Божественият живителен дар. Слово на Богоявление
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Скъпи братя и сестри, днес е Кръщение Господне.
Какво означава този празник?
В днешното евангелско четиво чухме, че Господ Иисус Христос е дошъл на река Йордан при Йоан Предтеча, за да бъде кръстен от него. При което Господ говори: „тъй нам подобава да изпълним всяка правда“, тоест да изпълним закона и волята Божия.
„И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:16-17).
Поради това събитието, в което става явяването на Светата Троица, се нарича още Богоявление. В този ден по време на Кръщението на вселената се явява Светата Троица, чрез Чиято божествена сила, както пеем в песнопенията, „земята се освети, водите приеха благословение, небето просия“.
Така, в този ден „в светата Си Църква Господ ни озарява със светлината на Своето Богоявление“, просвещава „намиращите се в мрака на греха“, тайнствено ни обновява, преобразява, възражда, освещава и издига към Божествената светлост, подавайки ни нов живот в Бога.
Днес Христос погребва във водата всеки „човешки грях“ и чрез Кръщението Си „въздига нас изтлелите, поразените от греха и смъртта“, „като ни избавя от робството на стария грях“. Какво всъщност означава това за всекиго от нас?
Към явяването на Светата Троица, случило се на Кръщението Господне, всеки човек става причастен в извършваното върху него тайнство кръщение, когато всеки от нас се превръща в обител на Троицата, получава от Бога особена божествена сила, божествен дар, дара „на общението с Бога, Комуто се покланяме в Троицата с нашия дух. И това общение идва от неразделния в Три Лица Бог. И Син, и Дух Светий, и Отец влизат в общение с нас“. Както е казано в Евангелието: „… ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим“ (Йоан 14:23).
Днес, на празника Богоявление, си спомняме великия светец на Руската православна църква – епископ Теофан Затворник, който през целия си живот, в различни свои съчинения („Какво е духовният живот и как да се настроим към него“, „Пътят към спасението“), разсъждава и учи какво е особеното, което дава в кръщението на човека благодатта, божествената сила, как тя се проявява в по-нататъшния му живот, какъв става човекът, приел този божествен дар.
По думите на светителя: „Вярващият трябва да излезе от купела на кръщението ревнител изключително за това да угажда на Бога. Тази ревност по Бога с любов и самоотверженост представлява неотменима черта на християнския живот; у когото тази ревност съществува – той е жив, в когото я няма – той или е мъртъв, или е замрял и спи“.
Така, всеки от нас в тайнството кръщение получава особен дар, особено съкровище, особена божествена сила, с която можем да се разпоредим по различен начин. Изхождайки от живота, който води личността, тази божествена сила може завинаги да остане в нея непроявена, празна, заглушена, потисната, скрита, подобно на скрития евангелски талант. И обратното, ако човек в своя живот ревностно, постоянно се стреми към Бога, то тази божествена благодат нараства, разгаря се в него, прониква в цялата му душа, правейки я светла и богоподобна.
Така действа върху нас благодатната Божия сила. Но тя „не изведнъж обзема цялото ни естество, а лека-полека“. „Изпълването ни с тази божествена сила става според степента на нашия стремеж и труд по нейното придобиване“.
По думите на св. Теофан Затворник, за да действа тази божествена сила видимо в нас, както „огънят е в дървото, но е скрит; започнете да триете дърво в дърво – ще излезе дим, а след това ще се покаже и огън“, и за нас е необходимо „да трием себе си, тоест да подбуждаме себе си да ходим в християнските порядки“, и силата „Божия непрестанно ще проявява в нас своята жива действеност“.
Този образ на „триенето“, подбуждането на себе си, тоест постоянното, неотклонно, неизменно, решително изпълняване на Божиите заповеди – „ходенето в порядките на християнския живот“, е необходимо условие, за да се прояви в нас този съкровен живителен божествен дар.
Затова: „Някой търси помощ? Помогни. Обидили сме някого? Побързайте да поискате прошка и да се помирите“, „Тебе са те обидили – прости без размисъл, кажи веднага: прощавам, така изисква Бог“, „Похвалил те е някой? Не се гордей. Наругал те е? Не се сърди. Дошло е време за молитва? Моли се. Ако е време за работа – работи“.
„Подреди живота си така, че всяка твоя стъпка, всяко действие да бъдат изпълнение на Божията воля, наложи си да правиш това твърдо и неизменно, всеки път казвай в сърцето си: зная, че тук именно такава е волята Божия и непременно ще я изпълня“.
Такова ходене в „християнските порядки“, каквото е молитвата и вършенето на добри дела, по думите на св. Теофан Затворник, дава възможност на Божията благодат непрестанно да проявява в нас своята жива действеност.
„Когато към душата ни се приближава Господ, тогава в нея се възцарява мир, на всичко тя гледа радостно, към съгрешаващите гледа снизходително, към обиждащите – необидчиво“; „цялата става светлина, цялата става око, цялата е радост, любов, милосърдие, доброта“; придобива такава „любов, че ако беше възможно, щеше да вмести в сърцето си всеки човек, без да различава злия от добрия“, “смятайки себе си за най-последната и най-малката от всички“.
Така, според степента, до която душата е проникната от божествената сила за изпълнение на тези заповеди, тя се просветлява и става яркосветла и лъчезарна.
Този дар на благодатната (божествена) сила, възможността за богообщение се подава на всекиго от нас в кръщението, но ако не проявяваме ревност в стремежа си към Бога, то и дарената ни сила постепенно угасва (не се проявява) в нас, и ние повече не я чувстваме. Преди това озарени, запечатани от Божията светлина в светото кръщение, в тайнствата покаяние и причащение, ние скриваме получения божествен дар в мрака на греховните ни, страстни навици и постъпки, равнодушие, грижа единствено за самите себе си.
Така, ако човек живее не по Бога, ако е равнодушен и небрежен в отношението си към Него, в изпълнението на Неговите заповеди, то дадената му в кръщението благодат се оказва в него скрита, подобно на заровения в земята талант.
Душата на такъв човек става, по думите на светците, „или сива като неопределена мъгла“, или мрачна като най-тъмната нощ“, когато някой живее в греховни навици.
Но „благодатта на Светия Дух, дарявана при кръщението, независимо от човешките грехопадения, независимо от мрака около нашата душа, въпреки всичко сияе в сърцето, което изначално е било божествена светлина чрез безценните Христови заслуги. Тази Христова светлина при неразкаянието на грешника говори, по думите на преп. Серафим Саровски, продължава да вика, към [Небесния] Отец: „Авва Отче! Не се гневи докрай на тази неразкаяност!“ А след това, при обръщането на грешника по пътя на покаянието, напълно изглажда и следите от извършените престъпления, отново обличайки бившия престъпник в одеждата на нетлението“.
Затова, скъпи братя и сестри, днес, на празника Богоявление или Кръщение Господне, е необходимо да осъзнаем присъствието в нас на дарeната ни в кръщението божествена благодатна сила и нейната драгоценност за нас, толкова велика, че без нея животът не е живот изобщо; всички свои стремежи и старания да насочим към това, да усвоим в себе си тази божествена сила, да бъдем „проникнати от нея в цялото ни естество, да се просветим и осветим“ чрез решително „ходене в християнските порядки“ и изпълняване на Божиите заповеди.
„Но и ако не успеем да направим всичко, както би ни се искало, нека го направим както можем, Господ не е придирчив за дреболии. Той цени усърдието и намерението. Нашето усилие да преразгледаме целите себе си и да се обновим Той ще приеме като дело вече извършено, само не следва да го оставяме, а да го продължаваме и продължаваме, докато не го доведем докрай. Главното, тоест решителното намерение да посветим целите себе си на Господа, ние трябва непременно да възбудим, да укрепим и да установим веднъж завинаги“.
Така „се полага началото на вътрешното ни възраждане, след което, ако неотслабващо и постоянно продължаваме да действаме в същия дух, вътрешното възраждане и озарение ще нарастват – бързо или бавно, съобразно нашия труд“, благодатната светлина ще се разгаря в нас, като преобразява целия ни живот, като прави нашата душа обител на Светата Троица. Амин.
19 януари 2019 г.
Източник: www.monastery.ru
Превод: Радостина Ангелова
