Великден



Във пролетната нощ люляни
от зноен дъх и звезден звън,
сънувахме ний твойте рани
и тихо плакахме насън.

Ний плакахме за Теб на кръста,
за себе си и за света,
за своите ястребови пръсти
и стари каменни сърца.

И ето, утрото е свежо,
блестят грамади розов цвят,
във млечносинята безбрежност
ята от гълъби летят.

И бий в сърца ни нежна сила,
и ний простираме ръка –
със пръсти – жадни да помилват
децата, птиците, света.

Публикувано в „Българска християнска лирика”, Т&Т, София 1991 г.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...