„Православното християнство и Древната църква в Англия“ – най-новата книга на храм „Св. Параскева“ в Пловдив
„Най-ефектнивният начин да унищожите човека, е да отречете и заличите собственото му разбиране за историята“
(приписвано на Джордж Оруел)
В навечерието на Рождество Христово от печат излезе най-новата книга от издателската програма на старинен храм „Св. Параскева“ в Пловдив – „Православното християнство и Древната църква в Англия“ от прот. Андрю Филипс. Книгата се издава с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай и със съгласието на автора. Илюстрирана е с икони на православните иконописци Айдън Харт и Питър Мърфи.
Прот. Андрю Филипс по вълнуващ и затрогващ начин проследява покръстването на англо-саксите от края на V и началото на VI век. Стъпка по стъпка той проследява пътя на изпратената от св. Григорий Двоеслов, папа Римски, мисия, водена от св. Августин Кентърбърийски. В сбито слово авторът запознава читателя с цял сонм неизвестни за православните християни у нас английски, ирландски и шотландски светци, обитавали Британските острови до злополучната 1066 г., когато с нашествието на Уилям Завоевателя е унищожено православното кралство и църква в Англия.
Преводач на „Православното християнство и Древната църква в Англия“ е Йоан Василев. Книгата е издадена в памет на Гергана Икономова и е последната нейна работа за издателската програма на пловдивския православен храм.
Предговор към българското издание
От написването на по-голямата част от статиите и есетата в тази книга изминаха между 25 и 40 години. Изглежда обаче не са остарели – все пак съдържанието им се отнася до историята и вечните истини.
Ние сме убедени, че всеки народ има своя собствена духовна идентичност – идентичност, която се определя от неговото разбиране за Бога. Затова английският народ има в историята си четири различни периода след Рождество Христово. Най-напред той претърпя близо 500 години езичество. След това преживя златен век на Православие за период от близо 500 години – до 1066 г.; после – близо 500 години католицизъм, последвани от още толкова протестантство. Следователно съществуват немалко влияния, които имат своя принос за дълбоката двойственост на съвременната английска култура и идентичност, както и в борбата за духа на народа. Но нашата цел при написването на тази книга е да докажем, че едно от тези влияния, най-важното за нас над всички други, е Православието. И то не бива да се пренебрегва.
За период от близо пет века Англия бе неделима част от Църквата в пълно общение с Йерусалим, Константинопол и всички православни. По трагичен начин тя бе откъсната от това общение вследствие на насилственото нахлуване и окупиране отпреди 950 години, което покри и забули православната култура на Англия. Тази окупация продължава и до днес. Нашето гледище е, че ако един народ се разрови достатъчно дълбоко, той ще стигне до своите духовни корени. Така през 19-ти век в един момент англичаните бяха раздвоени между английския джентълмен Гладстон, приятеля на България, и свръхимпериалиста Дизраели. За съжаление, влиянието на втория надделя. При все това, Гладстон представляваше една друга Англия и ние, православните, знаем на чия страна да застанем по този въпрос.
Темата за духовните корени и борбата за духа на народа със сигурност е жизненоважна и за българския народ, който е православен вече повече от 1100 години. Вярно, имало е и разсейване; разсейването на примитивното древно езичество; на турско-мюсюлманската окупация; на атеистичния комунизъм (теория, разработена от немеца Маркс, произхождащ от род на равини); и днес – разсейването на консуматорския и движен от парите евроамерикански Запад. Въпреки всичко това православните корени на България, които представляват най-доброто от българската нация, все още са тук. Нека Господ подсили тези корени и ни подкрепя в търсенето им в България, в Англия и по целия свят, който Той сътвори и чиято съдба лежи в Него и единствено в Него!
Протойерей Андрю Филипс
Колчестър, Англия
