Църковни инвестиции


Министерският съвет подарява камбани на манастири и „инвестира“ 35 милиона лева в православни храмове. Президентът прави дипломатически совалки до Русия, за да защитава от разколници държава и църква. Връщане на блудните синове в лоното на Църквата, необясним религиозен феномен на масови обръщания на висши политици, пряка метафизична интервенция в коравите министерски сърца или благотворителна епидемия с неясен, но вероятно предизборен произход?

Бойте се от данайците, дори когато ви поднасят дарове. (Ако си спомняте, под формата на дарове, някакви древни данайци коварно вкарват прословутия си троянски кон в обсадения град). Бойте се от данайците, особено когато ви поднасят дарове, бих се обърнал към нашите правоправящи архиереи и бих призовал в подкрепа на предупреждението си тяхната памет и съвест. И понеже екзотичните данайци са малко трудни за възприемане от по-неграмотните сред нас, нека си спомним и една българска поговорка: Гаргата не пощи бивола, за да е поскан, ами за да се наяде. И от нея да тръгнем, преди да кажем нашето човешко и християнско „Благодаря!“ на грижовното правителство.

Това с призоваването на паметта и съвестта е малко нещо шаманска работа с ненадежден резултат – на фона на всеобщия ентусиазъм, обхванал архиереи и игумени, получаващи с благодарности „инвестицията“. Но все пак, нека поне от хигиенна гледна точка да си зададем въпросите: кой дава парите, кога именно ги дава, за какво ги дава и какво ли очаква от всичко това?

Кой дава парите?

Дава ги коалицията, оглавявана от Партията – същата онази партия, която съзнателно, системно и целенасочено, недвусмислено и откровено имаше сред главните си цели (отразени в съответните документи) съсипването на църквата в България и превръщането й в маша на тоталитарната върхушка. Същата онази партия, която преследваше, избиваше, осакатяваше и съсипваше живота на вярващите в продължение на десетилетия; от която пострадаха стотици клирици и миряни. Партията, чиято цялостна философия и практика беше изградена върху богоборчеството и богогулството, върху атеизма и борбата с „религиозните отживелици“. Партията, която в нито един момент от последната си демократична вече история, не изказа и минимално съжаление за войната си срещу Църквата в недалечното минало. За действията на преките предшественици – биологични бащи и духовни ментори – на сегашните си лидери.

Нека припомним едно от основните значения на думата „инвестиция“ – влагане на капитали в икономически процеси, които предполагат сравнително ниско ниво на риска и от които се очаква да генерират печалби в обозримото бъдеще. Каква е природата на риска, отчетен при инвестирането на милионите в новите храмове и каква е природата на печалбата, която се очаква – би попитал всеки грамотен човек, бил той и досаден данъкоплатец или заядлива електорална единица.

Не може да флиртуваш галантно с момиче и да й правиш подаръци, ако веднъж вече – при това съвсем неотдавна – си я изнасилил. Поне да се бяха извинили първо… И понеже аналогията с изнасилената девица е благодатна в случая, ще продължа: новите подаръци предвещават ако не ново изнасилване, то прелъстяване по всички закони на жанра. Един държавно-църковен daterape (изнасилване по време на любовна среща), при който обикновено накрая едната страна горчиво плаче и сочи с пръст насилника, а той усмихнат обяснява, че е имало информирано съгласие и показва всички дрънкулки, които е подарил предварително и които издайнически блестят по снагата на разплаканата девойка.

Приемайки правителствените милиони и политическата инвестиция на Станишев и съпартийците му, ефектът вече не е само в сферата на имиджовата пошлятина, а касае фундаменталния въпрос за поръчването на музиката и политическите поръчки изобщо. Касае способността на църквата да бъде (поне!) нравствен коректив в едно тотално загниващо общество, а не пряка функция и жива илюстрация на гниенето му.

Кога именно ги дава?

(Или обявява, че ги е дал, което е все едно). Въпросът е пределно елементарен и отговорът изисква само един поглед към политическия календар на годината.

За какво ги дава?

Ако теоретично приемем, че правителството е загрижено за състоянието на БПЦ и желае да укрепи нейните позиции в обществото, последното направление, което едно разумно правителство би избрало, за да насочи милионите си към постигане на желания ефект, е строежът на нови храмове. И щом нашето правителство е избрало именно този вид инвестиция, сме принудени да приемем едно от двете – или че решението му е дебилно, или че истинските му цели са други. Дори повърхностен анализ на състоянието на БПЦ в момента би показал на всеки добронамерен или просто интересуващ се човек, че истинските й проблеми и слабостта й в момента не са свързани с „материалната база“. Най-малкото защото въпросната „материална база“ следва да бъде функция на едни други неща – например: църковно съзнание, високо ниво на семинарското и богословското образование, развита социална дейност, енорийски живот, мисия… Списъкът може да бъде продължаван и детайлизиран. При една очевадна констатация за масово отпадане на мнозинството от днешните българи от църквата и вярата, да наливаш пари в нови храмове, пренебрегвайки всички истински фактори, действащи за това отпадане, ни води към единствения възможен извод:

Причината да се излеят милионите на правителството не в религиозно образование, църковна социална и издателска дейност, а в тухли и дограми, е следната: изливането на пари в тухли и дограми е единствената от всички възможни инвестиции, която няма да помогне на българската църква да си стъпи на краката. Правителството действа интуитивно; нюхът на опитната Партия е верен, както винаги – не 35 милиона, а 35 милиарда да се дадат и България да стане най-плътно застроената откъм храмове страна в света, това няма да повлияе и на йота върху трагичното състояние на духовния живот у нас. По простата причина, че връзката между плътността на храмовото строителство и духовния живот е в точно обратен порядък – първото зависи от второто. Никога обратното. Затова и инвестицията на кабинета е безрискова – няма опасност парите да помогнат на някой друг извън самото правителство.

Какво очаква правителството от щедрото си дарение?

Дълбоко уважавам всяка власт (така ме учи Библията) и питая най-топли чувства към това конкретно и тъй щедро правителство. И именно защото не мисля, че министрите са дебили, смятам, че „инвестицията“ е обмислена добре и се разполага в контекста на цялостен инвестиционен проект; че не е спонтанен инвестиционен гърч. За съжаление, очертанията на проекта, в който е вкарана БПЦ, предвиждат ползи и възвръщаемост за всеки друг, но не и за църковния народ. Не и за българското Православие.

С активната си тимуровска доброжелателност БСП затвърждава позицията си на приятел-монополист на църквата. Обемът на социалистическата помощ е толкова недвусмислен (политическо застъпничество плюс пари в брой) и от такъв мащаб, че всеки друг рецидив на подкрепа (Атака с мегафоните, примерно) би бил срамно блед. След такава дарителска инвазия църквата ще бъде свързана в съзнанието на хората с червената столетница трайно, плътно и недвусмислено. Моралните последствия от тази асоциативност са не само отблъскващи, но ще играят ролята на сигурна спирачка пред всеки възможен процес на обнова или лустрация вътре в църквата и пред всяко желание за политическа подкрепа за църковно-значими каузи от цялото неляво политическо пространство. Да бъдеш православен в България става все по-близко до това да бъдеш социалист. Това последното пък е свързано с други необходимости – да си русофил, пенсионер или на държавна работа, примерно. Лявото се православизира, православното олевява – и това е тенденция тъжна и безсмислена. Защото е абсурдна, както повечето неща у нас. Очаквам с нетърпение книгата на В. Дърева „Защото сме православни“ – да се продава в комплект с бестселъра на Станишев.

Съпартиецът Първанов в същото време набляга на тихия фронт на дипломацията, за да дава на църквата нещо, което предшествениците му в партията не са и помисляли – международно застъпничество и ходатайство. Неуспял още да примиря вътрешно образа на президента с еврейска шапчица в молитвен унес в синагогата с образите му с димящите пръчици в шинтуистки храм в Япония и онзи, най-близкия му образ – с дебела свещ в „Св. Александър Невски“ и подложил държавническо чело под мокрия чемшир на Гергьовден – днес ми се налага да разпозная в държавния глава въплъщението на учението за симфонията; еманацията на идеята за добрия православен президент, пламенния поборник за каузата на вселенското Православие.

„Инвестираме в църкви въпреки кризата“ (Станишев) и „Майната му на Православието“ (Соломон Паси)

Трудно е за възприемане, но ми се струва все по-очевидно – култовата реплика „Майната му на православието“ на Соломон Паси, квинтесенцията на политиката на десните спрямо църквата и щедрият ляв проект за държавно призната, подкрепяна, финансирана, обгрижвана и затрупвана със строителни материали църква – та тези две крайности ми се представят като двете страни на една и съща монета. Кукиш в два противоположни на вид ипостаса. Една и съща гавра с църквата, изказана по различни начини. Десните устроиха разкола – изнасилиха девойката и я захвърлиха с „майната ти“. Левите, които държаха същата тази девойка пребита и заключена в миризливото си мазе 50 години, днес я разкрасяват и отрупват с подаръци – но това не е от любов, а от желание да си я ползват по предназначение още дълго време. „Инвестираме в църкви, за да продължим кризата в църквата“, можеше да каже премиерът и да бъде все така очарователен.

Защото инвестиционният проект „Станишев“ обслужва чудесно и най-вече държавната власт по принцип. Строителството на храмове е занимание просто и ярко-видимо в същото време. То не изисква пространни анализи; всъщност, не изисква никакъв анализ, тъй като целта му е показност, а не дълбоки промени или постигане на цели, свързани с духовното състояние на хората. Лесен и бърз PR, медийна ефектност – рязане на ленти, развълнувани игумени, усмихнат Станишев; и като тежък декор – епископски облачения и живописни бради. Какво друго й трябва на властта, за да изглежда солидно, убедително, национално-отговорно и патриотично? Църковната образност е ключов елемент на патриотичния проект – ще ви го потвърдят имиджовите експерти и отляво, и отдясно. И който обуздае този елемент, който го включи като неизменна част от държавния и партийния си протокол, ще спечели. А дали църквата печели нещо от това – не е интересно, нека са благодарни, че ги снимат. Колкото по-„традиционно“, пищно и неразбираемо е всичко, толкова по-добре. Държавата си плаща честно за пищността.

Наивно е да очаквам, че клирът би имал някакъв проблем с държавните дарения. „Имал си бол пари – платил си“, би била естествената архибългарска реакция на всеки здраво стъпил на земята епископ. И наистина, погледната през призмата на патриотизма, симфонията и дебелите свещи на потъналия във фотогенична молитва президент, дарителската политика на правителството може би отразява колективната загриженост на целокупния православен български народ за своята църква. Едно вярващо православно мнозинство, излъчило свое легитимно политическо представителство, взима суверенното си решение да задели част от държавния бюджет, за да финансира материалната база на преобладаващото вероизповедание. Какво лошо би могло да има в тази красива схема?

Проблемът всъщност не е в многобройните пукнатини и тъжно зеещите дупки във всички елементи на схемата. Не е и в очевидните материални облаги за клира – защото голяма част от него наистина има нужда от нашата подкрепа, включително финансова. Проблемът се крие в опасността да повярваме на внушението за истинска загриженост и да приемем отредената ни роля на протоколна църква на държавна издръжка. И да забравим, че най-голямата услуга, която всяка партийна власт би могла да окаже на църквата е, ами, да я остави на мира. А политикът, който копнее за „топла връзка“ с църквата, най-после да разбере, че вратите там са широко отворени за него – но в качеството му на възлюбена от Бога, макар и грешна, душа, а не на политик, макар и ляв.

И дано поне не станем свидетели на поредния пищен изблик на епископска благодарност по повод последните крупни дарения. Ако за 300 000 евро (така се говори, другари) един индивид получи архонтско звание (с грамота и плащ, както си му е редът), какво трябва да получи в знак на благодарност правителството на тройната коалиция след такава една щедра инвестиция от 35 милиона? Страх ме хваща да си помисля даже, но разюзданото ми въображение рисува монументални стенописи с ликовете на министрите-ктитори, държащи в грижовните си ръце новите храмове, белнали се като гълъбици; Масларова като една съща Севастократица Десислава, иноверецът (но голям приятел на православието) Нихат Кабил и (по велика икономия) Даниел Велчев с наболата брада, предизвикателство за майсторлъка на зографите.

И дано всички онези малцина, които бихме отишли на църква независимо от вида дограма (стара дървена или нова PVC) или олющените може би стенописи, не се поддадем на изкушението да изпитаме триумф от победата, който всъщност би бил баналната комплексарска радост, че са ни обърнали внимание. Пред щедростта на правителството предпочитам онова „щедро чувство за бряг“ от един стих на Владимир Левков; пред триумфа на новите празни църкви предпочитам ей това напомняне на Емили Дикинсън:

…И цялата алена армия, 

която под знамето крачи,
не би разбрала победата – 

какво тя точно значи, –

както я разбира битият,
в чието ухо запретено 

удря ехото на триумфа – 

болно и определено.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

17 Отговори

  1. stoyan каза:

    Амин!

  2. Лъчо каза:

    Поздравления за прекрасната статия! Отдавна в този сайт не бях чел толкова истински и хубав текст. Така е , с комунистите в съюз не бива! Жалко, че хората не искат да видят нещата такива каквито са! На 16 април се навършиха 84 години от чудовищния атентат в Света Неделя. Нито една българска медия не отрази тази годишнина.Благодарение на другарите, този кървав терористичен акт, извършен от техните идоли Г.Димитров, В Коларов и други богоборци, днес е потънал в забрава! И нещо повече, днешните техни идейни последователи от терористичната партия-столетница, дошла с кръв на власт, убила в този терористичен акт стотици българи продължават разправата си с Църквата, макар и по друг по-лукав начин! Днес те инвестират! Каква наглост! Какво безочие!

  3. georgev каза:

    Радвам се че в България вече се чува гласа на разума. Споделените с болка от автора проблеми са от много време и все още не са намерили своето решение.

  4. topalski каза:

    Радвам се на тази статия. Поздравления! Няма как да не се погусни човек от БЛАГОЛЕПИЕТО на днешната „симфония“. За молитва – шапки долу!
    Бог си има грижа за „непротоколното“ православие.

  5. Мариан Томов каза:

    „Нека който няма грях, пръв да хвърли камъка…“ нелепо, потресен съм. Че трябва да се чува гласът на разума е вярно, но нека пъво да очистим себе си, да спрем с престъпленията и тогава гласът на разума ще е разумен. Всеки може да напада и да пише колонки в собствените си сайтове, но не всеки глас е гласът.

  6. Дон Кихот каза:

    Това антрефиле е точно в десятката, но ми се струва, че тук царува някаква шизофрения. Този западащ сайт досега се задавяше от радост по повод на това, което Пламен критикува, а сега рязко сменя тона. Да не би пак (или както винаги) да става въпрос за това, което поляците наричат „пеньонзи“?

  7. Idiot каза:

    Атанас Буров е казал, че не е хубаво да се закача Църквата, иначе добро няма да видо този, който го прави. СДС-то вече се убеди в това. БСП-то, след като се опари, явно си научи урока. Наистина държавата да земе и да се стегне и да пусне религията в училище, че страшно ми става… Това, че нямало литургичен живот, че били малко монасите… Ми, който критикува, да облече расото и да се подстриже.
    Първанов… за него не знам. Не може да си слуга на много господари.
    Ще си позволя да перефразирам една комунистическа изцепка „Храмовете построихме. Сега остава да ги напълним с вярващи.“ Един старец е казал, че преди идването на антихриста, благолепието на храмовете ще бъде най-голямо, но храмовете ще бъдат празни, а апостасията – с пълна сила. На игумените и на предстоятелите на храмовете как няма да им е приятно? Сигурен съм, че като на хора, дето си гонят работата, една грижа по-малко, никак няма да им е зле.
    Соломон П.си, като го е казал, не е знаел какво плеще. За съжаление, всичките ни държавници са отчаяни безбожници и това за тях е инвестиция. Какво пък… Нека инвестиция да е за митарствата.

  8. jimo каза:

    в статията е, че: „Лявото се православизира, православното олевява..“ . Дълбока и вярна
    констатация. Самоопределям себе си като отчетлив русофил и почти посткомунист. Затова г-н Сивов, съгласете се че между учението на Спасителя и утопичния и Марксов социализъм има ОЧЕВИДНИ ПАРАЛЕЛИ ! Спасителят смята бедните за много по-морални от богатите (камилата и иглените уши, Богатия Лазар и низшия). Най-удивителния паралел е в Деяния:
    (Не знам главата), стихове 44 и 45: „А всички бяха заедно, и всичко им беше ОБЩО; продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, ВСЕКИМУ СПОРЕД НУЖДАТА“.
    С уважение,
    Иван Симеонов

  9. DODO каза:

    Хубава статия. Известно е че от членовете на Светия синод почти няма необвързани с бившите служби и комунистическата идеология. Винаги съм се чудил как в митрополитските глави се съвместяват Маркс и Христос? Как атеисти представляват православието/дърева/ и как марксисти -митрополити се явяват извършители на тайнства и пазители на християнския канон? Що за съзнание е това ? И не значи ли това че вече дори и в църквата всичко е позовлено. Мисля , щом за Св Синод не е скандално да назначи митрополит- доносник на три управления да канонизира мъчениците на комунизма, то тогава може да се приеме за нормално и да има православен митрополит – мормон /поне не е атеист/ или фашист. Мисля, че описанието на такива герои е по силата само на писатели като Гогол и Достоевски. Някои може ли да ми посочи съвременна литература за този идващ от Русия феномен/по принцип всички анти-модуси на БПЦ – анти западничество , антидемокрация, антисемитизъм, срещу правата на личността и т.н. идват с руската православна книжнина, която е проводник на руската месианска доктрина/. Как стана така, че това , което малко самонадеяно Достоевски пишеше че ще се случи на католицизма/сливането на християнство и комунизъм/ , се случи на точно на Православната църква?

  10. negoden каза:

    Xubava i dobre napisana statia! Ne moga da povqrvam, 4e vse o6te ima xora, koito sblijavat Xristiqnstvoto i komunizma. Zaradi O4EVIDNATA RAZLIKA: v komunizma Go nqma Xristos – Toi e cel na jivota ni, a ne ob6tata sobstvenost ili imotnoto sastoqnie. I to4no v tova e problema – pvc-to e po vajno ot evangelskoto. I tozi problem ne sa komunistite {te sa si edni i sa6ti}, v nas e. Zatova e tova e prosto edna samotna statiq, naistina xubava, no samotna.

  11. Дон Кихот каза:

    „Как стана така, че това , което малко самонадеяно Достоевски пишеше че ще се случи на католицизма/сливането на християнство и комунизъм/ , се случи на точно на Православната църква?“
    .
    Написал съм „История на Руската църква“ в два тома, но не съм я публикувал. Там се обяснява защо комунизмът като практика възникна именно в Русия и на кои архетипи на руската народопсихология се опира.

  12. topalski каза:

    Ще е интересно да я прочетем, доц. Стефанов. Дано да се намерят пари за публикуването.

  13. DODO каза:

    Някой в от епископите дава ли си сметка , че след като управлението на църквата се мазни , обслужва, освещава и кяри от „тая скапана държава“ , както я нарича на народа, ще трябва да отговоря за безумствата на тази същата държава и целият клир ще стане обект на омраза от всеки българин и след като църквата се превърне в очите на хората в „тая скапана църква“, вече нищо не ще може да се направи за авторитета и.

  14. evfimiya каза:

    Jalko za nas, jalko za Solomon Pasi… Dano Bog ni dava mudrost da ne bogohulstvame! Moje komentarut mi da e glupav i neumesten, no investiciite v curkvata sa v kraina smetka sredstva nabrani ot truda na vsichki neshtastni hora, kurtovski raboteshti po vreme na socializma/komunizma i okradeni ot drugarute. govorya v svetoven mashtab… nikakvi ugrizeniya i nikakvo zaduljenie ne mogat da sledvat…

  15. kaloqn каза:

    Прекрасна статия !Все си размишлявах по нея.Май са си чисти църковни индулгенции, а не инвестиции.Вярно,че ще се четат имената им като ктитори Може би,дано това им помогне -нине и присно и вовеки,но съм скептично настроен.Може би така да ин е по-лесно-да се правят на благодетели и да прявят такива усилия,отколкото другото- да водят църковен живот,да се стремят да спечелят вярвящите,които те обезвериха.Дори когато започна новия порив към духовността след промените,те направиха разкола и допринесоха за омаскаряване на църквата – в страната и по света. Ако властта не бе позволила разкола,нямаше да го има.Ако не го поддържаше-също.Сега е много късно да се върнат към църковен живот много от хората,които започнаха да се черкуват в началото на 90-те години.Някои от тях отидоха при старостилците,други се обезвериха или се ожесточиха.Надеждата е да се вразумят и разрешат предмета“религия“.Мисля,че някои от изброените в статията персонажи са нещо като вярвящи,може би в начална или летална фаза.,но все пак са вярващи.Няма обаче кой да ги просвети.На масата с епископата много от тях биха могли да бъдат наставлявани,но може би не се полагат усилия.Има смешни сцени.Не е за вярване,че ще се втурне да се причестява без постене и изповед ВИП,който е постоянен гост на владиака и в последния момент е спрян от самия негоНо да са им честити индулгенциите!Има един разказ на елин Пелин-„Занемелите камбани“.Храм без хора е мавзолей.Хайде да не бъда сквернословна-музей!

  16. kri007 каза:

    timeo Danaos et dona ferentes

  17. kris008 каза:

    Това означава ли, че истинските Православни в БеГето са на изчезване. Може би за някои православно и винаги правомислещи души думата обичам те е родена само от абстрактно егоистично чувство на непълноценност и избиване на комплекси. Това ли е любовта? Това ли е днешното Православие? Или Православието се ръководи от ДСК?