Жената в православната традиция

Мит. Йеротей (Влахос)

През февруари 1992 г. жените към Федерацията на румелиотите организираха конференция на тема: „Жената румелийка“, на която присъстваха много политици, министри и обикновени хора. На тази конференция от страна на Църквата представих темата „Жената в православната традиция“. Включвам я тук, защото тя представя учението на Църквата за жената.

Мисля, че присъствието на един клирик на настоящата конференция не е в разрез с общия тон, а е от една страна, израз на любов и уважение към православната жена, която го е родила, а от друга – израз на посвещение и славословие към великата жена, от която дойде спасението на човешкия род, т.е. към Света Богородица. Като човек дължа своето раждане на майка си, а като клирик дължа своя живот на Света Богородица, която дари своята плът на Христос, за да може Той да се роди. И естествено, нека не забравяме, че тялото на Христос, което възприе от Света Богородица и го обожи, е Църквата, на която аз съм клирик.

Следователно чувствам голяма признателност, както и отговорност заради дадената ми възможност да разгледам темата „Жената в православната традиция“, та от една страна, да представя накратко виждането на Православието за жената, а от друга – да видим изопачаванията и подмените на истината.

Естествено, не е възможно в настоящия кратък доклад да представя цялото православно виждане по този въпрос, затова само ще очертая накратко православното учение.

1. Първо, преди да видим как Православната църква е гледала и гледа на жената, трябва да изследваме разбирането на древния свят и особено на елинската философия и общество за жената. Това има съществено значение, защото така ще се види революционният принос на християнската Църква за реабилитирането на жената.

Известно е виждането на Аристотел – великият философ от Античността – по отношение на жената. Той учи за природно различие между мъжа и жената: „мъжкият пол спрямо женския е по-добър, а женският по-лош; той е управляващ, а женският управляван“, т.е. по природа мъжете са управници, а жените управлявани. Но и Платон учи, че „женската природа по отношение на добродетелта е по-лоша от тази на мъжете“. Разбира се, такова е било мисленето в онази епоха, според което жената била по-низше същество от мъжа, просто една машина за създаване на деца. Ще цитирам още няколко характерни мнения на известни древни философи и поети, в които се вижда разбирането им за това, че жената стои по-долу от мъжа. Солон разглеждал жената като „тежко бреме“. Филимон казвал „жената е негинещо необходимо зло“. Когато някога попитали Сократ кои от хората се каят, той казал: „които са се оженили“. Комедийният поет Хипонакт казвал: „два дни са най-сладки при жената – когато някой се омъжи и когато я изкара от дома си мъртва“. Еврипид стигнал дотам да изобличи Бога като причина за това зло, след като вложил в устата на Иполит обвинения срещу Зевс: „О, Зевс! Защо си заселил за мъка на хората това притворно зло под лъчите на слънцето?“ Той дори казвал, че за предпочитане е човеците да не се раждат от жените, а да купуват семето готово от храмовете, и мъжете да живеят в къщи, свободни от жени.

В резултат от всичко това на жените се забранявало участието в обществения живот, смятало се, че образованието е вредно за тях, те реално оставали затворени, като не им се позволявало да излизат извън дома си, освен по време на военни действия, но и тогава, съпроводени от слугини. Тези разбирания били разпространени и сред източните народи, както и сред юдеите.

Няма да правим пълен анализ на това явление. Само бих искал да подчертая, че в една от всекидневните молитви в юдейските синагоги се казва: „Благодаря Ти, Господи, че не ме сътвори жена“.

Характерно за цялостното мислене на езическата епоха е едно писмо, намерено в годината, през която се родил Христос. Някой си Иларион пише на съпругата си, която щяла да ражда: „ако (роденото) е мъжко, го остави, ако е женско, го изхвърли“.

2. С появата си християнството променило историята и изменило нравите и порядките на живот. То донесло на човечеството не просто ново учение, а нов живот. Логично е, че и по въпроса, който разглеждаме, промените били революционни. Християнството възстановило мястото и мисията на жената, направило я равноправна с мъжете, а в лицето на Света Богородица я издигнало много високо. Важно е да се каже, че според православното разбиране Света Богородица е бог след Бога, тя стои на границата между нетварното и тварното, тя е по-честна от херувимите и несравнено по-славна от серафимите.

В Евангелията виждаме, че Христос погледнал с голяма любов и състрадание на презряната жена. Той говорил публично със самарянката, на която открил троичността на Бога, до такава степен, че и самите ученици се учудили „задето Той разговаря с жена“. Това удивление се дължало на факта, че съгласно юдейското разбиране било забранено мъж да разговаря публично с жена, а още по-малко да води с нея богословски разговор. Също така Той простил на жената, която юдеите хванали на място да прелюбодейства, и изрекъл думите: „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея“. Той приел любовта и предизвикателните действия на блудницата, изричайки думите: „Прощават ѝ се многото грехове, задето много обикна“. След Възкресението Той се явил първо на жените мироносици, а не на апостолите, и така изкупил греха на Ева. Въобще, както казват тълкувателите на Писанията, един от характерните белези на Евангелието от Лука е особената любов и обич на Христос към жените.

Жената в Православната църква е равноправен неин член, има същата възможност наравно с мъжа да стигне до обожение, както се вижда в многото случаи, в които жените проявяват мъжество и биват прославяни от цялата Църква. Известно е, че във Вселенската патриаршия се пазят св. мощи на св. Евфимия, а когато се чества нейният празник, патриархът и синодалните митрополити слизат от трона и с благоговение им се покланят. Това, че жените не могат да приемат дара на свещенството не е богословски проблем, нито знак за това, че са по-низши от мъжете. Това не е догматически въпрос, а практически, пастирски, както и функция на характерното за онази епоха. Това, че жените не стават свещеници, не е знак, че те са по-низши, а е уважение към Преданието, тъй като, първо, Христос, уважавайки общоприетото през онази епоха, не приел жена в кръга на апостолите, второ, Света Богородица, която била по-горе от апостолите и ангелите, не претендирала за никакво пастирско или свещеническо звание в Църквата, въпреки че всички апостоли се съветвали с нея в своето пастирско дело, и трето, жените имат възможност да придобият духовно свещенство, което е основа и съдържание на светотайнственото свещенство.

С други думи, светотайнственото свещенство не означава превъзходство, а служение и жертва. Сърцевината на светотайнственото свещенство е духовна, а именно тази сърцевина е притежавала Света Богородица и тя може да бъде придобита от всички жени. Въпреки че жената не може да стане свещеник, тя може да упражнява служение, като при това, добре знаем, че пастирското служение е многообразно. Тя може да се заеме с духовното ръководство и терапията в женските манастири и да насочва монахини към спасение. Пример е света Олимпиада, която била ученичка на св. Йоан Златоуст и игуменка на много монахини. Също така е известен животът на света Филотея Атинска и нейната многостранна дейност по време на турското владичество.

Жените са свещенослужителки на живота, тъй като тяхната утроба става храм, където бива носен животът, т.е. човекът, който е по образ и подобие Божие. Също така жените раждат клирици и светци. Света Прискила помагала плодотворно на св. апостол Павел, за която апостолът свидетелства, че положила главата си за неговия живот и затова всички църкви ѝ дължат благодарност. Свети Василий Велики казва за своята баба Макрина: „имам предвид знаменитата Макрина, от която научих словата на преблажения Григорий“. Последният дължал голяма благодарност на майка си, за която по време на боледуването ѝ казва: „понеже неотлъчно седим до нашата госпожа-майка, която дълго време вече страда от недъг“. Сестрата на св. Василий, Макрина, помогнала много на своите братя – св. Василий Велики, св. Григорий Нисийски, св. Петър Севастийски, които я възхвалявали.

Така жените стават свещенослужителки на биологичния и духовния живот, създателки на клирици и на свети личности.

3. Мисля, че е добре да се спрем на няколко характерни места от трудовете на отците на Църквата, в които се вижда мястото на жената в православната традиция. Свети Григорий Нисийски, брат на св. Василий Велики, като тълкува казаното от св. апостол Павел, че в Христа Иисуса „няма мъжки пол, ни женски“ във връзка със сътворението на човека, описано в книга Битие, казва, че в първия човек, създаден от Бога, не съществувал мъжки и женски пол. Но Бог, Който знае всичко преди то да се е случило, видял предварително какво щяло да стане със свободата на човека и затова, за да не се унищожи човешкият род, „е замислил в образа различието между мъжа и жената, и той е насочен вече не към Божествения първообраз, а както се каза, се сближава с по-безсловесното естество“. Така, в началото Той не сътворил човека с мъжки и женски пол, а след това „добавя свойствата на човешката природа“. Светият отец анализира подробно това, че разликата между двата пола се появила поради предзнанието за грехопадението. Първоначално размножаването щяло да става както при ангелите, но след падението, за да не бъдат унищожени множеството човешки души, „Ето защо за плъзналите се към греха Той учредил в естеството съответен помисъл за размножаване, внедрявайки в човечеството вместо ангелското величие един скотски и безсловесен начин за взаимно приемство“. Причината за появата на разликата в половете била запазването на човешкия род след греха. Следователно това било особено благословение от Бога.

Също така, продължава св. Григорий Нисийски, тази разлика не означава, че жената е по-низша. Човекът стои по средата между „божествената и безтелесна природа и неразумния и животински живот“. Той е причастен на Бога чрез съществуването на разсъдъчната и умствената част и тук естествено, не важи разликата между мъжкия и женския пол. Той е причастен на неразумния живот чрез своето телесно устройство и служение, което е разделено на мъжко и женско. Но това, което е най-главното в човека, е ноетичната част. Разликата между половете, която е сродна на неразумното, се появила впоследствие. Това означава, че ценността на човека не е в разликата между половете, а в съществуването на ума и разума. Следователно ценността на човека има връзка не с неговата биологична ипостас, а с неговото духовно съществуване, т.е. с личността. Това, естествено, означава, че и жената е личност и затова не е по-низша от мъжа. „При това родовото различие на мъжки и женски пол било учредено най-накрая“ по причината, която споменахме преди малко.

Свети Григорий Богослов прави революционно за своето, но и за нашето време наблюдение, което показва отношението на Църквата към проявите на дискриминация, основана на пола. По негово време жената, която прелюбодействала, била наказвана, но не и мъжът. Свети Григорий обаче казва, че този закон е „неравноправен и несправедлив“. Как жената, която блудства, бива наказвана, а „мъж, блудстващ с жената, остава без отговорност?“ Този закон е беззаконен: „не приемам това законоположение, не одобрявам този обичай“. Свети Григорий се изправя срещу закона тогава, когато законът, поради естеството на римското право, имал голяма сила. Той стигнал дотам да каже, че този закон не равнопоставя мъжа и жената, защото, за съжаление, бил написан от мъжете и естествено, мъжете постановили закони, в които жените са неравнопоставени – „мъже били законоположителите, затова законоположението е срещу жените“.

Нима тези думи нямат сила и днес, когато мъжете постановяват закони в ущърб на жените? След това той разглежда подробно факта, че в православното християнско учение съществува равенство между жените и мъжете и всички имат еднакви отговорности и права. „Един е Творецът на мъжа и жената, една е пръстта за двамата, един е образът, един законът, една смъртта, едно възкресението.“ Под формата на въпрос той критикува обичая, който съществува и до днес, мъжете да искат от жените си да пазят целомъдрие, докато те самите са небрежни в своя живот: „но как ти изискваш целомъдрие, без да отговориш със същото“. И пита: „защо, бивайки равночестна плът, законодателстваш неравноправно“.

Свети Василий Велики учи, че и жените влизат в Христовото войнство. Влизането в Христовото войнство води своето начало от появата на християнството. Дори в тази войска битките са по-трудни и по-плодотворни от онези, които водят земните войски. Той пише – „защото и женският пол се сражава за Христа“ В тази духовна война „те са се показали не по-малко доблестни от мъжете“, много жени са надминали мъжете в добродетелта и духовната война и са се оказали по-превъзходни воини.

Според св. Йоан Златоуст и жените „са не по-малко любомъдъри от мъжете“, също и войната срещу дявола и неговите власти е обща и за жените, и за мъжете. „И в подобни схватки слабостта на природата по никакъв начин не е била пречка, защото успехът в борбите се отсъжда не според природата на тялото, а според произволението на душата. Поради това жените често са се сражавали по-добре от мъжете и са постигали по-славни победи от тях.“ Като говори за мъжеството, привързаността и великодушието на жените мироносици, които не се уплашили от смъртта, св. Йоан Златоуст съветва: „Мъжете да подражават на жените“. Мъжете трябва да подражават на добродетелите и мъжеството на жените.

За да завърша този кратък доклад, трябва да кажа, че жената има важно място и мисия в Църквата. Тя е не само причинител на биологичния живот, а и носител на начина на живот на Православието. Разбира се, жената запазва разликата в пола, което е особена харизма и има особена функция и служение, но чрез живота в Христос тази разлика се преодолява. След възкресението на мъртвите тази разликата ще изчезне и ще пребъдва личността. При това преодоляването на разликата в половете се преживява още сега в светците на Православната църква.

Януари 1992 г.

Духовни ориентири за съвременното общество, митрополит Йеротей (Влахос), Омофор, 2017, превод: Константин Константинов, Мартин Ганев