Няма зла съдба
На 65-годишна възраст Вера Петровна започна да я боли тазобедрената става. Боли и боли, стана ѝ трудно да ходи. Обичайна история при възрастните хора – въздъхна Вера Петровна. Неин познат, лекар от Изследователския институт Склифосовски, ѝ предложи да отиде на преглед – вероятно ще може проблемът да се реши с операция. В болницата бързо разбраха каква е причината за болката, но не беше точно тази, която се очакваше да открият – пациентката беше диагностицирана с четвърти стадий на рак на костите. Прогнозата на лекарите – шест месеца живот.
Вера Петровна винаги е била жизнерадостен човек. Опитваше се да не мисли за лошото, настроена беше преди всичко към доброто. Само едно нещо хвърляше сянка върху ведрата ѝ нагласа към живота – майка ѝ почина на 65-годишна възраст от рак. Вера Петровна често бе мислила, че я очаква същата съдба. А ето, сега и на нея поставиха диагноза, и то точно на 65 години…
Тя видя в това „знак отгоре“ и „десницата на съдбата“, от които, казват хората, не можеш да се измъкнеш. Вера беше кръстена още като дете, но през целия си живот така и не се въцъркови. Отнасяше се към Църквата със симпатия и нищо повече. Въпреки това, когато племенницата ѝ Олга предложи да ѝ се отслужи маслосвет, тя се съгласи. Нямаше нищо против и четене на акатист. Междувременно я преместиха в онкологична клиника и лечението ѝ започна. Тя премина няколко курса химиотерапия, но не можа да започне следващия – левкоцитите ѝ бяха на нула. Затова, докато лечението беше временно спряно, семейният съвет реши да я заведат в Дивеево. Познат на Олга свещеник служеше там – той беше и инициаторът на това пътуване.
Групата се получи солидна, с болната тръгнаха съпругът ѝ, племенницата и една приятелка. Нямаше и как да бъде иначе – слабата, бледа, останала почти без коса Вера сега се придвижваше само в инвалидна количка, едва можеше да направи няколко крачки сама. В количката я закараха и на службата в Дивеево. Тя се изповяда и се причасти, а след това отец Владимир ѝ предложи да отиде до лечебния извор наблизо. Беше краят на ноември, нощем вече всичко замръзваше, но цялата компания с радост се съгласи. При извора Вера Петровна се съблече без колебание и се втурна да се потопи във водата. Олга стоеше наблизо – увита в палтото си, трепереше от студа и държеше дрехите ѝ.
Останаха три дни в Дивеево. Всеки ден ходеха на служба и болната се причастяваше. След като се върнаха в Москва, я откараха обратно в болницата. Направиха ѝ тестове, за да проверят дали може да започне следващия курс химиотерапия и изведнъж стана ясно, че… няма рак. Няма злокачествени клетки в тялото на пациентката, на която лекарите даваха само шест месеца живот.
Сега Вера Петровна е на 71 години. Тя не само е жива и върви отново – от време на време бяга маратони на кратки разстояния от 3 и 6 километра. След болестта и чудодейното изцеление тя сякаш се роди за втори път и животът ѝ стана още по-активен отпреди. Най-ценното, което научи от тази история: няма съдба, няма зла участ. Има Божия воля и има Божия милост към човека, дори той да е изгубен и далече от Църквата.
Тази история се случи в Москва преди няколко години. Всички герои са истински, само имената са променени.
Превод: Ралица Кръстева
Източник: pravoslavie.ru
