„Във всеки от нас той виждаше образа на Христос“. Спомен за митрополит Антоний Сурожки
От 17 до 19 септември в Дома на руската диаспора „Александър Солженицин“ в Москва се проведе традиционната осма конференция, посветена на наследството на митрополит Антоний Сурожки. Този път темата на конференцията беше: „Кризата: Съд или възможност?“ Участие взеха известни духовници, учени и публицисти, както и хора, които лично са познавали митрополит Антоний и са общували с него.
Протойерей Кристофър Хил, Москва:
Владика Антоний ценеше свободата и я защитаваше. Самият той беше свободен и тази свобода се проявяваше преди всичко в духовния му живот, отецът не беше обременен с нищо земно. Митрополит Антоний притежаваше едно уникално качество – лесно намираше общ език с всеки човек. В момента на общуване събеседникът ставаше за него целият свят, цялата вселена. Малцина от нас могат да общуват с другите по този начин, защото всички имаме своите тревоги и притеснения, които не ни позволяват да сме напълно свободни. За Владика Антоний човекът, който идваше при него, беше най-важният и цялото му внимание беше посветено на събеседника.
Той винаги беше сдържан и концентриран, молеше се, виждаше Божия образ във всеки човек. Беше скромен в ежедневието, не обичаше помпозността и лукса. Спомням си как един ден, докато му помагах при олтара по време на служба в катедралата „Успение Богородично“ в Лондон, забелязах, че той не носеше великолепните одежди, които са обичайни за епископ – вместо фелон, носеше обикновен стихар, а митрата му бе изработена от папие-маше и пластмасови мъниста.
Джилиан Кроу, Лондон:
Общувайки с митрополит Антоний, винаги чувствах неговата вяра и подкрепа и не се съмнявах в правотата на всичко, което каза. Той винаги отговаряше на въпросите ми с мъдри съвети. Чрез него усетих Божията грижа и любов към хората. Веднъж на шега ми каза, че православието започва от краката, когато се научиш да стоиш на дълги служби, после стига до стомаха, когато започнеш да постиш, и накрая достига до сърцето. След това добави с усмивка: „А при някои хора дори стига до главата“. За него нямаше значение каква е националността ти и винаги казваше, че всички трябва да бъдем едно. Той самият създаваше такава атмосфера.
Говореше за красотата на православието – за това колко красиви са църквите, иконите, богословието, богослужението, всички Божии творения. Но най-вече Владиката виждаше красотата в хората и научи и нас на това. Въпреки всички наши недостатъци и провали, той виждаше във всеки от нас образа на Христос. Повече от 20 години не е сред нас, но е важно ние да предадем един на друг неговото разбиране за вярата и да запазим спомена за него.
Фредерика де Грааф, Москва:
Личността на Владика Антоний, неговите книги, неговият начин на мислене ни разказват за вътрешната свобода на човек, за която той самият беше пример. Казваше, че винаги трябва да бъдем с Христос, трябва да се молим, помнейки, че Христос е жив и ни чува, и едва тогава ще имаме сигурност, няма да се страхуваме от трудностите, дори от смъртта. Само така можем да избегнем кризата, за която говорим днес.
Според мен проблемът е, че за повечето хора Възкресението на Христос не е реалност. Това е истинска беда. Струва ми се, че общият ни и основен проблем е, че живеем извън себе си. Напълно се потопихме в дигиталния свят. Никой не вижда какво се случва около него. Страхуваме се да погледнем вътре в себе си. Владиката често казваше с болка, че съвременният човек не иска да срещне Бога, да общува с Него и да Го познае. И това е истинско бедствие… Не само младите хора се сблъскват с този проблем. Няма нужда да се страхувате! Трябва да повярвате, трябва да се обърнете към Христос. Митрополит Антоний казваше, че дори само със сияещи очи човек може да покаже вяра, жива вяра в Христос.
Келси Чешир, Лондон:
Владика Антоний беше дълбоко убеден, че кризата и страданието могат да ни покажат онова, което иначе не бихме могли да видим, че от тях се ражда нов живот, ако, разбира се, смело се изправим пред тези трудности. Той винаги е казвал, че е необходимо да се преодолее болката, да се издържи с търпение и смелост до самия край, да се гледа на нея като урок по порастване; че трябва да се научим да се справяме с малките трудности, за да можем да понесем по-тежките.
В трудни моменти от очите му струеше смелост, концентрация и воля, която беше толкова силна, че дори плашеше. Но в същото време лицето му отразяваше болката, която отецът казваше, че ще понесе изцяло, в пълната ѝ чистота и острота, че ще я остави да го разкъса до самите му дълбини, но няма да ѝ позволи да омърси душата му с омраза и мрак.
Владиката ни учеше още, че да обичаш е по-трудно от това да издържиш на страданието, защото любовта е действие и жертва, а страданието е пасивно. Самият той понесе много страдания, но винаги беше съвършено очевидно, че независимо от трагедията, любовта ще възсияе. И митрополит Антоний се отнасяше с любов към един всеки човек.
Източник: pravoslavie.ru
