Издателство „Омофор“ ви очаква с нови заглавия и нови тиражи на Пролетния панаир на книгата 2024

За поредна година издателство „Омофор“ се включва в най-мащабното книжно изложение в страната – Пролетния панаир на книгата 2024 г. От 24 май до 2 юни в парка пред НДК ценителите на писаната реч отново ще могат да се докоснат до отбрана християнска литература.

По традиция издателство „Омофор“ е подготвило за своите читатели нови издания, както и нови тиражи на обичани заглавия.

В рамките на Пролетния панаир на книгата 2024 г. посетителите ще имат възможност да закупят с обичайната отстъпка най-новото заглавие от каталога на издателството: „Да бъдем тук. Беседи по радио Свобода“ на протопрезвитер Александър Шмеман.

Протопрезвитер Александър Шмеман – православен църковен деятел, богослов и проповедник, е роден в гр. Ревел, Франция, през 1921 г. Средното си образование получава в Париж. През 1945 г. завършва Парижкия богословски институт и остава да преподава в катедрата по църковна история. През 1946 г. приема свещенството, а през 1951 г. се преселва в Ню Йорк заедно със съпругата си и трите си деца, приемайки поканата на Православната семинария „Св. Владимир”. През 1959 г. защитава в Париж докторска дисертация по литургическо богословие. От 1962 г. заема поста декан на Православната семинария в Ню Йорк. Почетен доктор на много университети, неуморим проповедник. Умира на 13 декември 1983 г., в деня на преп. Герман Аляски, покръстител на Северна Америка в Светото Православие. На българския читател е познат с книгите: „От вода и дух“ („Омофор“, 2005); „Великият пост“ („Омофор“, 2006); „Историческият път на Православието“ („Омофор“, 2009); „За живота на света“ („Омофор“, 2013); „Литургическо богословие“ („Омофор“, 2013).

„За времето си отец Александър изпреварва всички с усета си за вятъра на промяната, реагира по-бързо и успява да предупреди за всяка опасност, да призове към действия, защото духовната му интуиция е един от най-ярките му таланти. Никой човек не е лишен от изживяване на страдание в жизнения си път, но велики личности като отец Александър виждат по-далече, усещат по-силно и затова и страдат повече. Отец Александър винаги търси Истината и дава сигнал за „тревога“, веднага щом усети заплаха от неистинност, подмяна, и особено там, където те са най-опасни – в сферата на духовния живот. Всеки фалш предизвиква у него отвращение и стремеж незабавно да го отхвърли. Той пише и говори винаги за най-важното, което за него е изясняването и утвърждаването на истината във всичко, до което се докосва: история, богослужение, църковна политика, непосредствения живот, собствената си душа и душите на другите, които Бог изпраща на пътя му. Разкривайки истината за себе си, той веднага иска да сподели с другите своето откритие. Всичко, за което той говори и пише, е изстрадано от него и родено от пламъка на вярата и любовта му. Затова и словото му привлича силно: то винаги показва нова дълбина, предизвиква нови усещания, виждания и обич, дава нов смисъл, по-добро разбиране отпреди. Чужда му е страхливата предпазливост, която води до премълчаване, поради съображения от рода на „да не бъда разбран погрешно“. Той говори, бърза да каже, действа с риск да сбърка, но не може да остане пасивен свидетел, защото е деен, върви напред и води Божия народ към Христос. Господ му е дарил рядко срещано обаяние и му е дал „властна дума“.

През XX век проповедите на протопрезвитер Александър Шмеман често са спасителна глътка свеж въздух за тези, които са лишени от възможност да живеят нормален духовен живот, да слушат свободно църковно слово. Засега XXI век дава пълна свобода, но „неясно защо“ тя се използва твърде лесно за съблазън, за грях, за престъпления. Вечната война между Добро и Зло не познава примирие, тътенът на безпощадния сблъсък не оставя никого в тишина и спокойствие. И днес думите на отец Александър са не по-малко важни и нужни за тези, които търсят Бога, блуждаещи в мрака по пътищата на греховния свят.“

Протойерей Владимир Воробьов

„Сред преподавателската работа, пътувания из страната, лекции, срещи, ангажираност с живота на Църквата, отец Шмеман никога не изоставя загрижеността си за съдбата на православието в Русия. На тази грижа именно са посветени и неотменните му беседи и проповеди по радио „Свобода“. Всяка седмица в продължение на тридесет години той произнася по руското радио „Свобода“ от Ню Йорк на руски език своите забележителни беседи, адресирани и проповядвани задочно за християните в депресиращата действителност на Съветска Русия. Цял живот говори, мисли, води дискусии с Русия.

А самата подготовка на беседите, напечатването на пишеща машина, записите в радиото, разговорите, бележките – било е неизменната ос на мисионерския му труд в Америка. И същевременно – „вътрешен диалог между двата свята на отец Александър – руския и новия американски свят…“. Радиопредаванията му дават възможност да се издигне над тези два свята и да свидетелства за истината и радостта на своята вяра и Църквата.“

Венета Дякова

„Предаванията му никога не бяха – а и не можеха да бъдат – „пропаганда“. В буквален смисъл те бяха беседи с руския човек, прегладнял за духовна храна, и наред с това – беседи със самия себе си. Той говореше по вечни въпроси и за велики истини, за литература, за култура, за надежда, но преди всичко, разбира се, за красотата и истинността на православната вяра. Говореше разбираемо за всички, защото вярваше в това, което говореше. Както бе казал К. С. Луис, който по времето на Втората световна война водеше предавания по Би Би Си: „Всеки идиот може да пише научно. Разговорният език е пробният камък. Който не може да облече в него своята вяра, той или не я разбира, или просто не вярва“. Отец Александър едновременно разбираше и вярваше. Както Джин Сосин пише в прекрасните си спомени „Проблясъци на свободата“ за работата на Радио „Свобода“: „Неделните беседи бяха насочени не само към тайно вярващите, но и към тези, които не бяха удовлетворени от марксистко-ленинския атеистичен мироглед, към тези, които търсеха духовна подкрепа, за да запълнят тази празнота в живота си. Отец Александър наред с това избягваше кресливия патос и умишленото отклоняване. Той спокойно обсъждаше етични и религиозни проблеми, като се обръщаше към вярващите и „симпатизантите“ в СССР. По думите на Д. Сосин, „Неделните беседи“ от самото си начало стават една от най-популярните програми и хората тайно са настройвали приемниците си, независимо от усилията за заглушаване на ефира и от съществуващия риск заради това занимание.“

Сергей Александрович Шмеман

На щанда на „Омофор“ в шатра 30А ще откриете и дългоочаквания нов тираж на „До изгонените от Рая. Мисионерски писма“ на св. Николай Велимирович.

Св. Николай Велимирович е роден през 1881 г. в с. Лелич край Валево, Сърбия. Завършва богословие в Духовната академия в Белград. Специализира в Берн, Швейцария, а след това и в Германия, Великобритания и Русия. Защитава докторат по богословие в Берн и докторска титла по философия в Женева.
След връщането си в Европа се разболява тежко и дава обет, че ако Господ го излекува, ще се замонаши, за да Му служи през целия си живот. В края на 1909 г. приема монашеско пострижение в манастира Раковица като йеромонах Николай. Преподава в Духовната академия в Белград. Става популярен със своите открити лекции и беседи пред най-широка народна аудитория. Сред любимите му теми са философията на Ницше и Достоевски, както и поезията на неговия любим поет Петър Петрович Негош.
С ясната си християнска позиция Николай си спечелва омразата на двете най-агресивни идеологии на ХХ век – нацизма и комунизма. През 1940 г. е арестуван от Гестапо. Прекарва известно време под арест в манастира Войловица, а през 1944 г. е изпратен в концлагера Дахау, където остава до края на войната. Въпреки освобождението си не може да се завърне в родината. Комунистическият режим на Тито го обявява за „народен враг“, заплашвайки го със смърт. Владика Николай Велимирович умира в Америка, в манастира „Св. Тихон“, Пенсилвания.

В изданието „До изгонените от Рая. Мисионерски писма“ в епистоларна форма сръбският светец и даровит църковен отец наставлява всеки един обърнал се към него с личния си въпрос и търсене. Св. Николай е бил голям приятел на българите и България, радетел за помирение и топло приятелство между балканските народи. За православния свят той е едно от големите светила на богословието и православната духовност на нашето съвремие.

„Твоята вяра те пази от всяко зло, българино брате. Винаги, когато те е притискала неволя, твоята вяра ти е помагала.

Когато този свят ти се стори като тъмница без врати и прозорци, твоята вяра ти казва: не бой се! Творецът държи всичко в Своята власт. Той те нарича син и иска да го наричаш Баща.

Когато съгрешиш и хората видят твоя грях, осъдят те и те захвърлят като непотребна вещ в тоя свят, твоята вяра пази цената ти и ти казва: Христос умря зя грешниците на кръста. Той е платил твоя грях пред Бога и ти си за Бога много ценен и скъп.

Пази и ти твоята вяра, българино брате! Както твоята вяра те пази от всички злини на тоя свят, така и ти я пази.

Видял ли си славей, който не пее? Струва ли нещо? Пази ли го някой? Търси ли го някой? Скърби ли някой за един замлъкнал славей повече, отколкото за едно врабче? Гласът прави славея. Гласът му дава цена. И видял ли си оскубан паун? Не му ли се смеят хорат, вместо да му се радват?

О, българче мое златно! Твоята цена е във вярата ти. Ако, не дай Боже, някой злосторник прогони вярата от твоята душа, ти ще бъдеш по-евтин от замлъкналия славей и по-жалък от оскубания паун.

Затуй пази вярата си, защото и тя те пази. Вярата е за теб извор на живот, вярата е храна, вярата е одежда на твоята душа, вярата е твое здраве, вярата е твоя песен, радост и веселие, вярата е божественият пламък в теб.

Нека пазим вярата си, нашата скъпоценна православна вяра!“

Св. Николай Велимирович

На вниманието на гостите на Пролетния панаир на книгата екипът на издателство „Омофор“ ще предложи петото, преработено и допълнено издание на книгата „Между вярата и разума. Първи въпроси“ на проф. д-р Димитър Попмаринов.

В отговор на множество запитвания по актуални теми и събития авторът разглежда дискусионните понятия и категории в нов ракурс, така че да бъдат обяснени на разбираем език и да отговорят на търсенията на съвременния човек. Някои от въпросите следват човечеството през цялото му съществуване, а в отговорите се преплитат религиозна вяра, философия, наука, житейски опит:

„Екзистенциалната криза днес е основен проблем както за отделния човек, така до голяма степен и за човечеството като цяло. Макар физическото оцеляване все още да е основна грижа на много днешни общества, в началото на всичко стои въпросът за смисъла. Неслучайно всички питания относно живота на човека, поставяни от древността до днес, по един или друг начин се свеждат именно до смисъла. Също така, по един или друг начин те водят до религията, до вярата на човека и изградената на нейна основа ценностна система“.

Чрез кратки есета проф. Попмаринов разисква сложни богословско-философски и житейски въпроси, поставени му както от студенти, така и от читатели. Книгата е своеобразен разговор с читателя, в който се изясняват ключови категории и концепции от проблематиката на библеистиката и богословието.
С научна ерудиция и академична всеотдайност авторът обяснява и анализира симбиозата между вярата и знанието, отношенията между науката и атеизма, въпросите за съществуването или несъществуването на Бога, за добро и зло, за вечността, времето и безкрайността:

„Религиозната вяра е най-интимната сфера в човешкия живот; по-интимна и от съпружеските отношения. Тя не е константа! Тя минава през възходи и падения, през съмнения. Различните учени и известни личности, които биват цитирани в полза на едната или другата теза – за вярата или неверието в Бога – в различни етапи от живота си са правили едни или други изказвания, от които невинаги може да се извеждат крайни твърдения. Така например, атеистите извличат от творбите на Ч. Дарвин аргументи, че той е атеист. Теистите от, своя страна, привеждат други аргументи от личния му живот, изказвания и писания – че той е теист. Подобна полемика има около А. Айнщайн и др. учени, особено с неговото писмо, което е написал до философа Ерик Гуткинд):
Алберт Айнщайн: „Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече вярвам в Бога”;
Вернер Хайзенберг: „Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог”;
Макс Борн: „Много от учените вярват в Бога. А онези, които казват, че заниманията с наука правят човека атеист, са вероятно някакви жалки хора”;
Робърт Миликан: „Никога не съм познавал човек със здрав разум, който да не вярва в Бога.”

В шатра 30А ще ви очакват и двата тома на сборника „Духовни беседи“ на един от най-обичаните и почитани в целия православен свят подвижници – св. Софроний Атонски. Книгите му „Свети Силуан Атонски”, „Ще видим Бога както си е“, „За молитвата”, „Раждането за непоклатимото Царство“, „Подвигът на богопознанието“ вече трайно са влезли в съкровищницата на православното предание. Сборникът предлага беседите на стареца Софроний пред братството и някои поклонници на манастира „Св. Йоан Кръстител” от 1989 до 1993 г. Те отразяват духовния опит, който е придобил за повече от половин век монашески подвиг и който се стреми да предаде на своите по-млади събратя монаси.

Словото на отец Софроний е проводник на благодатното състояние, в което самият той пребивава след дългогодишния си монашески подвиг: „Ние трябва да съсредоточим цялото си внимание само на това да не съгрешаване нито пред Бога, нито пред човека, нито спрямо нещата. И от този живот, прост, но съсредоточен върху тази заповед, се ражда състояние, при което човек вече битийно се съединява с Бога”. Трудно е да се намерят думи, за да се изрази това състояние, което надхвърля всичко земнородно. „Ние не можем да изразим това с думи, – казва той в една от беседите си, – ние трябва да „попаднем” в това състояние. А „попадаме” в това състояние, ако Сам Бог дойде и се всели в нас – Бог, Който е непостижимо велик и могъщ, и непостижимо смирен”.

Само на щанда на издателството ценителите на стойностната християнска литература ще намерят и отличената книга в националния конкурс за християнски роман за 2022 г., обявен от ИК „Омофор“ – „Мария от Охрид“ на Антон Баев.

Освен дългогодишен журналист, поет, белетрист, литературен критик, литературовед, защитил дисертация по нова българска литература в Института за литература при БАН, Антон Баев е автор е на шест романа, девет стихосбирки, три сборника с разкази, три монографии и книга с фрагменти, наградени с множество литературни награди, като негови творби са преведени на 15 езика.

Затова не е изненада, че освен с почерка на задълбочен изследовател и ерудиран журналист, той умее да борави със завидна лекота с художествения текст, да подбира и подрежда думите като скъпа майчина броеница, която отброява крачките по трудния път на вярата и ни води по острието на историческите събития. Наред с църковнославянския език, в текста се редят в хармонично звучене изрази и от другите балкански езици, които, под изящното дирижиране на автора, затуптят в един ритъм:

„Че тупка тоз език като сърце и ритъмът е всичко в него. Дори си мисля, че езиците все някой ден ще се завърнат към общото си минало и всичко ще е пак един език, и всичко ще е правоговор, и тъй ще свършат и лъжите, и злините по света. Понеже буквите не лъжат, а казаното и написаното с думи лъже.“

Обща литературна история на Балканите, написана на общ балкански език – това е целта, която следва Антон Баев, затова не се осланя единствено на големия си талант и богатия си литературен и журналистически опит, но и задълбочено обследва историческите факти, като провежда консултации с историци и изследователи. „Мария от Охрид“ е издадена от издателство „Омофор“, след като е отличена в националния конкурс за християнски роман за 2022 г., също след професионална редакция от историк и богослов.

Публицистичният и художествен похват, пъстрата езикова палитра, задълбочените исторически изследвания, емоционалният и затрогващ разказ за любовта и смъртта, разпалването на въображението до неподозирани мащаби – невъзможно е да се изброят всички достойнства на романа. Но може би най-важното в него е гръбнакът, изграден от вярата, духовността, борбата с греха и надеждата за спасение, любовта към Бога и обичта между хората, който изправя „Мария от Охрид“ до едно от най-високите места в съвременната християнска литература.

Думите на Антон Баев се леят в хармонични съзвучия, лъкатушат между общата история и личните битки, за да превърнат пулсациите на времето в мелодично свързани арпежи, защото „общата история е възможна само през описването на болките“.

Дъждът по катедралите, по статуите голи и по парапетите – като ударите по клавишите на Бога; лявата ръка прелита, дясната е стегната, пулсациите, тъмните води в каналите, люлеят се понтоните, изригват в мрака, сън, просъница и сбогом с валса в до-диез минор..

„Мария от Охрид“, като една истинска симфония от думи, разкриващи съкровените човешки болки и стремления към Бога, със сигурност ще бъде пренесена през времената, защото:

Великата любов е музика и няма думи, с които да се изрази, понеже думите са подражание на музиката, жалко подражание; затова Господ е създал различните езици, различните азбуки, а музиката е една – велика. И единствено книгите, в които езикът е близък до музиката, имат някакво значение и могат да бъдат пренесени през времената.

Издателство „Омофор“ ви очаква пред НДК, шатра 30А, от 24 май до 2 юни, от 10 до 20 ч.