Задушница

Живите се молят за отминалите от нашия свят, защото телесната смърт не може да прекъсне нашето единство, за Бога всички са живи. В памет на покойниците, освен да се молим, трябва да проявим милост, голяма милост. Защото милостта, милостинята и благотворителността се правят вместо онези, които не са между нас вече и за тях вършим добрини, за да им се зачете на тях. Някога, на големи трапези се е раздавала храна за бедните. И това се е правело за паметта на покойниците. Така постъпваме и днес. Днешния ден се нарича още Черешова задушница, заради черешите, които вече берем и раздаваме, заедно с другата храна за нашите мъртви.

В храма се носят жито, хляб, вино, плодове, всичко, което може да бъде раздадено. Житото , като образ на това, че житеното зрънце, ако не умре, няма да даде своя плод. Но най-важни в този ден са молитвите и милостинята в памет на нашите покойници. Бог да прости всички християни и да им дарува живот вечен.