Сиво ли е православието?



БЛИЗКИ ТЕМИ:

11 коментара

  1. andrey каза:

    Браво, Дария! Великолепно написано!

    Бих добавил само, че от всеки от нас зависи, дали ще бъде сив или не. Никой не може да ни принуди към сивота и безличност, ако не искаме това. А църквата – това сме ние. Не владиците.

    А „Момо“ е наистина чудесна книга, препоръчвам я на всички!

  2. iliana каза:

    зарадвах се на текста, после се натъжих.

    защото имам чувството, че „сивите господа“ успяват да извлекат полза и от тази непримиримост – на горещите, живите души в църквата; някакси се хранят от тяхната болка, защото в нея има живот.

    закоравелите циници, опитните църковни „апаратчици“, безразличните и атеистите са като суха слама за тях-хем боде, хем не е хранителна. пред такива хора не вървят нито елейните слова, нито другите мурафети. там действат прагматичните закони на споделения интерес, но няма истинско бъдеще. виж – „малките“, откритите, „наивните“, които имат на лице това, което име е на сърце – от тези хора „сивите господа“ се нуждаят болезнено, защото в своето мъчително мятане те създават енергията, която крепи целия организъм, върху който сивите господа паразитират.

    но прав е андрей – „Никой не може да ни принуди към сивота и безличност, ако не искаме това“. всеки със своите приоритети…

  3. Galena каза:

    Текстът хваща за гушата. Браво!

  4. Ангел Небесен каза:

    няма как по друг начин да се определи това състояние – да се тюхкаш, че не си нещо, вместо просто ДА СИ. Никой няма да ви чака да се връщате отнякъде, да излезете от съзерцателното си състояние – „ние стоим извън него и го наблюдаваме с въхищение, неговото невъобразимо великолепие, неговото неподдаващо се на описание величие; а ние стоим отстрани осъзнавайки нашето недостойнство….“ това е като някакво философвско учение, на което непрестанно му се дивят и го почитат с устата си. „Ние провъзгласяваме, обявяваме и определяме: който не ни чака – да духа супата.“

    ЦАРСТВОТО БОЖИЕ ЩЕ СЕ ВЗЕМЕ ОТ ВАС И ЩЕ СЕ ДАДЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ПРИНАСЯТ ПЛОДОВЕТЕ МУ.

  5. ЛюбимеЦ каза:

    Текста е прекрасен във своята елегичност.
    Иска ми се да кажа че констатациите по темата не биха променили нищо,може би защото „Сивата мъгла“ е много гъста.
    По-бойки трели трябват,това което доброволно не се „изправя“ се изправя доброзорно.
    Както нашите предци се изразяват,со кротце,со благо,и со малко „кютек“..:-))
    Почти както Иисус във Храма „милозливо се молеше на търговците“ :-))..

  6. gaitan vejdu каза:

    Има сиво и сиво.

    Има цветно изящно,
    но има циркаджийски панаирджилъци, кичовщина, всеизпъстрена със светска суета и шарени гирлянди, от цент и половина метъра.

    –––

    Истинното е невидимо сетивно.

    Обичам вярата си по безброй причини, но една от тях е, именно защото Св. Православие, не е кичозно накичено като коледна елха в Бруклин пред декември.

    –––

    Ако казват сиво – нека е сиво.

    „Циклопът има второто око за уродство;
    презирайки летящите с възторг пълзят влечугите.“

    Гледаме едно, го ВИЖДАМЕ различно.

    Сутринта в храма, макар и не твърде осветен, не излъскан празнично, аз отново видях цялата пъстра дъга, която няма аналог в света.

    Какво повече да искам?!?

    Нека и те видят моето сиво, им пожелавам,
    та, тогава … ако щат да говорят.

    Но те, те няма да говорят, а ще запеят възторжени химни в прослава на Православието, сигурен съм.

  7. p_stefanos каза:

    Сиво е българското православие, а не съборното, вселенското! Сивото е метафора на незабелязващо се, неоткрояващо се, отсъстващо. Ами нашето исторически е отсъстващо: 5 века ислямско-гръцки гнет, после 70 години схизма – откъснати от вселенското православие, последвани от 50 години воинстващ ченгеджийски комунистически атеизъм и последните 20 години – посткомунистически нихилизъм и безхаберие. Т. е. 6 века липса на богословие! Може ли да има православие без богословие?! Днес нашето православие е единственото, което институционално отсъства от web пространството. В очите на някои това даже се счита за предимство, а на повечето не прави впечатление.
    Но най-осезаемият признак на българската православна сивота е липсата на новомъченици.
    Църква без мъченици не воже да е жива църква! Нашата църква е единствената, която не е канонизирала светец вече близо половин век. Руската църква канонизира стотици новомъченици. Ако у нас няма мъченици на комунизма, това означава или, че не е имало комунизъм или, че не е имало църква!
    Слава Богу, че вселенското православие не е като българското!
    Чета житията на руските новомъченици със сълзи на възторг и преклонение! Няма сивота! Има ярко сияние! „Пейте Господу, светии Негови!“ (Пс. 29:5).

  8. Дон Кихот каза:

    Новомъченици има стотици около светлата дата 9 септември 1944 г., но няма кой да ги канонизира. И по-късно имаше – една интелигентна монахиня в Бистришкия манастир, която влияеше на много интелигенти, беше изгорена жива. В горите над Черепишкия манастир живееше отшелник в палатка, при когото идваха много млади хора. „Органите“ най-сетне научиха за това и един ден го намериха заклан. Не беше за пари, защото той нямаше нищо, а за вяра. Къде е Синодът?

  9. p_stefanos каза:

    Да, Касиния й е името. Изгоря заедно с огромната си библиотека. Тя беше духовен ерудит от световна величина.
    Името на отшелника над Черепиш мисля, че беше Киприан. Състудентите ми – семинаристи, са ми говорили много за него.
    В нашия храм „Св. Николай“ е живял о. Виктор – белоемигрант, след „светлата дата“ изкарал няколко години в лагер и скоро след това починал. Възрастните хора в квартала още го помнят и говорят за него като за светец. И той действително е светец и без да чака канонизация от Синод.

  10. Idiot каза:

    То е любимия ми цвят. Обичам да правя нещата без много-много шум. Какво лошо има в това Православието да е сиво? Няма. За Светото православие някъде прочетох, че е най-добре пазената тайна на Америка.
    Като си представя лъскавите евангелизатори, които периодически, които се дигат със самолети от гъза на географията да ни донесели осакатеното слово божие. Не Ви го ща. Дръжте си го, колкото лъскаво и шарено да е. Светото православие не е нещо за продан, та да се нуждае от лъскави и шарени реклами. То единствено е опазило Божествената Истина и Откровение. А какво ще ни продадат безплатно онези лъскави евангелизатори? Лъскав и шарен сурогат. Попадало ми е списанието на свидетелите на Йехова – Стражева кула – много лъскаво и много шарено със много щастливи хора вътре в него – направо да ти се прииска да станеш йеховист. Но имат ли нещо друго да ни предложат отвъд шарениите и доброто настроение? Тц, тц и пак тц.
    Мен Господ много ме е пазил преди да се обърна към него и от опасности и от грехове. Защо станах християнин – православен – не знам. Но още от тогава най-обичам проповедта. Кара ме да си задавам въпроси. Когато избрах да се кръстя въобще не съм мислил ни за това какъв ми е попът, нито митрополитът, а още по-малко за патриарха.

  11. ieromonah Ioan каза:

    Както винаги размишленията на Дария са много подредени и смислени. Осеща се една скрита скръб, надявам се от безсилие, че не може да измени всичко към добро. Само с избора на сивия цвят нещо не ми се иска да се съглася. БПЦ си сменя постоянно цвета, била е жълта(царска), била е тъмно червена(1944-1992), после е била едновременно скрито червена и синя(1992-1998), след това стана отново ярко червена(1998-2007), а в 2007 когато милиционерите в нея се показаха на яве изгуби цвят и картина. Ако това се възприема за сиво, то тогава може. И нека не се забравя, че рибата се вмирисва от главата и това не е осъждане, а констатиране на не свършена работа от некадърници.

Споделете в социалните мрежи