Сиво ли е православието?



 

Една вечер приятел ми каза: „Православието е сиво. Или по-скоро е безцветно. Няма лице, и неговите представители не излъчват нищо. Състоянието му е такова, че никого не може да привлече с някакъв сериозен смисъл. А пред младите изобщо няма шанс.” Първата ми реакция беше да започна спор. После ми стана тъжно и се затворих в себе си. И разбрах, че има истина в такива думи. Затова ме заболя.
Имаше една детска книжка, която още обичам: „Момо” на Михаел Енде. Момо беше момиченце, което в книгата е събирателен образ на вечното дете и на детството въобще. Момо се бореше срещу настъпващото зло, олицетворено от „сивите господа”, които превземаха света и най-много се бояха от децата и детството. Може би сивото в нашият разговор е означавало тази хладкост, за която говори Откровението: „…ти не си студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си.”

Сиво е. Наоколо е сиво, сиво е вътре в мен. Сивеят думите ми, мислите, животът и всичко, направено досега. Напуска ме детската вяра, напуска ме призивът на Христос да бъда като дете не ме трогва вече, не ме окриля. Някога християните са носели в света само чистата светлина и красота. Някога те са излекували безнадеждно болното езическо човечество, върнали са смисъла за Божието творение и са пленили за Небесното царство милиони хора само за няколко десетилетия. Светлината е обземала човешките сърца, обричала ги е на вечност, давала им е абсолютната сила на Божието присъствие, правела ги е равноангелни, синове и дъщери на небето. В годините на ранното християнство светът се е обновявал и тази обнова е спасявала, раждала и възраждала. Как е ставало това – знае Бог…

Сега не е така. Не само истински християнското, не само светлината напуска света. А го напуска и детството. Децата губят детството си, не защото искат това да им се случи чудовищно рано. Светът ги похищава все по-рано. Светът ги грабва от люлката на детството, хвърля ги на улицата, залива ги с примамки, а родителите им, заети с оцеляване, прехрана, кариера или други сиви неща, които си имат много оправдателни имена, ги губят. Губят ги така, както преди това сами са загубили себе си, както аз съм се загубила, както и ти се загубваш…

„Православието е сиво…” – звучи почти вярно. Защото нашата древна и истинска вяра има човешки измерения, човешки лица, човешки представители, водачи, които… са като всички нас, хора, които грешат и нямат желание да се каят, да поискат прошка, да навеждат глава.

Това е едно от обясненията, които ми хрумват във връзка с агентурното минало на Старозагорския митрополит. Сивите господа прииждат. Те са навсякъде, те правят от Христовата Църква обикновена човешка институция, пускат търговците вътре, строят и купуват. А всъщност нямат лица, с които да ни погледнат. Не искат да ни гледат и да ни говорят. А бедните бабички и шепата млади хора объркано отговарят на своите приятели защо е лъснало и това петно върху захабената и някога царствена земна дреха на църквата българска. Но, да не чакаме – отговори няма да получим. И ми е чудно, дали наистина у някого е дремела чак толкова сляпа вяра, че да се учуди на скандалното разкритие. Сивата мъгла е любимата естествена среда, която се е настанила не от днес в коридорите и кулоарите на нечуващите и невиждащи църковни структури. В сумрака на прашното безвремие въздухът се раздвижи, подплаши дремещите обитатели и те съвсем се изпокриха. За да не дават отговори. За да не поемат отговорност, да отшуми скандала, да се позабрави… Ех, премъдрост българска!

Твърде житейско, твърде сухо и неясно е сивото кабинетно битуване за търсещата душа на някой тинейджър-полудете. Ако все още са останали слънчеви главици, които да питат на живот и на смърт, те няма да ни чакат, сиви господа! Няма да искат да ги учим на смъртоносното си „търпение”, защото от детството е останало в младото сърце онова ангелско качество да усеща лукавството и лъжата. Бръщолевене и размахване на дебели книги няма да помогне. Истината звъни в сърцето на всеки, щом я срещне. А ние казваме само: „Чакайте, чакайте!” – Кого и какво чакаме? Ще загубим младостта и детството завинаги. В нашия храм, в нашата църква, в сърцето си. Ще изгубим децата си.

Времената преди 10.11. 1989 година са били много лукави. Днешните времена също са лукави. Може би тогава е било редно да се мълчи, за да се пази вярата. Днес от мълчанието побиват тръпки. Дали мълчанието означава страх? Или може би презрение – че малките човеци, изоставени и полуобгрижвани не заслужават отговор?! Или не заслужават сведена глава и покаяние? Ще ни оставите ли, архиереи наши, сами да се питаме и чудим, дали сте Божии или сте чужди? С вас ли сме или сами се спасяваме? И при кого да изпратим децата си, които питат, децата, на които принадлежи Божието царство…

Дори да погине този свят, Бог е обещал да съхрани истинската Своя Църква. Дори да посивеем и да се обезличим съвсем, както в приказката за Момо, Той е Жив, Разпънал се е за нас и е знаел какви ще бъдем – предатели, лицемерни, жестоки и какви ли не още грешници. Но нали за да се върнем към живота имаме Него, Евангелието, Покаянието, Причастието? Нали имаме Христос, имаме Господ винаги, докато Го търсим и викаме. За да можем да се върнем към светлите пътеки и чистота нали трябва да Го повикаме, да Го потърсим така, както дете би Го търсило и викало. Той ще дойде.

Православието не е сиво. То е вечно. То свети, защото в него е Бог. Сиви сме ние. Трябва да се върнем при Бога и да засветим.

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

11 Отговори

  1. andrey каза:

    Браво, Дария! Великолепно написано!

    Бих добавил само, че от всеки от нас зависи, дали ще бъде сив или не. Никой не може да ни принуди към сивота и безличност, ако не искаме това. А църквата – това сме ние. Не владиците.

    А „Момо“ е наистина чудесна книга, препоръчвам я на всички!

  2. iliana каза:

    зарадвах се на текста, после се натъжих.

    защото имам чувството, че „сивите господа“ успяват да извлекат полза и от тази непримиримост – на горещите, живите души в църквата; някакси се хранят от тяхната болка, защото в нея има живот.

    закоравелите циници, опитните църковни „апаратчици“, безразличните и атеистите са като суха слама за тях-хем боде, хем не е хранителна. пред такива хора не вървят нито елейните слова, нито другите мурафети. там действат прагматичните закони на споделения интерес, но няма истинско бъдеще. виж – „малките“, откритите, „наивните“, които имат на лице това, което име е на сърце – от тези хора „сивите господа“ се нуждаят болезнено, защото в своето мъчително мятане те създават енергията, която крепи целия организъм, върху който сивите господа паразитират.

    но прав е андрей – „Никой не може да ни принуди към сивота и безличност, ако не искаме това“. всеки със своите приоритети…

  3. Galena каза:

    Текстът хваща за гушата. Браво!

  4. Ангел Небесен каза:

    няма как по друг начин да се определи това състояние – да се тюхкаш, че не си нещо, вместо просто ДА СИ. Никой няма да ви чака да се връщате отнякъде, да излезете от съзерцателното си състояние – „ние стоим извън него и го наблюдаваме с въхищение, неговото невъобразимо великолепие, неговото неподдаващо се на описание величие; а ние стоим отстрани осъзнавайки нашето недостойнство….“ това е като някакво философвско учение, на което непрестанно му се дивят и го почитат с устата си. „Ние провъзгласяваме, обявяваме и определяме: който не ни чака – да духа супата.“

    ЦАРСТВОТО БОЖИЕ ЩЕ СЕ ВЗЕМЕ ОТ ВАС И ЩЕ СЕ ДАДЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ПРИНАСЯТ ПЛОДОВЕТЕ МУ.

  5. ЛюбимеЦ каза:

    Текста е прекрасен във своята елегичност.
    Иска ми се да кажа че констатациите по темата не биха променили нищо,може би защото „Сивата мъгла“ е много гъста.
    По-бойки трели трябват,това което доброволно не се „изправя“ се изправя доброзорно.
    Както нашите предци се изразяват,со кротце,со благо,и со малко „кютек“..:-))
    Почти както Иисус във Храма „милозливо се молеше на търговците“ :-))..

  6. gaitan vejdu каза:

    Има сиво и сиво.

    Има цветно изящно,
    но има циркаджийски панаирджилъци, кичовщина, всеизпъстрена със светска суета и шарени гирлянди, от цент и половина метъра.

    –––

    Истинното е невидимо сетивно.

    Обичам вярата си по безброй причини, но една от тях е, именно защото Св. Православие, не е кичозно накичено като коледна елха в Бруклин пред декември.

    –––

    Ако казват сиво – нека е сиво.

    „Циклопът има второто око за уродство;
    презирайки летящите с възторг пълзят влечугите.“

    Гледаме едно, го ВИЖДАМЕ различно.

    Сутринта в храма, макар и не твърде осветен, не излъскан празнично, аз отново видях цялата пъстра дъга, която няма аналог в света.

    Какво повече да искам?!?

    Нека и те видят моето сиво, им пожелавам,
    та, тогава … ако щат да говорят.

    Но те, те няма да говорят, а ще запеят възторжени химни в прослава на Православието, сигурен съм.

  7. p_stefanos каза:

    Сиво е българското православие, а не съборното, вселенското! Сивото е метафора на незабелязващо се, неоткрояващо се, отсъстващо. Ами нашето исторически е отсъстващо: 5 века ислямско-гръцки гнет, после 70 години схизма – откъснати от вселенското православие, последвани от 50 години воинстващ ченгеджийски комунистически атеизъм и последните 20 години – посткомунистически нихилизъм и безхаберие. Т. е. 6 века липса на богословие! Може ли да има православие без богословие?! Днес нашето православие е единственото, което институционално отсъства от web пространството. В очите на някои това даже се счита за предимство, а на повечето не прави впечатление.
    Но най-осезаемият признак на българската православна сивота е липсата на новомъченици.
    Църква без мъченици не воже да е жива църква! Нашата църква е единствената, която не е канонизирала светец вече близо половин век. Руската църква канонизира стотици новомъченици. Ако у нас няма мъченици на комунизма, това означава или, че не е имало комунизъм или, че не е имало църква!
    Слава Богу, че вселенското православие не е като българското!
    Чета житията на руските новомъченици със сълзи на възторг и преклонение! Няма сивота! Има ярко сияние! „Пейте Господу, светии Негови!“ (Пс. 29:5).

  8. Дон Кихот каза:

    Новомъченици има стотици около светлата дата 9 септември 1944 г., но няма кой да ги канонизира. И по-късно имаше – една интелигентна монахиня в Бистришкия манастир, която влияеше на много интелигенти, беше изгорена жива. В горите над Черепишкия манастир живееше отшелник в палатка, при когото идваха много млади хора. „Органите“ най-сетне научиха за това и един ден го намериха заклан. Не беше за пари, защото той нямаше нищо, а за вяра. Къде е Синодът?

  9. p_stefanos каза:

    Да, Касиния й е името. Изгоря заедно с огромната си библиотека. Тя беше духовен ерудит от световна величина.
    Името на отшелника над Черепиш мисля, че беше Киприан. Състудентите ми – семинаристи, са ми говорили много за него.
    В нашия храм „Св. Николай“ е живял о. Виктор – белоемигрант, след „светлата дата“ изкарал няколко години в лагер и скоро след това починал. Възрастните хора в квартала още го помнят и говорят за него като за светец. И той действително е светец и без да чака канонизация от Синод.

  10. Idiot каза:

    То е любимия ми цвят. Обичам да правя нещата без много-много шум. Какво лошо има в това Православието да е сиво? Няма. За Светото православие някъде прочетох, че е най-добре пазената тайна на Америка.
    Като си представя лъскавите евангелизатори, които периодически, които се дигат със самолети от гъза на географията да ни донесели осакатеното слово божие. Не Ви го ща. Дръжте си го, колкото лъскаво и шарено да е. Светото православие не е нещо за продан, та да се нуждае от лъскави и шарени реклами. То единствено е опазило Божествената Истина и Откровение. А какво ще ни продадат безплатно онези лъскави евангелизатори? Лъскав и шарен сурогат. Попадало ми е списанието на свидетелите на Йехова – Стражева кула – много лъскаво и много шарено със много щастливи хора вътре в него – направо да ти се прииска да станеш йеховист. Но имат ли нещо друго да ни предложат отвъд шарениите и доброто настроение? Тц, тц и пак тц.
    Мен Господ много ме е пазил преди да се обърна към него и от опасности и от грехове. Защо станах християнин – православен – не знам. Но още от тогава най-обичам проповедта. Кара ме да си задавам въпроси. Когато избрах да се кръстя въобще не съм мислил ни за това какъв ми е попът, нито митрополитът, а още по-малко за патриарха.

  11. ieromonah Ioan каза:

    Както винаги размишленията на Дария са много подредени и смислени. Осеща се една скрита скръб, надявам се от безсилие, че не може да измени всичко към добро. Само с избора на сивия цвят нещо не ми се иска да се съглася. БПЦ си сменя постоянно цвета, била е жълта(царска), била е тъмно червена(1944-1992), после е била едновременно скрито червена и синя(1992-1998), след това стана отново ярко червена(1998-2007), а в 2007 когато милиционерите в нея се показаха на яве изгуби цвят и картина. Ако това се възприема за сиво, то тогава може. И нека не се забравя, че рибата се вмирисва от главата и това не е осъждане, а констатиране на не свършена работа от некадърници.