храма. Поисках прошка, простих му, но повече никога не продумах и думица с този човек. Не за друго, а за да си спестя нови негативи. Това е само един от многобройните примери, при които съм се опитвал да поуча, наставя или коригирам някого за неща, свързани с вярата, поведението в храма и духовния живот като цяло.
Факт е, че в днешно време православните храмове се посещават от напълно светски настроени хора, които нямат връзка с духовния живот на Църквата. Те също идват със своите потребности: да запалят свещ за здраве, да си кръстят детето, да им прочетат молитва за здраве или Киприянови молитви. Списъкът с потребностите може да заеме цяла страница. В повечето от случаите тези люде идват неподходящо облечени, държат се неадекватно, а богослужението и всичко, което се случва в храма, не ги интересува. Важно е само от това, за което са дошли, а след като го получат, си тръгват незабавно. Така акцентът се измества от духовното, от вярата и благочестието към требите, към външното и второстепенното.
В древност, когато въцърковените са се разделяли на верни и оглашени, когато за да приемат Кръщение, обикновено вярващите са преминавали през обучение (катехизация) и специален изпит е било доста по-различно. Тогава след възгласа на свещенослужителя „Двери, двери премудростию вонмем!” (Двери, двери, да внимаваме в премъдростта!) отправени към оглашените да напуснат службата, в храма са оставали само християни, които знаят защо са дошли, как да се държат, такива, които водят духовен живот, изповядват греховете си и се причестяват редовно, знаят кога могат и кога не трябва да говорят в храма.
Днес по време на цялото богослужение от началото до края из храма непрекъснато сноват какви ли не индивиди, чудят се къде да застанат, палят свещи, влизат, излизат, говорят, клюкарстват, коментират и пр. Нерядко звънят мобилни телефони, които по правило трябва да бъдат изключени след влизането в притвора или най-добре още преди влизането в храма. Това поведение пречи на нормалния ход на службите, лишава богомолците от нужната по време на молитва концентрация и отклонява вниманието на свещенослужителите.
Все пак се намират и такива, което съзнават своето незнание и питат: къде да си запалят свещта, какво да раздадат „за здраве” и др. Повече от необходимо е в храма да има просвещаваща литература като молитвеник, „Православен катехизис“, „Нашата вяра” и полезните брошури за светите Тайнства и обредите на Църквата. В случая проблем се явява фактът, че и светските хора, и въцърковените християни все по-малко четат. Времето им го крадат телевизията, интернет, борбата за насъщния и забързаното ежедневие в големите градове.
И все пак някой трябва да отговори на въпросите на тези хора, дошли в храма със своите потребности. На първо място това е свещеникът. Когато той е зает с извършването на богослужението, може да го изчакат и тогава да зададат своите въпроси. Когато свещенослужителите в храма са възпрепятствани, а миряните все пак държат някой да им отговори, трябва да има подготвени църковнослужители, които да запълнят тази празнина. На първо място това са личности извън клира – тези, които продават свещи, почистват или извършват други спомагателни дейности. Те трябва да познават устройството и уредбата на храма, писаните и неписани правила за поведение в него. Когато става въпрос за нещо на по-високо ниво, където трябва да се обясни смисълът и духовното съдържание на някое Тайнство, свещопродавците и другите служители трябва да посъветват питащите да изчакат някой от свещениците или да ги насочат към богослов вероучител.
Често непросветените християни или светски хора, дошли в храма, търсят информация от редовите богомолци. В това няма нищо лошо, по-добре е да питаш, отколкото да не знаеш. Тук обаче се явяват някои усложнения.
Първо – не всички присъстващи в храма имат подготовка, за да дадат нужните отговори. След като си нов и не познаваш никого, въпросът може да бъде отправен дори към човек, който присъства инцидентно и не е запознат с елементарни неща от църковно-богослужебния живот. При все това доста от неподготвените се изкушават и дават препоръки на базата на общата си култура. Нерядко тяхната вяра е примесена с обредни суеверия. По този начин рискуват да въведат непросветените в заблуда, а на себе си да навлекат осъждане и погибел.
Второ усложнение се явява фактът, че има хора, които от години посещават храма, дори престояват до края на богослужението, но не вземат участие в благодатния духовен живот – не четат молитви вкъщи, не се изповядват и причестяват, не четат духовна литература. За тях вярата е традиция, храмът е място, където могат да общуват с другите, а богослужението е просто едно приятно преживяване, което споделят с околните. Много от тях сядат с кръстосани крака по столовете и престолите, разсейват другите по време на службите, обличат се непристойно и често си позволяват да „учителстват”.
Трето поред усложнение, е че посетителите, които питат за различни неща, свързани с Православието, го правят по време на богослужение, дори на света Литургия. Това за тях е нормално, на други обществени места никой не ги кара да се съобразяват и да пазят тишина. Като изискват отговор незабавно, те въвеждат християнина, на когото са задали въпроса, в ситуация да говори по време на сакралното Тайнство. Това смущава реда, дразни останалите в храма и пречи на всички. Малцина биха проявили тактичност да отговорят с две-три думи, шепнешком, или да се оттеглят с питащия в притвора, където да му обяснят с няколко изречения това, за което пита.
Четвърто натрапливо усложнение е това, че много често без никой да задава въпроси, хора от „постоянното присъствие” отиват при новодошлите и започват да правят забележки и да раздават акъл на базата на общата си култура. Повод може да бъде, че новодошлият е извършил някой обреден елемент не както трябва. Това става именно по време на богослужение и освен че пречи, може дълбоко да смути някои неукрепнали във вярата хора. Това по-скоро би ги отблъснало, отколкото да ги привлече към духовния живот. Преди години майка ми сподели, че както си запалвала свещите в църква, пропуснала да заобиколи аналой* с поставено на него евангелие за поклонение. Разбира се, веднага се намерила една „просветена” християнка, която я „сгазила” със забележка, че е „пресякла евангелието”. Това беше предизвикало голямо притеснение и все пак е било толкова неграмотно обяснено, че майка ми така и не беше разбрала, какво точно е сгрешила. Нерядко такива хора, подтиквани от собствената си гордост, си позволяват да се разпореждат и дори да казват, кой къде да застане или къде да принесе своето дарение.
Усложнение номер пет се явява фактът, че хората никога не си признават невежеството и незнанието, но са склонни да поругаят авторитета на по-просветените и знаещите, като търсят външни, дори нецърковни авторитети. При все това си позволяват да „поучават” и безчинстват в дома за молитва.
Като начало какво бих могъл да препоръчам…
Много свещенослужители не обичат да им дават препоръки, но аз все пак ще споделя с тях някои мои виждания:
Като добри пастири могат да наблюдават за по-будни хора, които остават до края на богослужението, стараят се да вземат участие в общите молитви, като се прекръстват или поне подражават на околните. Може да им отделят от ценното си време след службата, да ги попитат откъде са, разбират ли смисъла на молитвите, кръстени ли са, имат ли някакви въпроси. Добре е да им предложат просветна литература или заемна, ако храмът разполага с библиотека. Може да ги насочат към малката книжка, съдържаща текста на Литургията заедно с превода на български.
Ако имат възможност и разполагат със Служебник на български език, препоръчително е да отправят възгласите и молитвите си на новобългарски, а не на църковнославянски. Смисълът на последния често убягва на хора, които преди са учили руски, а дори и на запознатите с неговата граматика теолози.
Доста по-сложно е, но не и невъзможно, цялата Литургия да се отслужи на съвременен български език. Едва ли висшият клир ще има финансова възможност да преведе всички богослужебни книги, но за енориашите и другите посетители на храма ще далеч по-удобно и понятно да слушат и разбират какво се чете и пее. Това изисква повече усилия от страна на ръководителя на хора, на църковните певци, четците и прочее, но си струва усилията. Разбира се, срещал съм свещеници, които мърморят, че служенето на църковнославянски било меродавното, че така са ги учили. Този закостенял клерикализъм се отплаща със запустяването на храмовете от страна на млади хора. Съвсем не претендирам за изхвърляне на църковнославянския език от богослужението. Той може да остане в употреба в манастирите, където редът е по-строг.
Задължение на свещенослужителите също е да отправят препоръка към хора, които не се кръстят по установеното от Църквата правило, говорят по време на общата молитва или смущават реда в храма по други начини. Това трябва да става по времето, в което не са заети с извършване на някое от богослужебните чинопоследования. С оглед на това енориашите да бъдат просветени, периодично може да се организират беседи, на които всеки да може да зададе своите въпроси.
На много места вече е разпространена практиката, на жени и девойки, които са облечени непристойно – с къси поли, дълбоки деколтета, потници, прилепнали клинове и други разголващи дрехи, да им се подава от църковнослужителите (примерно свещопродавци) наметало или дълго пончо. На някои места се предлагат и забрадки, защото по изискваниятаq изложени от свети апостол Павел, жената в храма трябва да бъде с покрита глава (вж. 1 Кор. 4:13). След като бъдат вежливо посъветвани да прикрият голотата си, вероятно посетителките на храма (или манастира) ще разберат как би трябвало да се обличат за църква.
При всички случаи трябва да подготвят църковнослужителите – свещопродавци, хигиенисти и пр. как да насочват посетителите. Същите трябва да са наясно, когато въпросът не е от тяхната компетентност, да помолят питащите да изчакат свещеника. Задължително за тези служители е приличното и благопристойно облекло.
От амвона и в лични разговори, пастирът трябва да се бори със суеверията, свързани с обредните практики, молитвите, паленето на свещи и другите елементи от вярата. Не трябва по никакъв начин да поощрява самоволното „учителство”, упражнявано от хора без подготовка и ценз.
Във всички храмове се принасят мирни жертви – курбани за здраве или благодарност, раздават се хляб, риба, месо, сладкиши, жито и други. Недостатъкът тази традиция е, че хората консумират храната в храма, говорят и цапат. Затова е препоръчително да се установи практика, да се раздава храната в притвора, а при общи помени да се слага в пликчета и изрично да се отбележи, че е предназначена за ядене навън. Така храмът ще запази своето основно предназначение и няма да се превръща в трапезария. На някои места има издигнати шапрони в двора или са уредени специални помещения, където този въпрос е решен по най-добрия начин. След приключване на службата ястията, почерпките и напитките се изнасят там, раздават се и се консумират. Ако остане храна, не е погрешно с нея да бъдат уважени бедни хора, които живеят наблизо, дори клошари и просещи.
Освен че е дом за молитва (Мат. 21:13), храмът е и място, в което трябва да има ред. Свещеникът и дяконът да знаят своето място, но освен тях мястото си трябва да знаят и диригентът, хористите, певците, свещопродавците, звънарите, помощниците, които гасят угарките, хигиенистите и пр. Между тях също може да има подготвени, които да дават нужните препоръки, но това трябва да става извън мястото на богослужението. Ако се налага все пак да отговорят, трябва да изведат посетителя в притвора и там да му обяснят, каквото е нужно. Допустими са съвсем кратки отговори и то свързани с най-елементарни неща. Всичко друго остава за след края на Литургията, а ако е по-сложно да бъде обяснено от свещениците.
Без съмнение своето място трябва да знаят и редовите богомолци – църковният народ. Следващите редове са обръщение към тях:
Както знаем, двата основни типа молитва са частна и обществена. С присъствието си в храма ние ставаме част от общата молитва, която отправяме за прошка на греховете, спасение, здраве, мир, благоденствие за себе си, за близките си, за целия народ, за всички православни християни. Нашето участие се изразява в обредните действия като осеняване с кръстното знамение (прекръстване), поклони, коленичене и пр. Допустимо е съвсем тихичко (още по-добре наум) да си припяваме молитвите отправяни от певците или църковния хор. Някъде е установена практиката „Символ на вярата” и „Отче наш…” да се четат на новобългарски от всички. Подготовката за богослужението започва още вкъщи, като психически се настроим, че отиваме на прием при най-великия и могъщ Цар на Небесното царство, Създателя и Властелина на целия видим и невидим свят. Това изисква подходящо облекло и подобаващо поведение… В делничен ден може да се отбием в молитвения дом, облечени в джинси, анцуг или работно облекло, стига да е в добро хигиенно състояние. Много от въцърковените жени са склонни да оспорят евангелската препоръка – жената да покрива главата си по време на служба. Покривалото (забрадка, кърпа, шалче, шапка) ограничава погледа на околните, предпазва косата от запалване с някоя свещ и е символ на смирение и благочестие. В повечето случаи свещениците не изискват покриване на главата от жените, за да не ги отблъснат. За това, което учи и върши всеки носи персонална отговорност пред Бога.
Мобилният телефон по време на богослужение е задължително да бъде изключен. Може да бъде оставен без звук, ако очаквате важно обаждане или се притеснявате за детето си.
Ако идвате рядко на църква и не сте сигурни какво точно трябва да правите: вгледайте се, как се държат околните и се старайте да следвате техния пример! Това обаче не е достатъчно. Може да изкопирате нещо погрешно. След службата попитайте свещеника и се постарайте да се коригирате, ако сте вършили нещо не както трябва!
Не говорете! Ако имате нещо да кажете на свой придружител, му дайте знак или излезте в притвора, респ. извън храма! Ако сте с дете, което вдига шум, снове насам-натам или по някакъв друг начин пречи. Излезте, успокойте го, след това, ако е възможно, върнете се и вземете участие в службата докрая!
Децата до седемгодишна възраст се причестяват без пост и изповед. Ако искате да причестите детето си, е препоръчително то да не е закусило и да не е пило вода. Ако не може да издържи цялата Литургия, фиксирайте времето, когато свещеникът се явява със светите Дарове и влезте в храма малко преди това. Може да причестите децата и веднага след края на службата, като предварително се уговорите със свещенослужителите.
Ако видите познат или приятел, поздравете го с кимване, леко вдигане на ръка или помахване! Когато службата приключи, вече може да се ръкувате и да разговаряте по приятелски. Светските разговори ще ги продължите, след като излезете навън.
Дори в извънбогослужебно време не е препоръчително да се говори в общото помещение за молитва (наос) особено на висок глас. Много често след Литургията в храма остават християни, за да се помолят на тишина и спокойствие. Разговорите ще ги смущават и ще им пречат.
Ако някой ви попита нещо свързано с реда по време на служба, не се изкушавайте да му отговаряте! На първо място това не е ваша работа! Освен това може да започнете беседа, която да пречи на богослужението. Ако можете отговорете му с жест или го насочете към служащите при храма свещопродавци и др. Постарайте се това да стане много тихо – почти шепнешком.
При положение, че сте достатъчно навътре в истините на вярата и можете да отговорите на въпроса, не го правете без да ви е разрешил духовник! Само един образован и опитен свещенослужител може да прецени, кой може да поучава по въпроси свързани с вярата. В случай, че имате благословия (от свещеник или епископ), излезте с човека, който ви е задал въпроса в притвора и набързо му обяснете! Може го посъветвате да изчака след богослужението или да поговори с някой от служащите при храма.
Ако имате свои належащи духовни, здравословни или друг вид нужди, за които искате да се помолите. Не предизвиквайте „задръстване” и опашка пред някоя икона, аналой или проскинитарий**! Изчакайте службата да свърши, усамотете се и се помолете от душа и сърце за това, от което имате нужда!
Постарайте се да посещавате храма само заради основното му предназначение – за общо богослужение и молитва! Когато влезете, купете си свещи, запалете всяка една от тях според предназначението – за здраве, за някакви други ваши нужди и за покойниците! Всяка свещ е една малка безкръвна жертва, която принасяме пред лицето на Бога за нашите потребности. След това, ако службата е започнала и имате желание да вземете участие в нея, намерете си подходящо място! Концентрирайте се! Не позволявайте умът ви да блуждае и да мислите за неща нецърковни или още по-лошо непристойни! Ако трябва си повтаряйте наум „Господи помилуй!” или някоя друга кратка молитва!
Ако не можете да издържите прави, седнете! Постарайте се да станете, когато се чете „Символът на вярата”, докато върви Евхаристийният канон, който започва с възгласа „Станем добре, станем со страхом, вонмем…”*** и свършва с песнопението „Тебе поем…”. В изправено положение се посреща и молитвата „Отче наш…”. (В делнични дни, макар и на празнична Литургия по време на „Тебе поем…” и „Отче наш…” се коленичи.)
Ако можете, не закусвайте сутринта, за да си вземете нафора! Това е осветен хляб, който се дава на онези, които не са подготвени за свето Причастие. Широка практика е, хората да закусват и да си я вземат в салфетка или пликче за вкъщи. Това все пак е решение, ако не можете да издържите без закуска до края на службата.
Когато Литургията свърши, ако сте приключили с личните молитви, се прекръстете и напуснете храма! Ако там се намират ваши познати или приятели, излезте навън и там вече можете да се видите! В мястото за народа, в притвора и дори в двора на храма са недопустими всякакви разговори от типа на клюки, политически коментари, обсъждания на трети лица, обяснения от личен характер, уреждането на семейни взаимоотношения, имуществени спорове и други от сорта. Ако имате да водите такъв разговор, отдалечете се, идете в някое кафене, парк или друго място, където няма да нарушавате благоприличието!
В случай, че видите по време на службата, че някой върши нещо не както трябва (кръсти се не по установения канон, застанал е на неподходящо място и пр.), не се бъркайте! Това ще наруши реда, ще доведе до разговор, а може да смути или засегне въпросния човек. Това е особено валидно, ако нямате благословия от свещеник! Хората, които са индиферентни към духовния живот и идват, за да запалят свещ за здраве, най-често не се вълнуват от това, което ще им кажете. Можете да им помогнете, като се помолите за тях, Бог да ги просвети във вярата, да ги утвърди и напъти!
Положете усилие да внимавате в действията на свещениците и текста на песнопенията, като се стараете да гледате към олтара, към иконостаса, към някой стенопис или в малка книжка да следите службата! Не допускайте погледът ви да се отклонява и да следи онези, които влизат или излизат, да гледате, кой как е облечен, кой какво прави и как го прави! Освен всичко друго, това смущава хората. Никой не обича да го наблюдават, а молитвата и общуването с Бога е нещо сакрално и лично. Ако действията на някого пречат на общото богослужение и молитва, обърнете се към църковнослужителите, защото тяхна задача е да поддържат реда!
Ако видите, че една или повече свещи издигат голям пламък и заплашват да запалят другите горящи на светилника: в случай, че няма църковнослужител, който да ги угаси и отстрани, може да го сторите вие, като внимавате да не се изгорите, накапете или да не запалите нещо. Ако има някой, специално поставен за тази задача и той си е на мястото, може просто да му направите знак, а той да си свърши работата. Ако желаете да помагате в храма като гасите догарящите свещи и отстранявате угарките, също е редно да поискате благословия от някого от свещениците. Той ще ви каже къде да застанете, за да не пречите, къде да поставяте угарките… Наред с това може да бършете стъклата на иконите, да събирате цветя, ако са оставени повече и падат.
Не си позволявайте употребата на фотоапарати и видеокамери (включително тези от мобилния телефон) в храм или манастир без изричното разрешение на някой от духовниците, монасите или служащите при храма (респ. манастира)! Същото важи и за звукозаписна апаратура, независимо с каква цел правите записа. Това е задължително, без значение дали сте редовен енориаш или идвате инцидентно, дали сте поклонник или турист. В особена степен важи за оператори, журналисти и служители на различни медии. Служебното положение по никакъв начин не им дава право да безчинстват.
Ако сте новоповярвал, нямате достатъчно опит и някой дойде, за да ви поучава, какво и как трябва да правите: помолете го, ако има нещо да ви казва, да изчака края на службата! Това в случай, че възнамерявате да останете до края.
Ако само минавате да запалите свещ и искате нещо да научите, попитайте някой от помощниците при храма, но го направете извън общото помещение за молитва!
В случай, че някой ви заговори с цел да ви наставлява, проверете учтиво и деликатно, има ли този християнин необходимата подготовка и благословия от свещеник! Не позволявайте на всеки да ви съветва и дава препоръки! Много хора нямат нито просвета, нито разрешение, но пък имат ищах да поучават и особено да се бъркат в живота на другите!
Ако сте новоповярвал, вие обезателно ще имате нужда от просвета. Има книги, които ще ви въведат в основните истини на вярата, как да се държите в храма, как да се изповядвате и пр. Този, който може да ви ги препоръча, е свещенослужител или достатъчно подготвено и компетентно лице, което служи при храма. Просто е нужно да попитате.
Първото нещо, което трябва да знае всеки нов член на Христовата църква е, че християнството не е просто традиция, абстрактна вяра или показна обредност, а начин на живот. Живот с Бога, по Неговите правила и закони! Живот, в който има трудности, но е благодатен и води към спасение на душата! Ако поемете по този път, ви предстои цял живот да се учите и усъвършенствате.
Ако поискате да станете вероучител, свещеник, монах или монахиня, трябва да знаете, че това са благодатни длъжности и служби в Църквата, съпроводени с голяма отговорност. Понякога отговорност само за собственото спасение, но в много случаи за душите на други хора. Ще завърша с думите на свети апостол Яков отправени към вярващите християни от ранната Църква: „Братя мои! недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим, защото ние всинца много грешим“ (Иаков 3:1, 2).
На всички читатели мога да пожелая да намерят своето място в Църквата, където ще принесат най-много полза! Нека да се вслушват в напътствията на духовниците и да пречупват всяка своя мисъл или дело през това, какво би казал Христос за тяхната постъпка! На добър час!
Бележки
*Аналой – Невисока поставка с наклонен плот върху която се поставят за поклонение и целуване икони, кръст, напрестолно евангелие, мощи на светци и др. сакрални предмети. Понякога са облицовани с текстилни покривки, друг път са с красива резба и се оставят непокрити.
**Проскинитарий – Думата произлиза от гръцкото proskineo /покланям се/ – на пръв поглед прилича на висок изправен шкаф. Всъщност е изправена рамка с вертикална поставка за голяма икона. Отдолу под нея в повечето случаи има и наклонен плот, върху който се поставят други по-малки икони. Често на проскинитарии са поставени за поклонение и молитва чудотворни икони.
***”Станем добре, станем со страхом, вонмем…” – „Да стоим добре, да стоим със страх, да внимаваме…” (Начало на най-сакралния момент от светата Литургия – Евхаристийния канон, при който се претворяват хляба и виното в тяло и кръв Христови.)
