Бог влезе в недрата на човешкия живот

св. Юстин Попович

Наистина Бог се роди на земята като човек. Защо? – „За да бъдем живи чрез Него“ (1Иоан 4:9). Защото без Богочовека Господ Иисус Христос човешкият живот е една самоубийствена безсмислица. Смъртта – ето я наистина най-явната и най-ужасната безсмислица на земята. Да осмислим смъртта означава да осмислим живота във всичките негови дълбини, висоти, безкрайности. И това прави само Човеколюбивият Господ, Който по неизмеримата си любов става човек и завинаги остава Богочовек в човешкия свят. Човешкият живот придобива вечния си смисъл само като Бого-живот, живот в Бога. А извън Бога животът е най-нелепата безсмислица, изпълнена с обида и горест.

Твоят живот, човече, само в Бога придобива своя единствено разумен, единствено логосен, единствено логичен смисъл. И мисълта ти, братко, твоята човешка мисъл, придобива своя божествен и безсмъртен смисъл само в Бога, само като Бого-мисъл. Мисълта на човека става Бого-мисъл само в Богочовека Господ Иисус Христос. Така и твоите чувства, човече, само в Бога намират своя божествен, своя безсмъртен смисъл. Без това твоите чувства са твоят най-безмилостен мъчител, който постоянно те разпъва на вечен кръст, след който няма възкресение.

А съвестта? Откъде е този свиреп непознат у нас, хората? И тя се съединява със своя божествен и вечен смисъл само като Бого-съвест. Без това човешката съвест е свирепа и ужасяваща безсмислица.

А моята и твоята смърт, и смъртта на всички хора изобщо, не е ли най-жестокото мъчение на вселената за едно човешко същество? Да, това наистина е така. Но и тя достига вечния си смисъл само като смърт на Богочовека, на Господ Иисус Христос, чрез Неговото възкресение. Защото от Него и само от Него се осъществява победата над смъртта, тя се осмисля в човешкия свят. Така и всичко човешко, целият човек с всички свои неизчислими безкрайности, придобива своя божествен, вечен, богочовешки висш смисъл само като благодатен Богочовек в обожаващото и всесъживяващото Тяло на Богочовека Христос.

Чрез Своето въплъщение и очовечаване Бог по най-очевидния начин е влязъл в самата утроба, в недрата на човешкия живот, влязъл е в кръвта, в сърцето, в центъра на всичко, което съществува. Изместен от света, от тялото, от човешката душа чрез доброволния човешки грях, Бог с въплъщението и въчовечаването Си се връща в света, в тялото, в душата. Целият става човек и като такъв се труди за човека, вселява се в света сред тварите, промисля за тварите, освещава тварите, спасява ги, преобразява ги, обожава ги. Въплъщението на Бога е най-голямото разтърсване и най-промислителното събитие както на земята, така и на небето, защото с него се е осъществило чудото на всички чудеса.

Ако дотогава сътворението на света от нищото е било най-голямото чудо, то въплъщението на Бога в човек без съмнение го е надминало по чудесността си. Ако при сътворението на света Божиите слова са се облекли във вещество, то при въплъщението на нашия Господ Иисус Христос Самият Бог се е облякъл в тяло, във вещество, в плът. Затова въплъщението на Бога е станало промислително за цялата вселена: за всяка личност, за всяко същество, за всяка твар.

И ти живей като Него – живей като Богочовек и ще се изцелиш от всяка смърт, от всички грехове, от всички страсти, от всеки дяволизъм. Нека твоят живот стане Бого-живот. В това е цялата твоя небесноземна тайна, човече; човече, само стани член на Църквата, член на Богочовешкото Тяло Христово!

А как да живеем в Христовата църква?

Трябва да живеем със светите тайнства и със светите добродетели. Затова преди Рождество има пост. Постът е първа добродетел, а винаги с него е молитвата. Тези две основни добродетели водят човека към Богочовека и богомъдро го учат как да живее като Него и в Него.

Какво да правим с тялото, дадено ни от Бога?

Да го очистим, да го освободим от всяка нечистота, от всяка страст, от всяко зло, от всеки демон. А какво означава това? Означава да го пречистим от всеки грях, защото във всеки грях се крие дяволът, във всеки грях заедно със свободната ти воля работи и той. В големия грях е князът бесовски, а в малкия е бесът. И на теб, и на мен, и на всеки човек са дадени всички средства, с които да побеждаваме тези бесове, всички страсти, всички грехове, всички смърти в нас и в заобикалящия ни свят. На първо място са молитвата и постът. Всеистинните уста на Всеистинния Господ Иисус Христос са изрекли тази животворяща истина: „Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост“ (Мат. 17:21) – става дума за рода на всички видове грехове, страсти, бесове.

Рождеството е пред теб, пред мен, пред всички нас, братя и сестри: Бог се ражда като човек, за да „бъдем живи чрез Него“ и да изпълним с Бога душата и тялото си. А това се постига най-лесно чрез молитва и пост. Те чистят, пречистват тялото и душата, за да може в тях да се всели чудесният и пресладък Богомладенец Господ Иисус Христос и да изпълни с Бога цялото наше човешко същество, всички негови неизчислими безкрайности.

Затова сме и сътворени, човече, и твоето тяло, и твоята душа са сътворени – за да се изпълнят с Бога и да живеят с Бога в горния Божий свят. Наши дадени от Бога учители в това са смирената молитва и смиреният пост – тези свети и основни евангелски добродетели. Нека те летят с нас, нека ни изпреварват, нека на всички хора в цялата вселена неспирно да възвестяват всеспасителната и всерадостна блага вест: Христос се роди!

Рождество Христово, 1970 г.

(От книгата „ На богочеловеческом пути“, С-Пб, 1999 г.)

Превод: Павла Сивова

Списание „Свет“ бр. 4/2022 г.

Статията е част от подкаста на списание „Свет“ на тема „И светлината в мрака свети“. В броя може да чуете: