Сирак събра 370 манастира в албум
Студент богослов обикаля градовете с уникална изложба на български манастири. Осем години Светлозар Стоянов издирва с фотоапарат в ръка известни и малко популярни храмове. Направил е снимки на 120 скални и на 250 градени манастира. Запечатал е на лента и десетки чешми, направени от местните жители. В колекцията си има вече над 500 фотоси.
От поредицата с храмове е направил албум, с който всеки българин може да начертае маршрут за вътрешен културен туризъм. „Показвам ги на хората, за да възстановим вътрешния си човешки храм“, обяснява Светльо.
„Браво, момче!“ Така посрещнаха перничани изложбата на студента от Хасково, наредена пред централния храм „Св. Иван Рилски“ в миньорския град. Десетки минувачи се спират пред поставените на стойки снимки и се заглеждат в неизвестни им досега манастири, дори от родния им край. „Ще взема албум за децата и внуците. Да знаят какво богатство има страната“, обяснява възрастна жена, която не щади пари в кризата за подобна покупка.
„Има интерес. Не търся големи печалби. Намалил съм до минимум цената, за да не тежи на хората“, обяснява Светлозар. Той показва фотосите от две години. Гостувал е с тях в София, Стара Загора, Пазарджик и Асеновград. След Перник смята да ги покаже и във Видин, но ако времето му позволи и не го препъне с валежи.
Светльо е от Хасково. Съдбата го оставя без семейство и го хвърля в ръцете на държавата. Детството му минава в социалните домове. Израсъл е в сиропиталището в Свиленград, после го преместили в Хасково. Не смята, че е преживял страшни неща, или поне не си спомня за такива.
„Да имаш покрив и храна е по-добре от участта да си на улицата. Разбираш го обаче, след като пораснеш“, обяснява фотографът. След като завършил и отслужил казармата, съдбата му предлага реванш. Негови близки го свързват с възрастна жена от съседното село Горски извор. Старицата се нуждаела от някой, който да се грижи за нея. Светльо се заема и като знак на благодарност жената му оставя къщата си.
Така сиракът се сдобива най-сетне със собствен дом. Започнал работа в цигарената фабрика. Първо го назначили като общ работник, после се научил да работи с машините и станал шлосер.
През 1998 г. обаче заводът закъсал финансово и го съкратили. „Тогава тръгнах с фотоапарат да обикалям страната – разказва той. – Не съм професионалист и не претендирам за уникални снимки.“ Пред обектива обаче подбира богатството, което всеки българин трябва да види. Не само на снимка, а и на място.
Понеже нямал пари, пътувал на автостоп. Определял си първоначален маршрут, после самите хора го насочвали към стари манастири. Знае историята на всеки храм в страната. „Видял съм 99% от всички манастири. Не съм бил само там, където няма нищо“, разказва хасковлията.
Преди три години решил да покаже пред публика снимките си и направил във фоайето на Богословския факултет своя изложба на осквернените и забравени православни храмове в България. По-късно изложил фотоси на новопостроени или реставрирани храмове и манастири. Нея подредил около Паметника на св. Климент Охридски в градинката пред Софийския университет.
Много от храмовете са разбити и ограбени, а на други свещениците и миряните са прибрали на сигурно място всичко ценно. Християнството обаче е живо в душата на българина. То не търси горда показност, има го скрито във вековните манастири и в душата на хората, категоричен е Светлозар. От обиколките си по села и градове вижда как българинът през последните години се променя. По места всеки възнегодува, всеки роптае.
Иначе студентът не понася суетата. Смята, че тя измива и малкото, натрупано като знание и опит. Измества духовното у човека. Гордостта пък е най-лесното и най-лошото качество. Признава, че и на него не му е чужда. „Много пъти съм си патил. Първо припалвам с емоции и действам, после размислям и съжалявам. Но важното е да има изповед и покаяние“, обяснява фотографът.
Може би заради участта си, може би от пътуванията си, Светльо се сдобива с нова мечта – да стане свещеник.
Цели се нависоко – въпреки че е прехвърлил Христовата възраст, се записва студент. Сега е трета година във Факултета по богословие в Софийския университет. Надява се да срещне любовта и да си има свое семейство. После ще облече расото.
Няма претенции към мястото, където ще го назначат. Предпочита да е в Хасково, защото там е домът му. Дотогава има още да учи, за да вземе диплома. След лекции тича да работи в строителството, за да има с какво да живее и да показва изложбата си в страната.
Досега се е справял сам с финансите. От месец обаче е пред ново предизвикателство. Понеже е на 34 години, от университета му отказват общежитие. Според новата вътрешна наредба на Алма матер по-възрастните студенти трябва сами да си търсят покрив над главата.
Затова Светльо преспива у приятели. Поне засега. „Не може да продължава дълго, притеснявам хората“, ядосва се бъдещият свещеник. Той обаче не пуска молба с искане да му се направи изключение като сирак. „Това не ме устройва, значи да дискриминирам другите, които също са потърпевши“, обяснява хасковлията. Надява се съдбата отново да му помогне.
Националният омбудсман вече се е произнесъл, че новите правила за общежитията са дискриминация. Чака се и решението на Конституционния съд. | standartnews.com
Снимка: sever.bg
