Лицата на „Света Неделя“ през времето

Православната църква чества днес Света великомъченица Неделя. Заради Христовата вяра тя била жестоко измъчвана, а след това осъдена на посичане с меч, като присъдата е изпълнена на 7 юли 289 г. в град Никомидия (Мала Азия). По времето на царуването на Асеневци (XII-XIII в.) мощите на светицата са пренесени в тогавашната столица Търново. По-късно св. Евтимий, Патриарх Търновски, написва „Похвала на светата великомъченица Неделя".

Днешният ден е особено тържествен за катедралния храм на Софийската митрополия- „Света Неделя". Света Литургия, оглавена лично от Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим, ще бъде отслужена по случай празника.

Предполага се, че храмът е построен през X в. и, както други църкви в този период, е бил с каменни основи, а нагоре с дървена конструкция. В този си вид храмът просъществувал чак до средата на XIX в.

Тогава Софийската митрополия и Софийската градска църковна община решили да изградят нов величествен катедрален храм. Събирането на даренията започнало през пролетта на 1853 г. Ентусиазираните софиянци започнали да събарят старата и прогнила църква „Св. Неделя" и през лятото на 1856 г. започнал същинският строеж на сградата.

След три години новата църква била пред завършване, но пострадала от силно земетресение. Чак през есента на 1863 г. строежът на новата църква е завършен. Украсяването й се проточва още няколко години и това забавя освещаването й. На големия общославянски празник 11 май 1867 г. храмът е осветен.

При временното руско управление (1877-1879 г.) княз А. М. Дондуков-Корсаков подарява на храма комплект от 8 камбани с различна големина.

В края на XIX в. във връзка с мащабните градоустройствени промени в центъра на столицата е извършено грандиозно преустройство – изградена е величествена камбанария, храмовите стени са облицовани с тухлена зидария.

На 16 април 1925 г. катедралата става „жертва" на най- кървавия терористичен акт в българската история. Убити са общо 193 души, а ранени – около 500. Щетите нанесени на „Света Неделя" също са сериозни.

До пролетта на 1933 г. е изграден един почти нов храм, а оцелелият двуредов позлатен иконостас е върнат на мястото си. Олтарната част е значително разширена, като отново са оставени три престола. Централен – в чест на света великомъченица Неделя; северен – в чест на св. архангел Михаил и южен – на св. първомъченик и архидякон Стефан. Пред този южен престол е поставена раклата с мощите на св. Стефан Милутин.

Под купола на камбанарията били окачени 11 камбани – 8 подарени от княз Дондуков-Корсаков през 1879 г., две изработени в Сърбия и една отлята в България.

Храмът е тържествено осветен на 7 април 1933 г.  В предната част на храма се намира гробът на Екзарх Йосиф.