Средновековният манастир “Св. Йоан Предтеча” в Кърджали

Източник:  БНР

Високо над Арда, най-голямата река в Родопите, в кв. „Веселчане” на гр. Кърджали белеят руините на средновековния манастир “Св. Йоан Предтеча”. През 30-те години на миналия век местни археолози откриват за първи път останките на манастира. По-късно – през 1962, при строителни работи са намерени нови части от манастира и останки от църквата. Археологическите разкопки обаче започват едва в средата на 80-те години.

Тогава излизат наяве елементите на голям манастирски комплекс, ограден със солидни крепостни стени. В центъра му се откроили стените на църква с уникални стенописи, достигащи на места до 3,5 метра. Археолозите предположили, че става дума за храм на епископски манастир, създаден през 13 век. През 1998 година Фондация за християнска архитектура и изкуство „Никола Фичев – Захарий Зограф” започва реставрация на църквата.

„Когато започнахме да проучваме основите и подовете на църквата – разказва Недялка Кръстева, ръководител на строителната част на реставрацията, – открихме елементи на по-стари сгради на църква, съградена през 9-ти век. В трите преддверия – на запад, на север и на юг на трикорабния храм открихме криптите на шест епископски погребения.” По думите на инж. Кръстева една от гробниците в преддверието на църквата била херметически затворена. В нея археолозите открили запазени мощите на епископ с епитрахил, извезан със златни нишки и коприна, в централната част на който се откроявал образът на Божията майка. „В началото на 11-ти век – продължава Недялка Кръстева – е предприета генерална реконструкция. Най-вероятно с приемането на източноправославното вероизповедание се е наложило да демонтират ранния храм и да съградят този, който сякаш е възкръснал от руините. Планът на този храм следва т. нар. „атонски тип” и вероятно е построен по едно и също време с някои от църквите на Атонския полуостров.”

През годините манастирът около храма се разраснал и били изградени нови постройки. Предполага се, че в последствие той се е превърнал в епископско, а по-късно в митрополитско средище. Според проф. Николай Овчаров, извършил последните археологически проучвания около храма, в началото на 13-ти век храмът е разрушен от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход. След това за кратко отново бива реставриран и по време на турското нашествие на Балканите окончателно е превърнат в руини и потъва в забрава. За жалост, споделя Недялка Кръстева, до нас достигат много малка част от сградите на манастира.
„Река Арда, местейки през вековете коритото си на юг, е отнесла абсолютно всичко – казва тя. – Поради тази причина до наши дни не са останали дори и следи от основи от сградата с килиите на монасите, която е била по-на север. Оцелели са руините на двете крепостни стени, епископски дворец, магерница, храм и параклис”.

Според г-жа Кръстева идеята за възкресяване на този паметник на културата като действащ храм е на отец Боян Саръев. “Неговата мечта беше да успеем да възстановим целия комплекс и да стане център за духовна култура на източните Родопи”- спомня си тя. За съжаление средствата стигат само за възстановяване на църквата. Идейният проект за реставрацията на средновековната църква е изпратен в Европейската комисия за културните ценности в Брюксел и получава финансиране от 60 000 екю. Благодарение на тези средства и на дарения на родолюбиви българи проектът за реставрация е изпълнен успешно и днес средновековният храм е превърнат в действащ. Най-сериозен проблем се оказва реставрацията и запазването на стенописите. Задачата е църквата да бъде реставрирана във вид, близък до своя първообраз.

„От Министерството на културата имаше изискване църквата да не нарушава канона на православието и стила на атонското съграждане – обяснява Недялка Кръстева. – Заради това си позволихме да демонтираме оригиналните зидове от 13 век. Така осем кв.метра стенописи от тази епоха са реставрирани във вид на пана и се намират в музея на града. При демонтажа се откриха зазидани стенописи с християнска символика от по-ранната епоха – 9-ти век. Разкрити бяха и два кръста от 11 век, пресъздаващи кръста на Голгота. В процеса на работа се наложи да разкопаем под съществуващите зидове и колони. Така под каменната колона с разкошен стенопис се натъкнахме на стъклено кандило със сребърен обков, което се оказа, че е най-старото на Балканския полуостров. Кандилото е било доставено от Египет, тъй както в Европа все още не е имало производство на стъкло. Всички находки са предадени в музея на гр. Кърджали.”