Иисус не е аватар, или какво е всъщност Рождество
Рождество Христово е най-вече реално събитие, случило се преди повече от две хилядолетия в град (ние днес бихме го определили по-скоро като селце) Витлеем. Млада Девойка родила Младенеца. Това се случило в семейството на бедни занаятчии и не след дълго им се наложило да бягат, за да спасяват Младенеца – многочислените съвременни карикатури, търсещи реализация чрез заиграване по темата „семейство близкоизточни бежанци“, се обръщат именно към този момент.
Съвременната атмосфера по отношение на Рождество създава усещане за приказност – ангели, влъхви, коледни украшения… но само по себе си Рождеството е било осъществено не в някакъв приказен свят, а в нашия, тукашния свят, управниците на който, споменати от евангелистите, са ни добре известни и от други източници. Светът от онова време по никакъв начин не е бил по-уютен, а в много отношения е бил дори по-страшен от днешния.
Безмилостните владетели са воювали помежду си, опустошавайки земята, а разоряваните от данъци фермери се превръщали в злосторници и когато попадали в ръцете на примитивната, но изключително сурова правоохранителна система, завършвали живота си на кръста.
И във времената преди това, и във времената след това хората са се раждали, страдали и умирали.
Защо ние пазим паметта именно за Този Младенец? Защото това е Младенецът – Бог.
Тук трябва да уточним за какво става дума. В хода на времената хората винаги са имали различни представи за божественото. Езичниците са почитали много на брой богове, които не са били нито вездесъщия, нито всемогъщи, нито благи. Границата между света на боговете и света на човеците е била неясна – те можели да встъпват в любовни отношения със земните жени и да се сдобиват от тях с деца, хора с изключителни способности, които достигали „възвеличаване“, т.е. били превръщани в богове.
Но светът на Библията рязко и категорично слага край на подобни представи. Съществува само Един Бог, Творец на всичко съществуващо, „на небето и на земята“. Това е Бог „свят“, т.е. абсолютно различен и непостижим. Между Него и тварния свят има цяла пропаст.
Ще опитам да си послужа с аналогия, без да забравям, че аналогията никога не предава нещата в пълнота. Представете си роман с множество персонажи – например „Властелинът на пръстените“ на Толкин. Там има същества тайнствени, загадъчни и прекрасни, „различаващи се“ по отношение на хората – елфите, да речем. Но всички те са вътре в романа. Докато той, авторът – в случая Толкин – е вън от него. Той не е част от списъка с персонажите. Той е качествено различен. И за разлика от персонажите в романа, той е реално съществуващ.
Така е и с библейския Бог – Той не е „един от боговете“, не е една от силите, действащи в мирозданието, пък било то и най-могъщата. Той е съвършено различен. Той е Създателят на всичко, също какъвто се явява писателят – създател на роман, или пък композиторът – създател на симфония.
Но ето, че в Иисуса Христа Бог приема в Себе Си човешкото естество. Авторът се поселва сред своите персонажи.
Тук трябва да коригираме допускането на още една възможна грешка. Иисус не е аватар. В някои религии въплъщаването на някой бог се представя като нещо, което се извършва многократно с цел да напомня на хората за загубени от тях истини. Това е вдъхновявало и автори на научнофантастични творби за създаване на образа на „сменяемото тяло“ (по-конкретно в известния филм „Аватар“), чрез което при наличието на необходимост може да се действа, а щом необходимостта бива елиминирана, тогава то изключва силата си на действие. За този род допълнително „свързано“ тяло смъртта и страданията не са нищо повече, отколкото поражения в компютърна игра – в крайна сметка във всеки един момент връзката с него може да бъде прекъсната.
Но когато говорим за въплъщението на Иисуса Христа, ние не говорим за аватар. Бог истинно и во веки прие човешки образ. Това не е Тяло, взето за известно време от Него, за да се яви пред нас – това в пълния смисъл на думата е Неговото Тяло, така както всеки от нас си има свое собствено.
И понастоящем Иисус, пребиваващ в слава, се явява Човек, член на човешкия род, Един от нас, във всичко подобен на нас, освен в греха.
Трябва да посочим нещо, което понякога остава неизяснено: Иисус не е „смесица“ между Бог и човек, не е някъде „по средата“ (това би било вън от истината). Той, да подчертаем още веднъж, е всецяло Бог и всецяло Човек.
Защо Бог стана Човек? Това по никакъв начин не е принесло някаква полза за Него Самия – Бог не е имал лична потребност за нещо, поради което да е направил това. Той го е сторил за нас, както се казва и в Символа на вярата: „заради нас, човеците, и заради нашето спасение“. Спасение от какво? Евангелието ни го казва: от греха.
Човекът – всеки един от нас – е създаден от Бога за живот вечен и блажен. Но заради греха ние сме отпаднали от Бога. Всичко лошо в този свят – смърт, страдание, униние, поквара – имат за свой източник греха. И то не задължително личният грях на страдащия, а грехът, тровещ цялото мироздание.
Ние съществуваме в състояние на постоянен и разрушителен бунт срещу собствения си Създател, но ето, че в Иисуса Христа Той е дошъл, за да ни върне към Себе Си. В света е влязъл истинният Цар – някои, подобно на влъхвите, поемат на дълго и трудно пътуване, за да Му се поклонят, други, подобно на Ирод, се мъчат да Го унищожат, но Той вече е тук. Той е влязъл в нашия свят и е останал в него.
В деня на Рождество Христово ние, подобно на влъхвите, отиваме да Му се поклоним. | www.pravmir.ru
Превод: Анжела Петрова
