Патриаршеско и Синодално рождественско послание

Българска Патриаршия
Свети Синод

„Ето Девицата ще зачене и ще роди Син,
и ще Му нарекат името Емануил, Което ще рече: с нас е Бог”
(Ис. 7:14; Мат. 1:23)

Възлюбени в Господа чеда на Българската православна църква,

В тихата рождественска нощ отново сме удостоени с радостта да посрещнем с ликуване идващия Спасител на света Господ Иисус Христос. За нас, които живеем и се спасяваме в Неговата Църква, това неповторимо по рода си събитие е преди всичко повод за неизказана радост, за отдаване на благодарност и поклон пред Великия Бог, Който не остави неизпълнена нито една Своя дума и от рода Давидов „по обещание въздигна Израилю Спасителя Иисуса” (Деян. 13:23). В същото време Христовото Рождество е и изява на най-непостижимата тайна: тайната на Боговъплъщението. „Велика е – пише св. ап. Павел – тайната на благочестието: Бог се яви в плът” (1 Тим. 3:16).

Бог, Творецът на света, на всичко видимо и невидимо, Този, Който стои над всички и над всичко, прие доброволно пълнотата на човешката природа и влезе във времето, за да въздигне обратно при Себе Си нас, които грехът на съмнението и гордостта беше отделил от Него. „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен”, свидетелства св. апостол и евангелист Йоан Богослов (Йоан 3:16). „Син Божи затова стана Син Човечески, за да станат синовете човечески синове Божии”, казва св. Атанасий Велики. Защото спасението е невъзможно извън единението с Него, Който е „пътят и истината и животът” (Йоан 14:6). „Това, което се съединява с Бога – пише св. Григорий Богослов, – то се и спасява”. В тази, пречудна, явена на всички, тайна на Божието домостроителство е и залогът за нашето спасение (бл. Теофилакт Охридски).

За нас, възлюбени в Господа, земният живот на Богочовека не е само интересен факт от историята, пък бил той и най-уникалният сам по себе си. Откакто Христос се роди, живя сред нас, умря и възкръсна, тези, които „в Неговата смърт се кръстихме” (Рим. 6:3), сме призвани да взимаме пример от Него. От нас се очаква преди всичко да полагаме усилия да се уподобяваме докрай на Неговото смирение и на Неговото послушание, което беше послушание „дори до смърт, и то смърт кръстна” (Фил. 2:8). А пътят към това е благословеният път на любовта, която видяхме и виждаме оделотворена до съвършенство в живота на Иисуса Христа и на Неговите светци – тези съвършени Негови подражатели.

Неслучайно, разсъждавайки за Боговъплъщението, св. Григорий Богослов нарича този Божи акт „второ творение”. Въчовечавайки се, Бог като че ли отново сътвори човека: от ветхия Адам на Ветхия Завет Той сътвори новия Адам на Новия Завет, като постави по този начин началото на „благоприятната Господня година” (Лука 4:19). Историята на Адамовото грехопадение е историята на всеки един от нас. Защото всички ние, когато се отдалечаваме от Бога, повтаряме този грях на нашите прародители и всички ние имаме нужда Христос да се въплъщава и ражда за нас. В Христа Иисуса, в общението с Него и с Неговите светци на всички нас е възвърната даром тази свобода на богоподобието, която беше загубена от Адам.

Рождеството на нашия Господ и Спасител стана „във Витлеем Иудейски” преди почти две хилядолетия, но то се повтаря многократно, когато отново и отново, тихо и незабелязано за останалите Христос се ражда и гради Свой храм във всеки от нас. Както „в дните на Цар Ирод” (Мат. 2:1) със Своето славно Рождество Бог влезе в човешката история по плът, за да измени напълно нейния ход, така отново и отново Той влиза в живота на всеки от нас, за да преобрази с присъствието Си съдбините ни, за да направи от грешниците светци и от погиващите – такива, които се спасяват.

Братя и сестри,

Днес е Рождество Христово, днес отново можем да преживеем тази неизказана радост, която била очаквана от старозаветните праведници и която първи били удостоени да изпитат витлеемските пастири: „днес ви се роди … Спасител, Който е Христос Господ” (Лука 2:11). Нека се стремим да сме достойни за срещата с Него; да бързаме и да се възползваме от даруваното ни в Неговата Църква спасение и освобождение от веригите на греха; нека всеки ден постоянстваме в усилията за придобиване на „плод за вечен живот” (Йоан 4:36), защото, както казва и св. ап. Павел: „вашият плод е светост, а краят – живот вечен” (Рим. 6:22). Като сърадваме с всички вас, верни чеда на светата ни Църква, в пределите на Родината и извън нея, срещата с Младенеца Христос, отправяме отечески молитвослов за здраве, за духовна бодрост и запазване „единството на духа чрез връзките на мира” (Еф. 4:3).

„Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение” (Лука 2:14).
Благодатта и мирът на родилия се във Витлеем Спасител Иисус Христос да бъдат с всички нас! Амин.

Председател на Св. Синод
МАКСИМ, Патриарх Български и Митрополит Софийски

Членове на Св. Синод:
Врачански митрополит Калиник
Сливенски митрополит Йоаникий
Пловдивски митрополит Арсений
Видински митрополит Дометиан
Варненски и Великопреславски митрополит Кирил
На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф
Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон
Великотърновски митрополит Григорий
Русенски митрополит Неофит
Неврокопски митрополит Натанаил
Плевенски митрополит Игнатий
Старозагорски митрополит Галактион
Ловчански митрополит Гавриил
Доростолски митрополит Иларион