Довиждане, г-н Путин…?



БЛИЗКИ ТЕМИ:

12 коментара

  1. Дон Кихот каза:

    Интересна е статията на Андрей, но звучи някакси бодрячески. Русия се възроди при Путин, но благодарение на все по-скъпия петрол и газ. След няколко десетилетия горивата ще свършат. Демографски и интелектуално Русия вече рухва. През ХХІ в. тя ще загуби Сибир в полза на Китай и Япония.

  2. Florian каза:

    Русия днес наистина е силна и възродена, но не само военно и икономически, и не само заради своите ресурси и огромен енергиен потенциал, но и тъкмо заради всичко това, което става в нея в сферата на духовността. Тъкмо духовното и интелектуалното възраждане на народа на тази огромна страна е факт, който, от своя страна, има своите естествени проекции и последствия и в материалната сфера, т.е. просперитетът на Русия, смятам, не само че не е свързан с някакво интелектуално или духовно рухване и упадък и не се дължи само и единствено на нейните ресурси, но тъкмо духовният подем на руския народ е основата, върху която се гради този прогрес, който се наблюдава в последните години, свързани именно с управлението (т.е. президентството) на Владимир Путин.
    Ролята на РПЦ в днешно време е по-голяма от всякога (имам предвид, разбира се, годините след 1917г.), което е факт, явяващ се, от своя страна, залог и основание за доброто бъдеще на народа на тази страна и ясно говори за „духовното състояние“ на руснаците в настоящето.

  3. Дон Кихот каза:

    Какви глупости пишете? По признанието на самата Московска патриаршия само 3-4% от русите са въцърковени. Извън големите градове е духовна пустиня – царува масово пиянство, кражби и разврат. След 70 години комунизъм и 17 години капитализъм друго не може и да бъде.

  4. portos каза:

    Дрън-дрън-дрън, архимъндрън.
    Яд-яд-яд, духовен косопад.
    Кръц-кръц-кръц за публичния джангръц.

    …Наздраве… За Царя (Небеснаго)

  5. portos каза:

    Преди години, когато тръгнах на дискусионни беседи в ДПЦ „Архангел Михаил’ Варна, попаднах на дискусия върху фима „Страстите Христови“ на Мел Гибсън. Презвитерата Рита Шаганене тогава взе думата и каза: „За руското благочестие е немислимо актьор да изиграе Христос“. После на двора сред младежите лично изиграх петминутен скеч, шаржирайки я „Ох, руското благочестие, ах, руското благочестие“.

    На първата Седмица на православната книга, на която присъствах, зададох въпрос на д. Андрей Кураев: „Е, аз все пак не успях да разбера – всичко ли е ПАНСЛАВИЗЪМ?“

    …А днес се прекланям искрено пред това благочестие! Като свободен пред свободни.

    Да ме дари Господ с повече от него. С пламът, с който някои руски верни ядат пръст и трева от гробовете на светителите, въпреки, че сам да ям пръст и трева няма:-):-)

  6. missi каза:

    Не мисля ,че изобщо тези отношения между Църква и държава могат да се нарекат симфония.Симфония е имало едно време.След комунистическия режим атеизмът и секуларизацията са изиграли своето.Помните ли свещеника,дето го подпалиха жив със семейството му-децата и бременната презвитера?Това ли се нарича симфония?Ами заровените сектанти не знам си кой месец вече?Ами Висарион,Анастасия и т.н.?
    Май големия подем,който е истинен ,наистина е само в 3-4процента.В България ,обаче и толкова няма.
    Двуглавия орел може и да е двуглава ламя-зависи кой го гледа-паралелизъмче на светъл ангел и сатана.
    Снимането по телевизията Путин и Алексий не е в служба на Бога ,а на нечий PR.Аз се сещам за един човек,който има да дойде и който през първите 3г. ще прави подобни акции.Дано не е той.

  7. anima_mea каза:

    На „сергианството“ симфония ли му викат вече?

    Инак – брутален кагебизъм, обвит в лъскава „православна“ опаковка.

    Мерси, дет` се вика.

  8. portos каза:

    ЦИТАТ от статията:
    „…тъкмо тези кадри, разнасяни из световните медии, породиха приказките за “срастване”, едва ли не за нова имперско-църковна „симфония“. Като че ли в едно прясно посткомунистическо общество може да се говори сериозно за “симфония”! Доста вода ще изтече и доста сол ще се изяде, преди да се стигне някога до нея.“

    …Май пак сме чели самата статия на кръст, май, май… Май първо вменяваме нагласи и твърдения, че после ги осъждаме… Май, май, май всичката ни работа е такава май, май, май.

    В „института за диагностика на църковната действителност“ ли родиха това определение симфония-сергианство? Толкова им раждат главите, ама и вие повтаряте, че потретяте.

    Освен това да няма някакво кабала-очарование в това 3-4 % ? Все така броим. Аз да попитам – как определяте останалите 85 % в България да речем за неправославни? По това колко пъти се причастяват ли. Ами това какво им е отношението към Църквата, ценностите, каузите, без значение ли е? Аз като разправях още преди година за гуруизъм и „православно“ сектантство като ОБРАЗ на мислене, ми се смееха, ама всичко си светва овреме.

  9. portos каза:

    Процентът на причастяващите се никога не е бил много повече от това, което манипулаторите-социолози отчитат. Още бл. Августин решава проблема с това, че в едно християнско общество преобладават „около-църковните“ като интерпретира Христовите думи от притчата „накарайте ги да влязат'“ в смисъл на определен натиск от страна на Църквата върху обществото.

    Да си поговорим ли за „човеколюбивото насилие на Христос“? Или пак да се позоваваме на дозата принуда, която всяка институция оказва?

    Това че някой не се причастява не е фактор, според който да го определим като неправославен. Да. Той не е от верните, но това не означава и че гражданската му воля и съвест се разминават с Православието.

    Аз имам няколко интервюта с такива хора. Публични личности, творци, всепризнати. Скоро ще ги предложа на екипа на сайта. Ако и те не успеят да внесат някакъв разум у някои, тогава наистина може би ще говорим за болестна форма на самомнение.

  10. portos каза:

    Протестантите са три-четири процента. Но някои искат да определят 80 % българи като неориентирани, за да реабилитират тези 3-4 % протестанти от комплекса им, че са малцинство. Ами да! Малцинство са. Какво да направим сега. Що да ги оставяме в илюзия, че не са аутсайдери? Някои от тях уважавам и то много. Ама съм малцинство. Какво да правя сега? Да плача ли или какво??

    И защо не се пробвате да кажете на някой пирински македонец, че не е православен, защото не се причастявал, колкото пъти му кажете, че трябва да го прави. Ще му кажете, ама друг път… Лошо шамарят тия македонци, виждал съм.

    P.S. Страната не е толкова далече от София. Пък и София не е „института за диагностика на църковната действителност“… „Сън-Сет булевард не е Гурко, зад Ботевград не е Акапулко…“ (Ъпсурт) – казах го и това преди време на едни хора…

  11. portos каза:

    Ама СА малцинство, а не „ама СЪМ малцинство“ в по-предния коментар.

  12. Florian каза:

    Русия определено не е страна със само ок. 3-4% (въцърковени) православни, което прави едва ок. 4,2-5,4 млн. души, нито е страна пълна с алкохолици, крадци и развратници, а страна, която макар бавно и трудно, но за сметка на това категорично и сигурно, се изправя и съвзема от опустошителната за нея ера на комунизма и атеизма и става все по-силна. Също така, броят на храмовете в тази страна непрестанно расте, което естествено е свързано с нарастващите нужди от такива, заради нарастващия брой на православни християни, а и в манастирите постъпват все повече монаси и монахини и те отново се превръщат в средища на духовността. Безспорен факт е, че авторитетът на РПЦ в страната е голям и постоянно нараства, а съответно с това и ролята й в живота на хората също нараства. Във връзка с това нека отбележа и фактът, че и държавната власт в тази страна зачита и уважава Църквата и й съдейства в нейната нелека мисия сред народа.
    След всичо това, откровено споделям, че немога да си представя, че тази страна я очаква такава огромна и страшна криза, че да се стигне до това, тя да изгуби своя Сибир.

Споделете в социалните мрежи