За упорството във вярата и надеждата. Беседа на св. Йоан Златоуст за хананейската жена

Вчера ни предложи угощение Павел, днес Матей; вчера – майсторът на палатки, днес – митарят; вчера – богохулникът, днес – грабителят; вчера – гонителят, днес – користолюбецът. Но богохулникът не остана богохулник, а стана апостол, и грабителят не остана грабител, а стана евангелист. Споменавам за предишните им пороци и последвалите добродетели, за да знаеш каква е ползата от покаянието; за да не се отчайваш никога в своето спасение. Учителите ни бяха в началото известни със своите грехове, а впоследствие се прославиха с праведност; защото митарството и богохулството са крайни степени на нечестието. И наистина, що е митарство? Безсрамен грях, непростима кражба, нещо по-лошо и от грабеж. Грабителят поне се срамува, когато краде; а този граби с дързост. И този митар изведнъж става евангелист! Как и по какъв начин? „Когато минаваше оттам – казва Евангелието, – Иисус видя едного човека, на име Матей, седнал на митницата, и му казва: върви след Мене“ (Мт. 9:9). О, каква е силата на словото! Хвърлена е въдицата, и пленникът става воин, калта се превръща в злато; хвърлена е въдицата, и митарят веднага „стана и тръгна след Него„. Той бе на дъното на нечестието – и се въздигна на висините на добродетелта. И тъй, скъпи мои, никой да не се отчайва в своето спасение. Грехът не е част от природата ни. Удостоени сме с воля и свобода. Ти си митар? Можеш да станеш евангелист. Ти си богохулник? Можеш да станеш апостол. Ти си разбойник? Можеш да влезеш в рая. Ти си влъхв (магьосник)? Можеш да се поклониш на Господа. Няма такъв грях, който да не се изглажда от покаянието. Тъкмо затова Христос избра крайните степени на нечестието, за да не може никой в края да се оправдае с тях.

Не ми казвай: „Загубен съм – какво мога да сторя?“ Не ми казвай: „Съгреших – какво мога да сторя?“ Ти си имаш Лекар, който е над всяка болест; имаш Лекар, който побеждава силата на болестта; имаш Лекар, който лекува с едно докосване; имаш Лекар, който цери само с една дума, който може и иска да те излекува. Щом Той те е създал от нищото, то толкова повече може да те поправи, вече съществуващ и повреден. Нима не си чул как Той, вземайки пръст от земята, е създал човека? Как е направил земята плът? Как е устроил нервите, костите, кожата, жилите, носа, очите, миглите, веждите, езика, гърдите, ръцете, нозете и всичко останало? E, какво? Ти не можеш да кажеш по какъв начин е станало всичко това? Е, точно по същия начин не можеш да кажеш и как се унищожават греховете. Щом огънят, изгаряйки тръните, ги унищожава, то колко по-лесно волята Божия унищожава и с корен изтръгва нашите прегрешения и прави грешника подобен на безгрешния. Не питай как става това, не изследвай как се случва, а вярвай на чудото. Ще кажеш: „Съгреших много и греховете ми са големи“. Но кой е без грях? Ще кажеш: „Съгреших зле, повече и по-лошо от всички хора“. Но е достатъчно да принесеш само тази жертва: „Говори, за да се оправдаеш“ (Ис. 43:26). Признай, че си съгрешил и това ще бъде началото на твоето поправяне. Скърби за стореното, оплаквай го, проливай сълзи. Та нима нещо друго е проляла евангелската блудница? Нищо друго освен сълзи на разкаяние. Тя е взела за свой водач покаянието и е дошла при Източника.

Ала да чуем какво казва митарят евангелист. „И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска. И ето, една жена хананейка, като излезе от ония места, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс“ (Мт. 15:21-22). Виж сега една изпълнена с мъдра надежда душа. „Помилуй ме – казва тя, – аз нямам добри дела, нямам дръзновение поради добър живот; прибягвам към милостта, това общо прибежище на грешниците; прибягвам към милосърдието, дето няма съд, дето спасението се дава без изпитание“; по този начин, бидейки грешница и беззаконница, тя се осмелява да пристъпи към Иисус. Забележи още мъдрата надежда на жената: тя не моли Яков, не умолява Йоан, не се обръща към Петър. „Не ми трябва посредник, но, взела за свой ходатай покаянието, пристъпвам към самия Източник; Той затова е и дошъл, затова е приел плът, за да беседвам с Него“. Горе херувимите треперят, долу блудницата беседва с Него! „Помилуй ме“ – просто слово, но в него тя намира неизчерпаемо море на спасението. „Помилуй ме: за това си дошъл, за това си приел плът, за това си станал това, което съм и аз“. На небето трепет, на земята дръзновение! – „Какво искаш?“ – „Търся милост“. – „От какво страдаш?“ – „Дъщеря ми зле се мъчи от бяс (Мт. 15:22): душата ми се терзае, страдание ме измъчва“. Така е дошла тя да ходатайства за дъщеря си; не е донесла болната, донесла е само вяра. „Той е Бог и всичко вижда. Ужасно страдание; естественото чувство на жалостта терзае като жило утробата ми, смущава вътрешностите ми. Какво да правя? Умирам“. – „Защо тогава не казваш „помилуй дъщеря ми“, но „помилуй ме„?“ – „Тя е болна до безчувствие, не съзнава своето страдание, не усеща своята болка; липсата на свяст или по-точно безчувствието е за нея завеса за нещастието ѝ. Помилуй ме, свидетелка на всекидневни страдания; моят дом е гледка на ужасно нещастие. Къде да ида? В пустинята? Но аз не смея да я оставя сама. Да си стоя в къщи? Но тук намирам вътрешен враг, буря в пристанището, гледка на мъки. Как да я назова? Мъртва? Но тя се движи. Жива? Но тя не съзнава какво върши. Не мога да намеря думи за тази болест. Помилуй ме„.

Размисли за мъдрата надежда на жената. Тя не е отишла при гледачи, не е призовала магьосници, не се е обърнала към врачки – жени, които извикват бесове и усилват раните; но, оставяйки делата на дявола, се обръща към към Спасителя. „Помилуй ме, дъщеря ми зле се мъчи от бяс„. Виждаш ли мъдрата ѝ надежда? Виждаш ли нейната твърдост, мъжество, търпение? „Но Той не ѝ отвърна ни дума“ (Мт. 15:23). Странни работи! Тя моли, умолява, оплаква нещастието си, изплаква страданието си – и Човеколюбецът не отговаря, Словото мълчи, Източникът не се отваря, Лекарят не изцерява. Що за необикновено, що за странно нещо? При другите Ти сам отиваш, а тази, дошла при Теб, отпъждаш?

А какво правят учениците? Тъй като жената не получава отговор, те отиват при Него и казват: „Отпрати я, защото вика подире ни“ (Мт. 15:23). „Отпрати я: тя привлича погледите, събира народа“. Те си мислят за това, което ще кажат хората, а Господ – за човеколюбието и спасението на жената. И какво казва Христос? „Аз съм пратен – казва Той – само при загубените овци от дома Израилев“ (Мт. 15:24). С отговора Си Той сякаш сипва още повече сол върху раната.

Сега ме слушайте внимателно и обърнете към мен ума си, защото искам да изследвам един дълбок предмет. „Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев„. Нима това е всичко? Нима Ти стана човек, прие плът, извърши такива велики дела на божествено домостроителство, за да спасиш само едно земно кътче, и при това погиващо? Ами цялата вселена – скитите, тракийците, индийците, маврите, киликийците, кападокийците, сирийците, финикийците и цялата земя, осветявана от слънцето – нима тя ще остане неспасена? Нима си дошъл само заради юдеите, а езичниците оставяш пренебрегнати? А при това Твоите пророци не са говорели тъй; какво например казва Твоят праотец по плът? „Искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя – за Твое владение“ (Пс. 2:8). И Исайя, видял херувимите: „И в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците“ (Ис. 11:10). И Иаков: „Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят – от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите“ (Бит. 49:10). И Малахия:  „Защото от изток до запад ще стане велико името Ми между народите, и на всяко място ще принасят тамян на името Ми и чиста жертва“ (Мал. 1:10-11). И отново Давид: „Запляскайте с ръце, всички народи, възкликнете към Бога с радостен глас; защото Всевишний Господ е страшен, велик Цар е над цялата земя“ (Пс. 46:2-3,6). И един друг: „Веселете се, езичници, с Неговия народ“ (Втор. 32:43). И Ти сам, идвайки на земята, не призова ли тозчас влъхвите, тази твърдина на езичниците, сила на дявола, могъщество на бесовете, и по снизхождението Си не ги ли направи Твои възвестители? Ти призоваваш влъхвите; Твоите пророци говорят за езичниците; и след възкресението Си Ти казваш на учениците: „Идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа“ (Мт. 28:19). Ала когато идва тази нещастна, клета жена, молейки Те за дъщеря си, умолявайки Те да облекчиш нейното нещастие, Ти казваш: „Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев„? Когато моли стотникът, Ти казваш: „Ще дойда и ще го излекувам“ (Мт. 8:7); когато говори разбойникът, Ти отвръщаш: „Днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лк. 23:43); когато донасят парализирания, Ти казваш: „Стани, вземи си постелката и върви“ (Мт. 9:6); когато умира Лазар, Ти извикваш: „Лазаре! Излез вън“ (Ин. 11:43), и четиредневният мъртвец излиза. Прокажените Ти очистваш, мъртвите възкресяваш, парализирания укрепваш, слепите  изцеряваш, разбойниците спасяваш, блудницата правиш по-целомъдрена от дева, а на тази жена не отговаряш нищо? Що за нова, що за необичайна, що за странна работа е това?

Внимателно слушайте, за да познаете мъдрото упорство на тази жена и мъдростта и предвидливостта на Господа, за да видите как забавянето носи полза, как отказът доставя богатство, за да можеш и ти, когато се молиш и не получаваш, да не изоставяш в никакъв случай молитвата. Слушай сега с голямо внимание. Когато юдеите бяха избавени от робството в египетската земя и, избягвайки ръцете на фараона, минаха пустинята и се канеха да навлязат в земята на хананейците, идолопоклонци и нечестивци, покланящи се на камъни, почитащи дървета и следващи в живота си най-долни пороци, Бог им даде следния закон: „Не се сродявай с тях: дъщеря си не давай на сина му, и дъщеря му не вземай за сина си“ (Втор. 7:3); „не им давай златото си, не общувай с тях на трапеза, не живей заедно с тях и не прави нищо като тях, защото са нечестиви тези народи, при които те довеждам, за да ги овладееш. Не трябва да имаш нищо общо с тях: ни договори, ни продажба, ни покупка, ни сватосване, ни брак, за да не те въвлекат роднинските отношения с тях в тяхното нечестие и, давайки и получавайки, да не станеш техен приятел; но бъди винаги техен враг“. Както лозето се огражда с плет, така и юдеите – със закон, за да не го престъпят и да не се смесят с ханаанците. Защото при онези хора имало незаконни кръвосмешения, извращаване на законите на природата, поклонение на идоли, боготворене на дървета, оскърбяващо Бога, принасяне на деца в жертва, унижение на бащите, безчестене на майките, – всичко било извратено, изопачено; те живеели бесовски живот. Затова юдеите нямали с тях никакви отношения, нито договори, нито търговия; законът, под заплаха от тежки наказания, забранявал бракове с тях, договори, сватосване; юдеите нямали нищо общо с тях. И така,  хананейците били хора отритнати, презрени, нечестиви, развратни, престъпни, нечисти; затова юдеите, изпълнявайки закона си, не искали дори да ги слушат. А тъй като тази жена била хананейка – „и ето, една жена хананейка, като излезе от ония места“ (Мт. 15:22), – тъй като тя била хананейка и пристъпила към Христос, то Той постъпил с нея така, че да има право да каже: „Кой от вас ще Ме укори за грях? (Ин. 8:46). Нарушавал ли съм някога закона?“ Ставайки човек, Той изпълнявал и човешките дела. Това вършел Той не поради собственото Си достойнство, а от снизхождение към немощта на юдеите. „Помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс. Но Той не ѝ отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни„. И какво казва Той? „Аз съм пратен само при изгубените овци от дома Израилев„. За да не кажат юдеите: „Ти ни изостави и отиде при чужденците, затова и ние не Ти вярваме“, Той сякаш казва: „Ето, идват и езичници и Аз не ги приемам; вас, които бягате от Мен, призовавам: „Елате при Мене всички отрудени“ (Мт. 11:28), и вие не идвате; а тази отпъждам, и все пак тя остава“. „Народ, който не познавах – казва Господ, – Ми служи; само по слух за Мене ми се покоряват“ (Пс. 17:44-45); и на друго място: „Аз се открих на ония, които не питаха за Мене; намериха Ме ония, които не Ме търсеха“ (Ис. 65:1).

„Отпрати я, защото вика подире ни„. Да видим сега какво отговаря  Христос. „Аз съм пратен само при изгубените овци от дома Израилев„. Не са ли това думи на отказ? Той сякаш казва: „Иди си; няма нищо общо между теб и Мен; не за теб съм дошъл Аз, а заради юдеите. Аз съм пратен само при изгубените овци от дома Израилев„. Чувайки това, тя казва: „Господи! помогни ми“ и Му се покланя при тези думи. А пък Той в началото не ѝ отговаря нищо, а след това виж какъв е отговорът: „Не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата“ (Мт. 15:25-26). От кои деца? От юдеите. „И да се хвърли на кучетата, т.е. на езичниците“.

Всъщност Господ казва това, за да посрами юдеите, защото те, наричани деца, са станали кучета. Затова и Павел казва: „Пазете се от кучетата, пазете се от злите работници, пазете се от лъжеобрязване, защото истинското обрязване сме ние, които духом служим Богу и се хвалим с Христа Иисуса“ (Фил. 3:2-3). А езичниците са били наричани кучета и са станали деца: „Деца мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос“ (Гал. 4:19). Тази похвала е обвинение за юдеите.

„Не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата„. И какво – жената? „Да, Господи„. О, твърдост на една жена; о, ревност на една душа! Лекарят казва „не“, а тя казва „да“. Господ казва „не“, а тя отговаря „да“, – не като Го обвинява или укорява, а като очаква спасение от Него! „Да, Господи! Ти ме наричаш куче, а аз те наричам Господ; Ти ме унижаваш, а аз Те славя. Но и кучетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им“ (Мт. 15:27). О, мъдрост на жената! „Ти ме наричаш куче: добре; като куче и ще се храня; не се отказвам от това унижение, не бягам от това име; ще приема храната на куче“: тъй разсъждава тя. „А Ти сторѝ според думата Си; Ти ме нарече куче, дай ми тогава троха; Ти Сам стана адвокат на моята молба; покажи при отказа снизхождение“.

И какво сега Онзи, Който отказваше, отхвърляше, отпъждаше, казваше: „Не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата„, а също и: „Аз съм пратен само при изгубените овци от дома Израилев„? – „О, жено – казва Той, – голяма е твоята вяра“ (Мт. 15:28). „Как така? Ти изведнъж започна да хвалиш жената? Вече не я отпъждаш, не я отхвърляш?“ – „Успокой се; Аз затова се и бавех. Та нали ако Аз бях задоволил веднага молбата ѝ, ти нямаше да разбереш силата на нейната вяра; ако тя бе получила веднага исканото, то веднага щеше и да си тръгне, и никой не би забелязал нейната скъпоценност. Затова се и бавех с чудото, за да покажа на всички нейната вяра“. „О, жено!“ Бог ѝ казва: „О, жено!“ Нека чуят това онези, които се молят без усърдие. Когато казвам някому: „Искай от  Бога, моли Му се, прибягвай към Него с упование“, той ми отвръща: „Молих се веднъж, два пъти, три пъти, десет, двайсет пъти, и все още нищо не съм получил“. Не преставай да се молиш, брате, докато не получиш; молитвата ти да свърши едва тогава, когато получиш исканото. Тогава престани, или още по-добре, и тогава не преставай, ами продължи да се молиш. Ако не си получил, моли се, за да получиш; а ако си получил, благодари за полученото. Мнозина идват в църквата, произнасят хиляди молитви и излизат, без да знаят какво са казали; устните им се движат, а слухът не чува. Ти сам не чуваш своята молитва; как искаш тогава Бог да я чуе? Ти казваш: „Аз стоях на колене“ – но умът ти е блуждаел навън; тялото ти е било в храма, а мисълта ти – кой знае къде; устните ти са произнасяли молитвата, а умът е пресмятал доходи, договори, условия, имоти, владения, работи на приятели. Дяволът е зъл; той знае, че по време на молитва ние правим големи успехи; ето защо той тъкмо тогава и ни напада. Често, лежейки спокойно върху леглото си, ние не мислим за нищо, а когато идваме в храма да се молим, появяват се хиляди помисли, за да излезем оттам без полза.

И така, чедо мое, знаейки, че това се случва, докато си на молитва,  подражавай на хананейката; въпреки че си мъж, подражавай на тази жена, чужденка, слаба, отритната и презряна. Ти нямаш безумна дъщеря? Но имаш грешна душа. Какво е казала хананейката? „Помилуй ме, дъщеря ми зле се мъчи от бяс„. Така и ти кажи: „Помилуй ме: душата ми зле се мъчи от бяс“. Грехът е ужасен бяс. Обладаният от бяс възбужда състрадание, а грешникът – ненавист; онзи заслужава прошка, а ти нямаш  оправдание. „Помилуй ме“ – кратко слово, но то намира море от човеколюбие, защото където е милостта, там са и всички блага.

Дори когато си извън храма, викай мислено към Бога и говори: „помилуй ме„; говори, макар и без да движиш устните си, но викайки с ума си; Бог чува и онези, които мълчат. За това се иска не място, а най-вече  настроение. Йеремия бил в мръсна яма, но привлякъл Бога към себе си; Даниил бил в клетка с лъвове и благоразположил Бога; тримата юноши били в пещ и, пеейки, умилостивили Бога; разбойникът бил прикован към кръста и кръстът не му попречил, но отворил пред него рая; Йов седял върху бунище и се ползвал от Божията милост; Йона бил в утробата на кит и Бог го чувал. В банята ли си, моли се; на път ли си, на легло ли си, където и да си – моли се. Ти си храм Божи: не търси място; трябва ти само  душевно разположение. Ако ще и да стоиш пред съдия в съда, моли се; и когато съдникът се гневи, моли се. Някога отпред е било море, отзад са били египтяните, а по средата – Моисей; голяма е била трудността за молещия се, но голяма е била и молитвата му. Отзад прииждали египтяните, отпред било морето, а по средата Мойсей се молел. Той нищо не казвал, а Бог му отговорил: „Защо викаш към Мен?“ (Изх. 14:15). Устните му не се движели, но умът викал. Така и ти, когато стоиш пред съдия гневен, безпощаден, заплашващ с най-тежки наказания, или пред други някакви палачи, вършещи същото, моли се на Бога; и още докато се молиш, вълните ще стихнат. Съдията е против теб? Ти прибегни към Бога. Началникът те напада? Ти призовавай Господа. Та нима Той е човек, за да Го търсиш на някакво място? Бог е винаги близо до теб. Ако искаш да помолиш за нещо важен човек, ти първо питаш какво прави, дали не спи, дали не е зает; и слугата дори не ти отговаря. А при Бога няма нищо такова: където и да идеш и да Го призовеш, Той чува; нито занимания, нито посредник, нито слуга не Го отделят от теб. Кажи: „помилуй ме“, и Бог мигновено се оказва до теб. „Ще извикаш – казва пророкът – и Той ще каже: ето Ме“ (По превода на Седемдесетте: „Още докато говориш, казва: ето, дойдох„) (Ис. 58:9). О, слово, изпълнено с благост! Той дори не те чака да свършиш молитвата си; още преди да си престанал да се молиш, вече получаваш Неговия дар.

„Помилуй ме„. Нека, нека да подражаваме, скъпи мои, на тази хананейка! „Помилуй ме, дъщеря ми зле се мъчи от бяс„, казва тя. А Господ ѝ отговаря: „О, жено! Голяма е твоята вяра; нека бъде според желанието ти“ (Мт. 15:28). „О, жено! Голяма е твоята вяра! Ти не си видяла мъртвия възкресен, нито прокажения очистен, не си слушала пророците, не си изучавала закона, не си видяла морето разделено, нито пък някакво друго знамение, извършено от Мен, но дори бе унизена от Мен и смутена; и въпреки това не си тръгна, а остана; получѝ най-после от Мен достойна и заслужена похвала: О, жено! Голяма е твоята вяра„. Тази жена е умряла, но похвалата ѝ остава, по-сияйна от диадема. Където и да идеш, навсякъде чуваш думите Христови: „О, жено! Голяма е твоята вяра„. Иди в църквата на персийци и ще чуеш Христос да казва: „О, жено! Голяма е твоята вяра„; също и в църквата на готи, варвари, индийци, маври и навсякъде другаде под слънцето. Христос е казал една дума и тази дума не замлъква, но на висок глас възвестява вярата ѝ, гърмейки: „О, жено! Голяма е твоята вяра; да бъде според желанието ти„.

„И дъщеря ѝ оздравя“ Кога? „В оня час“ (Мт. 15:28); не когато майка ѝ се върнала у дома, но още преди да се върне. Тя се върнала при една обладана – и я намерила здрава, изцерена според желанието ѝ. Да благодарим за всичко това на Бога: Нему подобава слава во веки веков. Амин.

Източник: azbyka.ru (Творения святого отца нашего Иоанна Златоуста, архиепископа Константинопольского. Издание Санкт-Петербургской Духовной Академии, 1897. Т. 3, Кн. 2, Беседа о жене хананейской, сказанная по возвращении святителя из ссылки, с. 462-474).

Превод (със съкращения): Андрей Романов