Радвайте се!

Нека проследим какво се казва в Евангелието според Лука за Христовото Възнесение: „И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост“ (24:51-53). И така, последният образ за техния Учител, останал в очите на учениците, е, как Спасителят благославя. С жеста на благославянето Спасителят потвърждава собствените си думи: „Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците” (Йоан. 10:11), „Вие сте Ми приятели…” (Йоан. 15:14) и най-вече „…да любите един другиго; както Aз ви възлюбих” (Йоан. 13:34).

Добрият пастир, Приятелят, Изворът на любов и върховен Пример за самопожертвувание не можеше по друг начин да се раздели със Своите апостоли, освен с този дар – благославянето. От момента на Неговото Възнесение и до Второто Му пришествие светът може да се радва на Господнята благословия. Казвам „светът”, защото чрез учениците Си Спасителят излива своя дар върху всички хора: „И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене” (Йоан. 17:20).

Същевременно тези, с които се разделя на Елеонската планина при Възнесението Си, от деня на приемането на апостолството придобиват уникална харизма: „Който приема вас, Мене приема”(Мат. 10:40). В края на всяка света Литургия свещеникът благославя народа, като казва: „Благословението на Господа и Неговата милост да дойдат върху вас, чрез благодатта и човеколюбието Му, всякога, сега и винаги, и във вечни векове!“ Даровете на благословението Господне се подновяват с всяка света Литургия, с извършването на всяко тайнство в Църквата.

Но да се върнем към думите на св. евангелист Лука, които гласят, че учениците се върнали от Елеонската планина в Йерусалим, изпълнени с „голяма радост“. Непросветеният читател би се учудил на тези думи. Защото всички от опит знаем, че когато се разделяш със скъп човек, се изпълваш с тъга, сълзите напират… Радостта на апостолите обаче е състояние, което вече „никой не може да им отнеме“, защото казано им е: „…за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя“. Утешителят е Светият Дух, който Той ще изпрати от Отца си в деня на Петдесетница. На учениците им е дадено и друго обещание: „И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си” (Йоан. 12:32). Надеждата ни е, че Христос говори за всички, които искат да последват призива Му за спасение. На Възнесение Господне радостна е нашата надежда, че Спасителят не заради делата ни, а по благодат, ще ни въздигне заедно с Него.

Най-ясното основание за тази надежда ще намерим в разказа от Деяния на апостолите: „И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето “ (Деян. 1:10) Eто я развръзката, радостната утеха: Той не е изоставил човечеството. Двамата ангели, явили се на учениците, потвърждават Христовите думи – последните в Евангелието според Матей: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (28:20).

Празникът на Христовото Възнесение излива върху всички, побеждаващи греха, благословение и радост. Така трябва да си представяме Христос и така да го изобразяваме на иконите: благославяйки и разпръсквайки радост. Да си го представяме като най-близкия Приятел. Приятелството и любовта Му обаче се изпълват чрез следването на Неговите заповеди: „Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам.” (Йоан 15:14). А с Неговото благословение и следването на Неговия път дните на човека са низ от радост и надежда за възнесение на небесата, които са по-силни от всякакви земни щения и грижи. Както ни увещава и великият апостол Павел: „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се” (Филипяни 4:4). Христос се възнесе, радвайте се! | www.doxologia.ro

Беседата е публикувана със съкращения

Превод: Сандра Керелезова