Къде ни водите?



Чувствам се като герой на виц, и то на конкретен, от онези, руските, за жителите на Чукотка, по-известни като “чукчи”. Съобщавали на един чукчи, който се бил посветил на философията и не си стоял при елените, че един елен от стадото паднал в пропастта, после – че паднал още един, и още един… накрая съседът му извикал – цялото стадо скочи в пропастта! А чукчито отговорил: “Однако, тэндэнция…”

Един след друг архиереи на нашата църква влизат в светските новини с действия, които сред невярващите предизвикват неподправен смях, а сред повечето вярващи – огорчение, недоумение и тревога. И докато първите са свободни да махнат с ръка и да отсекат “Абе, мани ги тия”, за нас, които имаме трудната привилегия да се числим към БПЦ, остава нещо повече от неприятен вкус в устата. Остават въпросите, които варират в целия спектър от “Имаме ли право да ги съдим?” до “Има ли Православна Църква в България?”.

Преди няколко години беше осветен абсурдния храм на Ванга. Архиереи масово взеха участие в масонски ритуал по време на погребение в централен столичен храм. Един епископ на БПЦ официално се числи към масонска ложа. Митрополит тръгна срещу волята на Синода и си произведе в архонтски сан индивид с тъмно минало и мътен лик. Производството стана в благолепна католическа атмосфера. Същият митрополит прегърна ценностите и философията на ордена на тамплиерите и свободно и без последствия вече участва пълноценно в техните екзотични ритуали. Друг митрополит се изказва ласкаво и благославя дейността на един от разрушителните тоталитарни култове. Синодът дори не си направи труда да заеме някаква позиция по въпроса с владишките досиета – нищо, че съществува ясна канонична забрана епископи да се поставят в услуга на светската власт. Списъкът се допълва периодично и неотклонно.

Примерите от горните редове са показателни с нещо много важно. Скандали, недоразумения и недоумения, свързани с църковното ръководство, е имало и ще има. Но има съществена разлика между скандал със съмнителна сделка с църковно имущество и такъв с благословия на секта. При първия наистина можем да изберем да мълчим и да се уповаваме на владишка съвест и Божи съд. При масонски, окултни, архонтски и сектантски изпълнения обаче нещата опират до сърцевината на вярата ни. Далаверите на някой митрополит може би са си само негов личен грях, но ереста със сигурност не е. Съпричастието към еретични сборища от страна на каноничен архиерей подкопава упованието ни в благословението, което получаваме от ръката му или от ръката на ръкоположените от него свещеници. Подкопава доверието ни, посяга на вярата ни. И това вече е наш проблем. Ако искаме да останем в Църквата. Просто, ясно и съдбовно, като малкото истински неща в този живот.

До каква степен нашият епископат е затънал във вседозволеност и безкритичност по догматични въпроси, можем да разберем по много начини – например, по метода на контраста. Наскоро Румънската църква беше разтресена от скандал с масонски привкус. Синодът излезе с нарочно обяснение, че е допуснал протоколна грешка, като е отговорил с благодарствено писмо на поздравления за избора на нов патриарх от страна на масонска структура.

Да ви имаме масонските проблеми, братя румънци. Нашият Синод с такива дреболии не се занимава. В дневния ред на заседанията му преобладават много по-съществени въпроси – утвърждаване на нови тропари и изпращане на делегати на поредни пищни и безсмислени междурелигиозни ешмедеменца. Едно образно сравнение – това е все едно правителството да заседава във военно положение, когато столицата е под обсада, войниците гинат в окопите, всички в правителството знаят, че в собствения му състав има предатели, които работят за врага, а в дневния ред на заседанието да има една-единствена точка: “Състав на правителствената делегация и поздравителен адрес за годишното събрание на Съюза на жонгльорите-ветерани”.

Синодалната форма на управление на поместните църкви е проява на принципа на епископския събор за решаване на ключовите въпроси от църковния живот, и в по-широк смисъл – проява на съборното начало в Църквата изобщо. Ако епископският събор нехае за материалната страна на църковния живот (управление, кадруване, свещенически заплати, имоти), нехайството му спъва и пречи на църквата. Когато това нехайство има за предмет догматични и верови въпроси, или пък (както е в нашия случай) членове на този епископски събор са членове или привърженици и на други “събори” на едни други религии, църквата в България просто ще отпадне от съборното Православие – в началото съдържателно, а рано или късно – и формално.

Наскоро зададох тези въпроси на наш митрополит. “Не обсъждаме тези въпроси в Светия Синод”, отговори ми той, “за да не засегнем някой от събратята митрополити”. Да, братя и сестри – тактът, деликатността и добрият тон са ония пътеводни добродетели, с които лягат и стават нашите архиереи, и които ни водят към бездната много по-сигурно от всеки порок. Наистина, при такива синодални добродетели, кой има нужда от пороците им?

Горното духовно уравнение има още едно неизвестно – и то е ролята на т. нар. “ревностни” членове на Синода. Знайно е, че двама-трима синодални архиереи са известни със своята “непримиримост” към всякакви малки и големи канонични нередности и с “твърдото си отстояване” на Православието. Строгият имидж обаче сериозно се пропуква, когато тези стожери на чистотата на вярата подхождат предпазливо-избирателно в ревнителските си пориви – ако ревността те кара да дръпнеш стола под католическия епископ по време на служба, но същата тази ревност благоразумно си трае, когато синодалният ти събрат се целува с тамплиери, или когато Синодът се строява за погребални масонски ритуали, очевидно ревността ти има повече общо с театъра, отколкото с благочестието. Докато нашите ревнители ревнуват само при дразнители отвън (католици, богохулни театрални постановки и т.н.) и съвсем не реагират на очевадните отстъпления в собствените си редици, сме принудени да възприемем като единствено възможна работна хипотеза неприятното обяснение, че цялата им пословична ревност е само една удобна роля. Ако един и същ ревнител громи ересите публично, а в собствената му епархия безнаказано шетат врачки, предрешени като монахини-ктиторки, логично е безпросветният народ да спре да обръща внимание на строгите му канонични изявления, докато редом с тях вижда банална финансова изгода. Тази беззъба позиция спрямо безобразниците, ако тия безобразници имат скъпи джипове, ние си я знаем много добре и можем да й се любуваме ежедневно – без всякакви духовни напъни и самозаблуди, като просто хвърлим един омерзен поглед към продажния си политически елит.

Пиша това с огромно съжаление, защото, въпреки трудното ми лично приемане на крайния зилотизъм, продължавам да вярвам, че църквата ни има нужда и от истински ревнители. На този етап обаче няма индикации за присъствие на такива индивиди в синодалната палата. Зилот-конформист е забавен, но безполезен оксиморон в православен контекст. Нещо като кръвожаден вегетарианец. Трудно е за приемане, но здравият разум ми казва, че да очаквам точно от набедените за ревнители епископи да отстояват чистотата на Православието в Синода е все едно да очаквам от комиците Кръстю Лафазанов и Мая Новоселска да организират масови безредици.

Синодът като колективен орган очевидно напоследък следва много по-плътно принципа “гарван гарвану око не вади”, отколкото принципа на каноничната си отговорност и свещеноначалието. Тази щадяща политика и безбурна групова динамика обаче е безперспективна – и гротескна, впрочем, особено на фона на литургичната молитва, която църквата непрекъснато отправя за своите епископи – да преподават вярно учението на Христовата истина. Когато с поведението и изказванията си епископи безчинстват и преподават лъжливи и еретични учения, да ограничаваме реакцията си с елейни разсъждения на тема “подобострастието” на епископите на нас, обикновените прости хорица, ми се струва предателство спрямо същата тази Истина. Предателство безотговорно и опасно.

Провокиран с въпрос за политическата поддръжка на един диктатор, един американски държавен секретар произнася култовата фраза: “He may be a son of a bitch, but he is our son of a bitch”. Той може и да е кучи син, но е наш кучи син. Дали няма да дочакаме подобно гласно изказано “прозрение” от някой наш епископ по повод поредния каноничен гаф на негов събрат – “може и да е еретик, но поне си е наш еретик”? Абсурд? Не по-малък от полугласните увъртания по темите “архонт” и “досиета” – и не по-малко отчайващ от мълчанието по темите “тамплиери” и “масони”. Разликата с грубичката реплика на американския политик е само в честността. Политикът поне е бил честен.

Честността ми се струва предварително условие и за всеки възможен “полезен ход” на нас миряните в тежката църковна ситуация. “Когато ония с черните дрехи мълчат, ще заговорят тия с белите дрехи”, казваше един известен македонски духовник. Ако вярваме, че Господ не е създал българската църква за посмешище (а ние вярваме в това), ще намерим и начина, по който да преодолеем проблема. Църквата ни е пространство на истината – и ако тази истина е заглушена или поругана в синодалната палата, не означава, че ни е напуснала окончателно. Затова и безплодни са опитите да останеш в истината, напускайки каноничната църква – както постъпват всички разколници. Ако нещо ни отличава от тях, то е именно отношението към истината – нашата съпричастност към нея (и към Него, Който е Истината) предполага отстояване, а не противостоене. Противостоим единствено на собствените си грехове. Отстояваме истината, като пребъдваме в нея. Отпадаме, като се срамуваме от нея, водени от зле разбирано “послушание”. Като мълчим за истината, макар и с оправданието на “църковната дисциплина”, ставаме причастници на лъжата. Отпадаме и като тръгнем да търсим истината другаде, а не там, където тя ни е обещана и явена.

Ако обичаме и милеем за църквата си, ще ни се даде – по милост, разбира се – изход. Изход не от църквата, а от лъжата, която си е свила гнездо в най-свидното ни. Ако обичаме и милеем за архиерея си, ще намерим сили да му кажем простичко: “Къде ни водиш, владико?” От нас се иска тази простота – и целият ми сарказъм дотук е само нескопосаният ми начин да стигна до нея – заради себе си, най-вече.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

40 Отговори

  1. Ангел Небесен каза:

    Така става, когато човек не си гледа професията………………………………….

  2. ieromonah Ioan каза:

    Красиво казано: кръвожаден вегитарянец. Обърни внимание обаче колко участници във форума на вашия сайт са си написали истинските имена. Докато всички не намерят сили и смелост да си напишат имената ти само ще си пишеш, а те ще четат и ще се вайкат, колко е лошо положението. Смелост, това е което не им достига, а тя се придобива само чрез любовта.

  3. Дон Кихот каза:

    Блестяща статия. В живота няма условно наклонение, но започвам да си мисля какво би станало, ако не бях се кръстил на 20 г. (моите родители бяха сталинисти). Сега сигурно щях да бъда йога в някой индийски ашрам или милионер в Калифорния. Не съжалявам за избора си – Православието. Но това, което ни се натрапва у нас, не е Православие и с тези хора не можем да имаме нищо общо.

  4. strat62 каза:

    Много хубава статия. Тя отразява това което в момента чувстават всички здравомислещи в БПЦ. Гледайки това аз доста време бях в редиците на старостилците, но видях че това не е изход и спасение а БЯГСТВО. И така се върнах в БПЦ за което не съжалявам. Въпросът е: от тук на къде?

  5. dari каза:

    Питам се, дали когато са ставали епископи, нашите архиереи са вярвали или просто са спуснати „отгоре“. Защото когато вършиш толкова много безумия, такъв въпрос е логичен. Питам се дали има някакъв конкретен повод, някой съвсем нов скандален случай, който е провокирал автора в момента, защото той говори за доста събития, станали преди време (изключвам забранената постановка в Пловдив).
    Много ми хареса непримиримият дух на тази статия. Въпросите, които искат отговор веднага, изводите. Накъде ни водят е единият въпрос, другият е дали да „ги“ следваме. На много „дела“ се нагледахме. И много, мнооого малко от тях бяха за Бога и Църквата.

  6. korki каза:

    Поздравления, това е една успешна за Вас и за мен статия. Пожелавам Ви успех и търпение в битката за Истината, която водите.

  7. blago4estiwia каза:

    Защо толкз навътре?
    Прекрасно православие! нещата си текат по естествен ред. Нима има нужда някои повече от фетиши?!! всички виждаме това което и било още в началото-цирк и театър най-правдоподобен. нищо учудващо. хубаво е, че при нас е дотолкова примитивен, че прозира дори и за плебея( виж пишещите и коментиращи!). ежедневно и с интерес следя както изявите на Азис, щоуто на Слави, така и този саит! хвала на тез нещастници!!!

  8. hoho каза:

    БРАВО ЗА СТАТИЯТА! ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ТЯ ОТРАЗЯВА ИСТИНСКОТО СЪСТОЯНИЕ НА НЕЩАТА….

  9. chaste.tree каза:

    Полоний: … Какво четете, принце?
    Хамлет: Думи, думи, думи.
    Полоний: А за какви дела?
    Хамлет: Дела?…

  10. i_de каза:

    Вижте ги тек, тамплиерите мамини, начело с Галактион – http://e-vestnik.bg/2490

    А кой е другият свещеник, интересно? Знае ли някой?

  11. лъчезар каза:

    След всичко написано, нека просто да обобщим: Ана, Каяфа и останалите првосвещеници, които разпънаха Христос са просто един блед предобраз на тези господа, защото онези макар и да разпънаха Христос, го сториха веднъж, а тези го правят постоянно.Между другото наскоро видях един от нашите „прекрасни“ владици на улицата, беше цивилен.Споделих с мой приятел и той къде на шега, къде на истина ми отвърна: „По-добре, да не би наистина някой да вземе и да му повярва, че е епископ“. Бог да пази България.Амин

  12. analizatora каза:

    Предлагам:
    Да се напише официално писмо до Св. Синод, където да бъдат засегнати всички неща, които тревожат вярващите.

    Това писмо да получи входящ номер и да влезе в архива на БПЦ.

    Да проследим какъв ще е отговорът на въпросите.

    Скандално би било ако няма никакъв отговор.

    Аз лично бих се подписал. Колкото повече подписи – толкова по-добре.

    Наистина нещата са тревожни и всеки, който милее за Църквата би трябвало да прояви загриженост.

  13. Дон Кихот каза:

    Много се смях на последното предложение. Ако Ние сериозно вярвате, че ще получите някога отговор от Синода, просто не знаете с кого имате работа. Изходът е пълен БОЙКОТ.

  14. hoho каза:

    Не е изходът пълен бойкот, дон Кихоте. Така и кучето ще си лае, и керванът ще си върви…

    Изходът е да бъдат изгонени всички: владици-патрици-попове и пр., които не са си на мястото, които не правят нищо или правят голям резил и така петнят името на Бога. Да, може да е много голям процентът изгонени, но трябва да се почне отнякъде. Те се забравиха съвсем, бре….(((((((((((

  15. Ангел Небесен каза:

    ТЕ (?!?!?!?!?) вече са ви завели там, където обитават събратята ви филистери-законници.

  16. смок каза:

    Но защо,не ми отговаряш?

  17. humility каза:

    Prekrasna statiq, naistina samo po milost otgore shte ni se spusne nachin na pokaqnie , kakto se kazva v izpovedta, nachin na izhod ot pozora.

  18. gaitan vejdu каза:

    Както винаги, нямаш празна дума.

    Ти си от много малкото ми съвременици, чиято емоция в текста НЕ само не ме дразни, но и много ми допада.

    Нямам какво да те добавя, освен, да си позволя един въпрос, ако позволиш.

    Всичко, което казваш е така.

    Но кажи, много ли бъркам, като си мисля, че това е част от изпитанието ни?

    –––-

    Приятелю, ще бъда откровен.

    Избягвам подобно говорне, понеже съблюдавам вехтозаветното, че изобличение в очи е по-добро от празно ласкателство.
    Тоест, мога да отправя кротък укор на 4 очи, но не и публично.

    Надявам се, разбираш ме правилно.

    Просто, аз не мога да понасям търпеливо последващата вълна, подета от хора, които едва ли вдяват точно смисъла на упреците си към църковни деятели.

    ЗНАМ, че бъркам, но супер много ме дразни обстоятелството, че на всеки подобен упрек към църковни отци, непременно отпосле се прилепят хор от дежурни хулители на Църквата.

    –––

    А ти ПИШИ!!! 🙂

  19. toshev2006 каза:

    Браво на г-н Сивов! Хубаво и полезно е да не си мълчим, да не се крием зад проблемите, да лицемерим, че нищо не се случва.
    Някой казват :Да ги изгоним!,Бойкот! и т.н…
    Когато ти предложат, като единствен вариант на място за подслон: стая с вехти мебели и натурии, какво следва?
    Ако не ти харесва, излизаш вън и стоиш на студено, тъмно или дъждовно..или изхвърляш всичко на вън и оставаш на пода..
    Другия вариант е да се примириш с лилсата на конфорт и уют, но поне ще си легнеш на кревата, ще се завиеш с ъс съдраното одеало и ще чакаш с надежда по -добро време.
    С тези думи искам да кажа, че няма друг вариант,освен да си стоим в БПЦ и да молим Бога, да ни изпрати в бъдеще по-качествени кадри от епископат.
    Да бягаш от Църквата, при старостилците или протестантите, не е изход. Да избиеш некадърните-не бива! Остава, да търпим, но не с мълчание и лицемерие, а с вяра и надежда в Бога. Преди време един свещеник ми каза следното: „При тази абдикация на митрополитите от проблемите и управлението на БПЦ и фактът, че нея все още я има, е явно доказателство, че Бог съществува, и се грижи за нас“.
    Остава ни, да се молим, дасме често в храма, да се вглеждаме често в себе си, покайваме и изповядваме, да се причастяваме, по малко да се гневим и дразним от дивотиите на другите, и да се надяваме, че с търпение, Бог ще спаси душите ни, а владиците да му мислят…С всеки изминал ден ни остава по-малко да сме вземния свят, да съда!
    Дерзайте братя!

  20. o.vl_beykov каза:

    Статията е пропита с болка и истинска загриженост.Изходът е един-да приемем Истината,защото Тя ще ни направи свободни.Нека да не се лъжем-никой Владика няма да ни“занесе“ на раменете си в Божието Царство.

  21. леонор каза:

    „Когато ти предложат, като единствен вариант на място за подслон: стая с вехти мебели и натурии, какво следва?
    Ако не ти харесва, излизаш вън и стоиш на студено, тъмно или дъждовно..или изхвърляш всичко навън и оставаш на пода“

    отец Тошев,
    има и друг вариант. Изхвърляш старите мебели и си вземаш нови, така че да ти е уютно. Не мисля, че молитвата в съдраното одеало ще доведе до нещо по-добро, ако не е съпроводена с конкретни действия.
    „Владиците да му мислят?“
    Ами ако те не му мислят? И ние ли така? Ако има предателство- логично е да има и промени.
    А вие пак си се скрийте в съдраното одеало и чакайте…….но какво ли?
    Поздравления за статията, г-н Сивов!

  22. skitnik каза:

    Интересно ми е да разбера,откога епископът се счита за „свещена крава“,която не бива да бъде закачана.Доколкото си спомням в Църковната история има дастатъчно случаи,когато народът изгонва нежеланият епископ,а и не е нужно да се връщаме много назад,да си спомним собствената си история.Ако нашите деди мислеха по такъв начин още щяхме да „слушаме“ литургията на гречки,т.е. гръцки,а не на български.Роболепието не е смирение.Но въпросът според мен е ,не първо епископите да се оправят,а ние да бъдем на висотата на положението си,като“царе и свещеници на Бога“

  23. john_doe каза:

    Този текст и предизвиканите от него коментари тутакси ми заприличаха на Възвание за организиране на некакъв вид Задруга ама не на пръстена ами например на омофора, жезъла, панагията и тем подобни епископски атрубути.Ако грешката е вярна моля авторът или някой от пригласящите му коментатори да грабва байряка и да ни поведе към ул. „Оборище“ 4 (таман-скоро ще има заседание на Синода в пълен състав), за да довършим започнатото.Ние, верните ви и надъхани до безкрайност съратници,обещаваме да не си задаваме въпроса:“Къде ни водите?“.Ако ли пък не е това целта на този текст, то задавам си въпроса защо изобщо е публикуван и как да се преборя с чистосърдечното ми съмнение дали това не е една проста провокация (след като няма да бъде последвана от никакво действие) с цел „да им гледаме сеира“ на наивните български православни „революционери“?

  24. leisni каза:

    = Между другото наскоро видях един от нашите „прекрасни“ владици на улицата, беше цивилен.=
    Не разбирам от черковни въпроси, но ми се струва че за това не е Ако човек е униформен нормално е да му се иска да ходи цивилен. В училище някой правеха някакво „предавам ти поп заклуч“, така и не разбах смисъла на това нещо и винаги ми е било жал че им се налага да ходят така. Освен това така редом с хората е много по – Харун Ал Рашид е ходел тайно по улиците на Багдад и много други видни владетели струва ми се, така че защо не и владиците, които все пак не са толкова прочути и се срещат по често. Така и населението се чувства по нормално, защото човека на улицата може да се окаже любезен например защото е владика.
    може и да не е оправдано но имам предупбеждение към Мерцедесите и скъпите коли, такива на времето не е имало и сега по принцип са за . затове когато са с скъпи коли е справедливо да са с униформа, но ако човека си пазарува или е в трамвая не мога да го обвинявам че си ходи по обикновено му. Може и да не съм прав или да е предубеждение, защото единственото общо което съм имал с тези среди е че на времето един студент по богословие ми разправяше някаква много долна история за шофора на патриарха, а аз съм му виждал колата в двора на и някак си се стреснах. Но може и да е било клевета.
    Обаче защо да се осъжда някакъв владика че си ходи нормално, ако никому нищо не прави и си живее мирно и той има право на спокойствие. Като всички хора.

  25. ioanna каза:

    Всеки народ си заслужава пастирите…
    Много ми е тъжно от този факт, но наистина се чувствам като в стадо в което вълкът вилнее, а овците се лутат и бягат.

    Да се молим на Бог – това е единственото ни спасение и упование и когато го заслужим той ще ни прати силен пастир.

  26. Альоша каза:

    „Kъде отиваш, Господи?“ – това е въпросът на свети апостол Петър към Иисус Христос, когато Го е срещнал на пътя, напускайки Рим поради вълненията и гоненията в града. След последвалия отговор Петър се връща и завършва благовестническата си мисия мъченически.
    Искам да ни е ясно, че утвърждаването на Православната църква на световната сцена е една непрекъсната борба – с повече или по-малко драматични периоди. Но борбата е благословена от Бога, когато не е егоистична, а всеотдайна и нелицемерна.
    Странно ми, когато си спомня, че статутът на патриаршия на БПЦ е възстановен заради най-голяма близост с древното Православие. Това е било преди 50 – 100 г . Значи комунизъмът е направил страшни поразии и раните лесно няма да зараснат.
    Сами няма да си оправим лозето, а докато Стопанинът на нивата реши да изпрати градинари и лозари, ни остава единствено да „чакаме и да се надяваме“ със вяра и любов!!!
    И всеки смирено да въведе семейството си в храма, а не да прави като масоните революции. Това е техен специалитет!:-)

  27. Альоша каза:

    Старите дървета трудно се огъват, особено когато не си знаят задълженията и не са избирани според качествата си за съответната длъжност.
    Лошото е, че и ние, пасомите, не си знаем правата и задълженията. Невежеството е масово и това е по-голямата беда?!

  28. Альоша каза:

    „И косъм от главите ви не пада без Божие знание!“?!

  29. megali_vyzantia каза:

    защо изтрихте профила ми г. Сивов?
    Вие обичате само коментарите които Ви гъдъличкат самочувствието. Нормалнно за хорат от дълбоката провинция…

  30. Idiot каза:

    И к`во сега? Изплака ли си болката Сивов? Изплака си я. Ама, не мисля, че ти е станало по-леко. Както е казано, че всяко чудо е за три дни, така и това ще мине и ще замине и я му обърнато внимание, я не. Журналистите мислят, че след като на висок глас са казали нещо, едва ли не, утре слънцето трябва да изгрее от запад, но не. Пак ще изгрее от изток и ще свети и над праведни и грешни. Журналистите си умират да се правят на здравата съвест на хората и да се правят на vox populi, без да ги е еня, че има и vox Dei, който е невъобразимо много по-силен от първия.
    Наистина, рибата се вмирисва откъм главата. Но докъде е вмирисана тази глава и останала ли е плът по и в тази глава? Само Господ знае. Той си е Директор на отдела за човешки ресурси на Неговата Си Църква. Макар и да изглежда, че все едно е оставил всичко на провала, не е така. Фактът, че архийереите ни събраха трите чудотворни икони на Божията Майка и сума ти народ се моли пред тях, все още ме кара да си мисля, че рибата все още има плът в главата.
    В книгата на йеромонах Панталеймон „Козните бесовски“ прочетох едно кратко откровение на бесовете: „Нас ни е страх, не от високите по сан, но ниски по дух, а от ниските по сан и високи по дух“. На друго място: „Нашите епископи ще удрят вашите; нашите свещеници ще удрят вашите; нашите монаси ще удрят вашите.“ Това последното е по памет.
    Ако някой от епископите ни греши, то трябва да му се посочи грешката с много любов и вяра в изправлението му.

  31. Idiot каза:

    Същевременно не трябва да се забравя, че и епископите ни са хора като нас, а не светци. Нека не забрявяме, че каквито сме ние, такива са ни и архийереите. Тогава защо така трябва да ги съдим? Ние съдим така себе си. На практика. Нека да имаме повече вяра в Господа и да не забрявяме, че Господ поруган не бива. Не бива.

  32. Дон Кихот каза:

    Правилно разсъждаваш, но тук не става въпрос за лични обвинения, за каквито има много поводи, а за отстъпление от вярата и за явно предателство на Православието. В този случай мълчанието е съучастничество. Ако св. Йоан Кръстител беше мълчал, щеше да умре в леглото, заобиколен от внучета, и за него никой днес нямаше да си спомня.

  33. Idiot каза:

    Прав си. ОБАЧЕ …
    1. Как да не се допускат тези отстъпления?
    2. Как да се направи така, че съгрешилите да се покаят?
    3. Кой да ги укори в прав текст, според устава и каноните?
    4. Къде сме ние миряни и свещенослужители, които да кажат когато и където трябва „НЕДОСТОЕН“? А вместо това викаме „ДОСТОЕН“?
    Хубаво, к`вото свършили – свършили. А другите епископи? Не беше ли казано: „Всички вкупом съгрешихме и всички вкупом ненужни станахме“?
    А иначе да оставим мълчанието да крещи. Пръдливо, едно такова, но мълчание.

  34. Дон Кихот каза:

    Всичко у нас има историческо обяснение. Пет века турско иго + половин век църковна борба = безбожен народ. Оттук празни манастири, а не пълни с хиляди монаси, както в другите православни страни. Липса на достойни кандидати за владици, в резултат ръкополагане на сляпо и сакато. Хора, които не вярват в нищо и не могат да произнесат една проповед, хазяйничат в Църквата сякаш им е бащиния. Хайде холан!

  35. Idiot каза:

    Така е. Въпреки това, нека се молим за нашите епископи да пребъдват в Божията благодат, та да не правят изцепки и издънки, защото Господ много дава, но и много иска. Нека не губим вяра в Господ. Той Църквата си не е изоставил и няма да я изостави.
    Ще прощаваш Кихоте, но не съм съгласен. Българските светци са 84. Една голяма част от тях са станали такива по време на турското робство. И през комунистическо пак има светци и мъченици, но още непрославени от нас хората.

  36. p_stefanos каза:

    i_de, другият свещеник е о. Игнат от Русе.
    А секретарят на русенската митрополия г-н Ангел Младенов е голям фен на тамплиерите и изказва „компетентно богословско мнение“, че те нямали нищо общо с масоните.
    А неговото мнение за мнозина е последна инстанция.
    Когато слепец слепеца води…
    Слава Богу случват се и хубави неща у нас, като гостуването на о. Захариас, напр. Но това по-скоро е изключение от „тенденцията“.

  37. gaitan vejdu каза:

    Браво, човече, благодаря ти.

    Към г-н Идиот, яко съм на кантар да му спретна ли какво точно се крие зад сепаративното ми взиране в произхода на хората?!

    Но нека, хайде, сам се сети, за тъмно-дълбинния произход на страстта си, да изрича словото „провинция“, като се присети, че Йерусалим е бил провинция на Рим …, примерно.

    Мисли бре, или поне чувствай, барем.

    Неделя е, ако не друго, не чу ли за Св. Мина и притчата за самаряниня – друговереца?!?

    Хм.

  38. Idiot каза:

    Не мога да Ви разбера мисълта за кантара.

  39. Truden каза:

    Удивен съм как може да се поставят в един кюп освещаването на една църква (тази на Ванга) с блюдолизтвото, задкулисните машинации и светски пристрастия на църковните водачи.

    Църкви в България са строени с даренията на много богаташи, но когато една бедна жена построи църква, ВЯРВАЩИТЕ не повярваха на Добрата Душа закрепила вярата на хиляди Българи.

    Срам, г-н Сивов!

  40. chorbalan4o каза:

    таз „Добра Душа“ общуваше с демони, държеше се арогантно с владиците, абе просто една врачка и толкоз… Че и бедна била!!! Слушам и не вярвам… Такива като Вас нямат място в Църквата.