Охридски пролог – 9 октомври

Св. Апостол Яков, син Алфеев и един от дванадесетте велики апостоли. Роден брат на апостол и евангелист Матей. Истински свидетел на думите и чудесата на Нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Свидетел на страданията Му, на Възкресението и Възнесението. След слизането на Светия Дух на Петдесетница, на апостол Яков се паднал жребий да проповядва Христовото Евангелие в Елевтеропол и околните места, а след което и в Мисир (Египет), където и пострадал за своя Спасител.

С голяма сила – и на думи, и на дела, св. Яков разнасял спасителната блага вест за въплътения Бог Слово, рушейки идолопоклонството, изгонвайки демони от хората, лекувайки всякакви недъзи и болести с името на Господ Иисус Христос. Труда му и ревността му се увенчали с голям успех. Множество езичници повярвали в Христа Господа; след неговата проповед се основали и устроили църкви, поставени били свещеници и епископи. Пострадал в Мисир (Египет) в град Острацин, разпънат на кръст от езичниците. И така се преселил в Царството Небесно този велик и чудесен апостол Христов, за да царува безсмъртно с Царя на славата.

Преп. Андроник и съпругата му Атанасия. Граждани на Антиохия от времето на Теодосий Велики. Андроник бил златар по професия. И той, и жена му били много благочестиви и постоянно се трудели да вървят по пътя Господен. От спечеленото една трета давали на бедните, другата – на църквата, а с третата се препитавали. След като им се родили две деца, те се договорили да заживеят като брат и сестра. Но по неразгадаемия Божи Промисъл и двете им деца умрели в един ден. И родителите били в голяма тъга , докато не се явил на Атанасия св. мъченик Юлиан на гробището. Той я утешил с вестта, че децата им са в Царството Божие и че им е по-добре там, отколкото на земята с родителите. След това и двамата оставили всичко, отишли в Мисир и приели монашески чин. Св. Андроник – при стареца Даниил в Скита, а Атанасия – в женския манастир в Тавенисиот. След като угодили на Бога с дългогодишни подвизи, преселили се в Царството Христово – първо св. Атанасия, а след 8 дни и св. Андроник.

Св. Праведни Авраам и Лот. Чети за тях в книга Битие.

Св. Димитрий, патриарх Александрийски. Единадесети епископ на Александрия след св. евангелист и апостол Марк. Управлявал дълго и мъдро паството си от 189 до 231 год. В негово време по искане на индийците, в Индия бил изпратен да проповядва Евангелието св. Пантен, управител на известната катехизическа школа в Александрия. Пантен в Индия намерил Евангелие, писано от св. апостол Матей на еврейски език.

Св. Стефан деспот Сръбски. Син на деспот Георги и Ирина. Със сестра си Мара живял известно време в двореца на султан Мурад II. Ослепен в Одрин с брат си Григорий. Приел деспотска власт над Сърбия през 1458 г. Скоро след това трябвало да избяга от страната си в Албания, където се оженил за Ангелина, дъщерята на Скендербег. Сляп и нещастен, но винаги предаден на Бог, той се упокоил през 1468 г. в Италия. Мощите му почиват в манастира Крушедол, чийто ктитор е неговият син св. Максим.

***

От Господа изпратен, на Господа послушен,
Всехвалният апостол Яков се потруди,
Евангелското семе навред да посее,
От него да изникнат хора христоверни.
Сирия премина и Египет, стария,
полезно разнесе навред небесния мед.
Мед чуден, лековит, от Христовите уста,
С този мед, като нахрани огладнелите,
където Яков премина, следа навред остави:
Чаши мед, препълнени и цели:
Чаши, непресъхващи от животворен мед –
това са църквите богати и бели.
В тях се слави Творецът безкраен
и чудните дела на Божия Син,
Христос е този мед, що на верните се дава,
манна животворна от хляб и вино.
Яков пътя си завърши с точка червена –
кръвта мъченическа, която от кръста проля.
На небето придоби той венец от Христа,
на Божиите апостоли в реда.

Разсъждение

Как Бог наказва и помилува – това ни се открива ясно от живота на последните сръбски деспоти от времето на завладяването на сръбските земи от турците. Турците не са дошли своеволно на Балканите, за да поробят християнските народи – гърци, българи и сърби – а по Божие допущение. Също както цар Навуходоносор победил Йерусалим и отвел евреите в робство не заради своята сила, а по Божие допущение. Заради греховете на народните князе и държавници сръбският народ е пострадал жестоко, но още по-жестоко са пострадали самите князе и дръжавници. Деспот Георги умрял прогонен, синовете му Григорий и Стефан – ослепени от турците, дъщеря му – насила накарана да стане жена на султана, средния му син възстанал против майка си Ирина и брат си Григорий и насила завзел разклатения трон в Смедерево, но скоропостижно умрял. Слепият Стефан, току-що станал деспот, бил принуден да бяга в Албания, след това и в Италия, където, прогонен и беден, умрял в чужда страна. А къде е милостта? Бог прослави с вечна слава и Стефан, и жена му Ангелина, и синовете му Максим и Йоан. След 8 години в гроба, тялото на Стефан бе изровено и намерено цяло, изпълнено с благоухание. И много чудеса ставаха при мощите му. По същия начин се прославиха и посветиха с Божията Благодат и жена му, и синовете му.

Съзерцание

Да съзерцаваме чудесното спускане на огън от небето от страна на пророк Илия. (I Царств.) и по-точно:

1. Как св. Илия се помоли на Бог на Кармилската гора в присъствието на цар Ахав и идолските жреци;
2. Как слезе огън от небето и запали жертвата, която св. Илия принесе на Бог.

Беседа: За това как само безумните отричат Бог.

Рече безумец в сърце си: „няма Бог“. Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро. (Псалтир 13.1)
Умът е водач на цялото човешко битие. Той съветва, той убеждава, той ръководи. И душата, и тялото се управляват според ума. Ако умът е прав пред Бога, целият човек е прав. Ако умът пък не е прав пред Бога, целият човек не е прав. Ако някой само си помисли: „Няма Бог“, това веднага се проявява в делата му. Първо изниква злият помисъл, а него веднага следват и зли дела.

Виждате ли вдъхновеният пророк колко добре познава човешката природа? Той първо изтъква причината и чак след това посочва последствията. От злите помисли неминуемо произлизат и зли дела. Затова, братя, не вярвайте на онзи, който казва: „Не вярвам в Бог, но правя добро“. Преди всичко, който не вярва в Бог, той не знае какво е доброто, нито може да различава добро от зло. Чрез неверието си човек отрязва от себе си голямото Добро и Източника на всяко добро.

И така, наблюдавайте внимателно и ще видите, че делата на всички безбожници са гнили и мерзки. Гнили, понеже са зли, нищожни и преминават; мерзки, понеже са противни на Волята на живия Бог. Безбожникът не може да различава добро от зло, понеже само и единствено в светлината на Божия закон може точно да се определи кое е добро и кое – зло. Не бива и онзи, който с устата си казва, че вярва в Бога, да върши гнили и мерзки дела. Тоест, с устата признава Бога, а с делата си Го отрича. Добре е да се изповядва Бог с устата, но това далеч не е достатъчно. Трябва да го признаваме и със сърцето си и да потвърждаваме вярата си чрез дела. Случва се обаче човек и с устата да изповядва Бог, и със сърцето си да го признава, и пак да греши. Това е заради слабата воля, или заради стрелите на лукавия. Такъв да се покае, и то веднага, и ще му бъде простено.

Покаянието впрочем е спасително и за безбожника, камо ли за верния. Докато човек е на земята, все още има срок за покаяние. Но кой може да бъде сигурен, че срокът му няма още тази нощ да изтече? Заради това отлагането на покаянието е пълно безумие.

О, преблаги Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помогни ни да се покаем, както ни помагаш да дишаме.

На Тебе – слава и хвала во веки. Амин.

Превод: Никита Янчовски, Веска Илиева