Дом за Иисус
Хоризонтът ли стисна
далечното слънце за гушата?
Или облаци мъкнат подути кореми едва?
Сякаш Господ разстила дюшеци над мен изтърбушени
и се кани да спи върху моята тежка глава.
По-добре да пере, без да спре, полегат и безпаметен
да се вие дъждът – от безкрайното Нищо слетял.
Вече ред е дошъл да събирам разхвърляни камъни.
Да събарям нетрайни колибки,
измазани с кал.
Да напрягам душа и да гледам как вдига се изгревът.
Да се моля на щъркела край комина да свие гнездо.
Но без Теб колко зими и колко лета се изнизаха?
И Те чакам да дойдеш.
Тъй както се чака Годо.
Хляб и риба, и вино
на скованата маса приготвих Ти.
Вместо Тебе прииждат любопитни и гладни тълпи.
И редя в небесата свойте покриви… Покриви, покриви!
Под които Исус да си легне най-после да спи.
