Назад към светото Евангелие
Свещ. Ясен Шинев
Нашият свят става все по-луд и все по-лош, затова всеки от нас, вярващите, трябва да преосмисли живота си и да прегледа отново своите лични приоритети. Онези вътрешни и външни правила, които изграждат душевния му свят и определят поведението му в обществото. Вече нищо не е същото и затова никой няма право да остане такъв, какъвто е бил досега. Трябва да се промени. Времето го налага. Нещо повече – Христос ни чака. Сега повече отвсякога Той очаква много от нас във всичко – вяра, любов, добротворство. Старание в следването на пътя и служение на Бога и на ближния.
За това би ни помогнала една посока, която ще ни върне към живия извор и ще преоткрие това, което сме изповядвали досега – светото Евангелие. “Назад към светото Евангелие“ – така може да бъде изречено и обобщено всичко изживяно и натрупано в хода на духовния ни път, с което ще се възродим. В него е разковничето за нашия малък свят и ключът за бъдещия ни духовен успех. Никъде Пречистият Иисус не се разкрива в такава пълнота и светлина, както в тези преки свидетелства, представени от светите евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан. Неговата свята Църква, Тялото Христово, е в светото Евангелие! В него посланието Му особено силно блика, оживотворява, твори. Това е маята на новия живот и откровението за вечността. Ако се върнем към него, това ще ни даде обратно изначалната простота и радост от общуването със Светия дух, които са имали светите апостоли и първите вестители на Царството Божие. Там са вдъхновението и поривът на новозаветната истина и утехата в криволичещите пътища на потискащото ни битие.
Нека се успокоим, нека утихнем, нека навлезем бавно в себе си и просто се върнем там, откъдето сме започнали. Постепенно и неусетно ще се отърсим от всички други напластявания – позитивни или просто необходими за нашето спасение. Само когато застанем пред огледалото на Христос и се огледаме в него, можем ясно да видим лицето си! Ще видим белезите си от греха и раните от атаките на врага, ще се изцерим с лекарството на Лекаря на всяка болест и немощ. Това е началото на истинското познание за самите себе си. Всичко друго е лъжа или просто заблуда, навята от ветровете на психологията, социологията и езотериката. Това чисто познание ще ни даде нов тласък да продължим напред и да преоткрием необяснимия за невярващите свят на светата Църква.
Тези, които познават живота на блажени Августин, знаят, че в своя предхристиянски период той обичал да се подиграва на християните, да ги предизвиква на диспути и да ги оборва с аргументите на логиката и философията. Присмивал им се за простоватите обяснения за света и човека, и обичал да повтаря в общуването си с най-близките, че християнството е само за неуките и необразовани хора. Постъпвал така, воден от увлечението си по манихейството и от чувството за духовно превъзходство, плод на гордостта. Години наред бил потопен в самодоволство и категорично отхвърлял мнението на майка си Моника и на всички, които се опитвали да го разубедят. Но след като повярвал в Христос и воден от Неговата бликаща благодат, той тръгнал след Него, преминавайки през своята лична метаноя, преосмислил всичко. А на края на своя жизнен път достигнал до извода, че цялата истина за живота и света е в тези четири свети Евангелия. Нещо повече – изтъквал, че те са напълно достатъчни, за да просветят живота на човека и той не само да преосмисли всичко, но и да спаси душата си. Малко или много всеки от нас, който е навлязъл в света на вярата от интелектуални и философски позиции, и се е лутал в личностните си търсения, би могъл, бидейки откровен докрай, да достигне до неговото твърдение. Понякога по Своя воля или Промисъл, Господ Бог допуска да пием от отровените извори, преди да достигнем до пречистия извор на Майката Църква.
В особена степен това се отнася за нас, православните, които имаме пълнотата на благодатта и изповядваме най-чистото учение на Спасителя Христос. Преди около 30 години проф. Андрей Кураев, в своето произведение „Към протестантите за Православието“, изложи едно обвинение от страна на нашите приятели, че ние, православните, обичаме да целуваме Евангелието, но не и да го четем. За съжаление това до голяма степен е вярно и е съотносимо днес, в новите условия на постглобализма. Ние, имайки богатото наследство на светите отци и цялата красота и мощ на светото Предание, нито за миг не трябва да забравяме, че основният камък на сградата на светата Църква е именно светото Евангелие. Всякакъв вид подценяване или недооценяване на този факт е вид отстъпление от откровението на Спасителя! Първо е светото Евангелие, а после е всичко останало. Това може само да вдъхнови и освежи нашето разбиране за светото Православие, защото ще ни върне към извора, от който бликат всички живителни потоци. Затова е добре за всички нас не просто да продължаваме напред, трупайки знание и мъдрост от писанията, а да спрем и да се обърнем назад към простотата и чистотата на Светото Евангелие!
