Кандило
Валери Станков
Катунарите тръгват.
И скрива ги древната кал.
Подир тях издълбаха очища огнища бакърени.
И какво? Със луната – парче разтопена печал –
калайдисвам сега кандилата на моите мъртви.
Сякаш пламъкът хвърля искрици от идния ден,
в който аз ще съм вече навеки отлитнала птица.
Над онези, които са дишали миг преди мен,
и които ще дишат,
докато им паля свещица.
Дядо Станко и баба Марина. И далечният дядо Вангел.
Между тях и онези, които не помня, но зная.
Ако трябва сега, ще ги вадя с ръждясал ченгел –
да не тръгват безпаметни
синовете мои към Рая.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
