Свети пророк Даниил и св. 3 отроци Анания, Азария и Мисаил
Отдавна вече юдейските пророци, вдъхновени от Бога, предсказвали пленението на Йерусалим, като убеждавали юдейския народ да се покае за греховете си и да се обърне към Бога с молитва за помилване. Пророчествата им най-после се сбъднали. Халдейският цар Навуходоносор превзел Йерусалим, разрушил храма, построен от Соломон, отнесъл във Вавилон всички скъпи съдове и откарал в плен множество юдеи. Между тези пленници имало люде, които свято пазели в сърцата си любов към Бога и към Неговия закон, и Господ по Своята милост и сила чудно ги опазвал сред беди и изкушения.
Младият Даниил веднъж спасил от смъртно наказание една жена, на име Сусана, която била наклеветена от двама развратни старци. Когато завеждали нещастната жена на смърт, младият Даниил дал на съдиите съвет да разпитат обвинителите й поотделно. Те, не очаквайки това разследване, се объркали в своите показания, и чрез това се открила невинността на Сусана.
Веднъж цар Навуходоносор видял сън, който твърде много го смутил. Като се събудил, той веднага забравил подробностите на това съновидение. Но тежкото впечатление, което оставил тоя сън, продължавало да го безпокои. Той повикал при себе си халдейските учени мъже и сънотълкуватели, като искал от тях да му разкажат съня, който видял, и да му обяснят значението му. Никой, разбира се, не могъл да стори това. Царят се разгневил и осъдил на смърт всички вавилонски мъдреци. Застрашеният от също такава участ Даниил с тримата си другари помолил царя да му даде няколко дни срок и, твърдо надявайки се на Бога, молел Го да му открие тайната. Бог чул молитвата на Даниил и тримата му другари и насън им открил всичко, което трябвало да знаят: както самия сън на царя, забравен от него, така и значението му. Сънят предсказвал падането на много царства и началото на вечното царство, което имало да се открие след дохождането на Иисуса Христа – царството на Христовата истина и благодат. Даниил обяснил съновидението на цар Навуходоносор и царят, удивен от неговата мъдрост, му поверил една от най-важните длъжности в държавата – началството над всички вавилонски мъдреци. По ходатайството на Даниил и неговите другари получили високи високи държавни длъжности.
След няколко време царят заповядал да излеят от злато грамаден кумир, който поставил на равнината Деир, за да му се покланят всички. В чест на истукана бил устроен голям празник. Гръмогласно била оповестена следната заповед: „Съобщава ви се, народи, племена и езици: щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и симфония и всякакви свирила, паднете и се поклонете на златния истукан, който постави цар Навуходоносор! А който не падне и не се поклони, веднага ще бъде хвърлен в горяща огнена пещ!” При гръма на музиката народът паднал и се поклонил на златния истукан. Враговете на Даниил и неговите приятели донесли, че само те не се поклонили. Царят повикал момците и ги запитал: „Вярно ли е, че не искате да служите на моя бог, и не се покланяте на изображението, което аз поставих? Още сега се поклонете, иначе ще бъдете хвърлени в горящата пещ, и никакъв бог не ще ви избави от ръката ми!” Те отговорили:”Ние имаме на небесата Бог, Който е силен да ни спаси от горящата огнена пещ и от твоята ръка. Но ако Нему е неугодно да ни избави, ние все пак няма да служим на твоите богове, и няма да се поклоним на златния истукан, който си поставил!”
Царят се разгневил, заповядал да разпалят пещта и да хвърлят в нея яко свързаните момци. Огънят в пещта бил толкова силен, че войниците, които изпълнявали заповедта на царя, били опалени от пламъка. Но Бог пазел момците. Той им пратил на помощ Своя ангел. Сред огъня момците оставали невредими и пеели на Господа песен на хвала и благодарение. Царят, който гледал това, веднага запитал служителите си: „Нали трима души хвърлихте в пещта? А как станаха четирима? Те свободно ходят сред огъня, а един от тях е светъл и прекрасен като Син Божий?” Учуденият цар се приближил до отвора на пещта и извикал: „Седрахе, Мисахе и Авденаго, раби на Всевишния Бог, излезте и дойдете!” Те веднага излезли от огъня и дошли при царя, който с удивление видял, че нито дрехите, нито космите им били опалени, дори миризма от изгорено нямало от тях; само веригите, с които били свързани, паднали от краката им. Тук царят познал силата Божия и извикал: „Благословен Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, Който проводи Своя ангел и избави рабите Си, които се Нему надяваха! Който от поданиците ми се осмели да изговори хула против Бога, Комуто се покланят юдеите, ще бъде предаден на смърт, защото няма друг Бог, Който да може така да избавя! „ Тримата момци, така чудесно спасени, оттогава били на голяма почит пред царя и народа.
Но това чудо не смирило царя. Той се възгордял със своята слава и величие. И Бог, Комуто са противни гордостта и високомерието, пак Му предизвестил насън Своята воля. Веднъж Навуходоносор видял насън, че на средата на земята стои грамадно дърво; че това дърво все повече расте и заяква и най-после стигнало до небето, а клоните му осенявали цялата земя; че прекрасни били листата му и изобилни плодовете; че под сянката му живеели всички земни зверове, а във вейките виели гнезда всякакъв вид птици. Но изведнъж от небето се раздал глас, който казвал: „Отсечете това дърво, окастрете клоните му, отърсете листата от него и разхвърлете плодовете му! Но главния му корен оставете в земята, и нека той в железни и медни вериги сред полската трева да се напоява с небесна роса, а с животните нека бъде делът му в земната трева. Сърцето човешко ще му се отнеме и ще му се даде сърце зверско, и ще преминат над него седем времена, и нека живите знаят, че Всевишния владичества над човешкото царство и го дава, комуто си иска!” Уплашеният цар наново свикал мъдреците и им разказал съня, като искал да го изтълкуват. Никой от тях не могъл да обясни съня. Но Даниил казал на царя, че чрез тоя сън заради неговата гордост Господ му предсказва лишаване от царския сан и отдалечаване от човешкото общество дотогава, докато той признае, че само Бог е всемогъщ, че само Той дарява на царете сила и слава. „И затова, царю – прибавил той, – разкай се за греховете си, изкупи ги с правда и милосърдие към бедните, заглади гордостта чрез смирение, и, може би, Бог, като види твоето разкаяние, ще отмени определеното наказание!”
Царят не послушал съвета на Даниил и скоро забравил съня и неговото значение. Гледайки на великолепния Вавилон, той се гордеел със своето величие и слава. „Нали аз – казал той – издигнах тоя град? Нали аз го съградих със силата на моята мощ и за слава на моето величие?”
Но царят едва успял да произнесе тия думи и Божият съд над него се изпълнил. Той бил лишен от разум и като див звяр започнал да се скита по поля и гори. Това се продължило цели 7 години, след което Господ Бог се умилостивил над него и му възвърнал разума. Навуходоносор се разкаял в дълбокото си смирение, като познал Божието всемогъщество, отново заел престола си и царувал няколко години, славейки и хвалейки Всевишния Бог.
Валтасар, синът на Навуходоносор, веднъж устроил в двореца си великолепно угощение, на което били поканени всички държавни велможи и царски жени. Всички шумно се веселили, пиели вино от свещените съдове, взети от Йерусалимския храм и величаели вавилонските богове – златните, сребърни и медни идоли, и никой не споменавал за вечния Бог. Изведнъж се явила тайнствена ръка, която начертала на стената в пиршествената зала незнайни думи. Царят побледнял, лицето му се изменило, цял затреперил и с ужас гледал тайнствените думи. Всички присъстващи били обхванати от ужас и общо смущение заменило шумното веселие. Царят веднага заповядал да свикат учените мъже, но никой от тях не могъл да прочете, нито да му изясни написаните на стената думи.
Най-после царицата напомнила на Валтасар, че в царството му има един човек, изпълнен с Божий Дух, който в дните на баща му се славел с мъдрост и ученост. Царят повикал Даниил и поискал да му обясни тайнствените думи, като му обещавал за това почести и богати дарове.
– Даровете ти нека останат у тебе, царю, – казал Даниил, – а почестите отдай другиму! А написаното ще прочета на царя и значението ще му обясня. Царю, Всевишният Бог бе дарувал на баща ти Навуходоносор царство, величие, чест и слава. Пред величието, що му бе дал Той, всички народи, племена и езици трепереха и му се бояха. Когото си искаше, той въздигаше, и когото си искаше, унищожаваше. Но когато сърцето му се възгордя, и духът му се ожесточи до дързост, той бе свален от царския си престол и лишен от славата си, докато позна, че над човешкото царство владичества Всевишния Бог и поставя над него, когото си иска. И ти, негов сине Валтасаре, не смири сърцето си, ако и да знаеше всичко това, а се вдигна против Бога Небесни. Донесоха ти съдовете от Божия дом, и ти с твоите велможи, с твоите жени и наложници пихте от тях вино. Ти славеше сребърните и златните, медните и железните, дървените и каменните богове, които нито виждат, нито слушат нито разбират нещо. А Бога, в Чийто ръце е твоето дишане и у Когото са всички твои пътища, ти не прослави. заради това са изпратени от Него тия ръчни пръсти, и е начертано това писмо.
След това Даниил обяснил, че тия думи: мене, текел, упарсин, означават: изброй, претегли, раздели, т. е. че Бог изроил царството му, претеглил делата му и ги намерил недостатъчни, и най-после разделил царството му между иноплеменниците. Пророчеството се сбъднало в същата нощ. Мидияни и персийци нападнали Вавилон, убили царя и разделили царството му.
При мидийския цар Дарий Даниил бил на голяма почит. Царят му поверил управлението на една трета част от своята държава. Това възбудило завист у велможите и те прибягнали до хитрост, за да го погубят. Като знаели, как свято Даниил пази вярата на бащите си, те уговорили царя да издаде следната повеля: „Който през следващите тридесет дена се моли на който да е бог или човек, освен на царя, да го хвърлят в лъвовата яма!” Даниил по свой обичай продължавал три пъти на ден да се моли пред отворения прозорец на стаята си, обърнат към Йерусалим. Велможите не се забавили да донесат за това на царя, като искали изпълнението на присъдата. Царят съжалявал за своята повеля, понеже обичал Даниил, но не могъл да отмени заповедта. Даниил бил хвърлен в лъвската яма и входът в ямата бил запечатан с печат. Царят бил толкова печален, че не вечерял и цялата нощ не могъл да заспи. На разсъмване се затекъл към ямата и като дошъл до входа, гръмко изикал: „Данииле, рабе на Бога живи! Твоят Бог, Комуто неизменно служиш, можа ли да те избави от лъвовете?” Даниил отговорил: „Моят Бог изпрати Своя ангел и затвори устата на лъвовете и те не ме повредиха, защото аз излязох пред Него чист, па и пред тебе, царю, не съм извършил престъпление”. Зарадваният цар заповядал да изведат Даниил из ямата и хвърлил там враговете му, които веднага били разкъсани от лъвовете. След това Дарий издал следния закон: „От мене се повеля издава, във всяка област на царството ми да треперят и да благоговеят пред Данииловия Бог, защото Той е Бог жив, и Неговото царство е несъкрушимо, и Неговото владичество е безкрайно. Той избавя и спасява, върши чудеса и личби по небе и земя. Той избави Даниила от силата на лъвовете”.
Даниил проживял до дълбока старост и се удостоил с чудни откровения от Господа, които са записани в неговата пророческа книга. В пророчески видения му били открити съдбините на нородите и царствата, времето на Спасителевото идване и съдбата, която ще постигне Йерусалим. Това му било възвестено чрез архангел Гавриил, който му се явил, когато Даниил със съкрушено сърце молел Господа да се умилостиви над израилския народ. „Моля Те, Господи – казал той, – Боже велики и дивни. Който пазиш завет и милост за ония, които Те обичат и които пазят Твоите заповеди! Съгрешихме, постъпвахме беззаконно, действахме нечестиво, упорствахме и отстъпвахме от Твоите заповеди и от Твоите наредби и не слушахме Твоите раби, пророците, които ни говореха от Твое Име. У Тебе, Господи, има правда, а у нас – срам на лицата, защото съгрешихме пред Тебе. Господи, по всичката Твоя правда нека се отвърне гневът Ти и негодуванието Ти от Твоя град Йерусалим! Чуй молитвата на Твоя раб и неговото моление и погледни със светлото Си лице опустошеното Твое светилище! Приклони, Боже мой, ухото Си и чуй, отвори очите Си и погледни нашите опустошения и града, над който се призовава Твоето Име! Защото ние поднасяме моленията си пред Тебе, надявайки се не на нашата праведност, а на Твоето велико милосърдие. Господи, чуй! Господи, прости! Господи, дай внимание и свърши, не бави се заради Тебе Самия!” Даниил още се молел, когато се явил пред него архангел Гавриил и му възвестил за възобновяването на храма и за времето на идването и самата смърт на Месия. Вдъхновен от Бога, Даниил в пророчествата си говори също така за Второто пришествие и за Страшния съд Господен.
