Възстановяват Манастира на св. цар Борис I край Варна

Източник: Actualno com

Група интелектуалци и политици учредиха инициативен комитет за по-нататъшно проучване, съхранение и възстановяване на изградения в края на IX и началото на X век от св. цар Борис – Михаил, християнски манастир край морската столица – Варна.
Руините от царския манастир се намират в района на местността Караачтеке (т.е. Текето с черните брястове) на един от южните склонове на Франгенското плато.

Председател на инициативния комитет е общинският съветник Красимир Симов, а негови членове са: Варненският и великопреславски митрополит  Кирил, проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов – ръководител на катедрата по археология във Великотърновския университет, ст.н.с. д.и.н. Валентин Плетньов – директор на РИМ – Варна, акад. Христо Маджаров, Жорж Ганчев, Юлия Йонова, Тошко Грудев, Галя Маджарова, Христо Коларов и Георги Казаков.
На нарочна пресконференция във Фестивалния и конгресен център Красимир Симов обяви, че към момента са събрани около 10 000 лв., а първата стъпка ще бъде създаването на интернет сайт с материали за манастира, където ще може да се види и възстановка на сградата в мултимедия.
Освен от родолюбиви варненци средства за по-нататъшното развитие на проекта ще се търсят и от международни институции, заяви Симов.
Спешно трябва да бъде осигурена и охраната на манастира, допълни директорът на Регионалния исторически музей Валентин Плетньов, въпреки че по думите му набезите пред последните години значително са намалели.
Първата ни работа ще е обектът да се социализира, да се изгради подход към манастира и да се създаде паркова среда, за да може да бъде посещаван от туристи. За популяризирането на интересния паметник на място ще бъде създаден и информационен център. Едва в по-далечно бъдеще ще може да се мисли сериозно и за възстановяване на самия манастир, който се намира на площ от около 14 дка.
Историята на археологическите открития започва през 1921 г., когато в лозята на около 5 км северозападно от Варна Карел Шкорпил открива руини на храм и оловен печат на св. цар Борис – Михаил (832 – 907 г.), които заедно с останките на сгради в околността дават основание да се заговори за голям манастир, където самият български покръстител приема християнството през 865 г.
Сред по-интересните факти, свързани с манастира, учените посочват, че е бил богато стенописан, имал е изискана архитектура и е притежавал уникална по своя план сграда, служила за скрипториум, т.е. място, където са превеждали, преписвали, украсявали и подвързвали ръкописи. Информацията е на кореспондента на БГНЕС във Варна.