Щампи с образа на свети Йоан Рилски във фондовете на Националната библиотека

На 19 октомври (1 ноември по стар стил) честваме паметта на най-великия български светец – свети Йоан Рилски, духовен закрилник на България, а и на целия свят.

Според житиеписците св. Йоан Рилски е роден в бобошевското село Скрино, вероятно през 876 г., и умира през 946 г. Живял е по времето на велики български владетели – княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. В продължение на 50 години се трудил да придобие най-важното благо – Божията любов, а след нея и любовта към ближния. И когато очистил сърцето си и надмогнал страстите си, Бог му дал да върши чудеса.

Във фонда „Карти и графика” на отдел „Специални колекции” на Националната библиотека се намират няколко уникални щампи с неговия лик.

Манастирското братство обикновено възлагало на иконописец изработването на изображението, след което скицата се изпращала на майстор-гравьор във Виена, Будапеща или Москва. Сюжетът като правило пресъздавал образа на патрона на манастира св.  Йоан Рилски, заобиколен със сцени от неговото житие и изглед на манастира.

Най-старата ни щампа е още от края на ХVІІІ в., когато в Рилския манастир по подобие на манастирите от Света гора, Синай или Йeрусалим се е организирала първата българска щампарна.

Изображението на тази щампа е от 1792 г. Централно място в нея заема образът на св. Йоан Рилски, заобиколен от медальони с житийни сцени и панорамен вид на манастира, гравирана е в Москва със средствата на богатите български търговци братя Мустакови. Начинът на изобразяване съчетава средновековните похвати с известно желание за реализъм, ето защо изобразените сгради са далеч от реалния им вид тогава. Те са по-скоро знаци на съществуващото, отколкото негово изображение. Тук виждаме градината на манастира, в която са подредени редове от зеленчуци и овощни дървета, заобиколена със зидана, масивна стена и порта.

Гр IV 498
Щампа на Св. Йоан Рилски Чудотворец.
1 л. черно-бял отпечатък , гравюра на медна плоча.
Размери 71 x 50; 76 x 55 см.
Отпечатана в Москва през 1792 г.

През 1866 г. монахът Калистрат организира типография в манастира, в която започва сам да гравира клишета за щампи и прави опит да въведе литографията. Работилницата за щампи, съществува до 20-те години на миналия век, когато възпроизвеждането на старите щампи чрез фотоцинкографски клишета измества ръчно отпечатваните щампи. През 60-те години на ХХ век е направен опит за възобновяване на щампарната, но тъй като материалната полза от дейността не била в очакваните размери, опитите били преустановени. Калъпите са пренесени и запазени в депото на манастирския музей.

Гр IV 638
Свети Йоан Рилски. Гравюра на мед. Виена. 1 л. черно-бял отпечатъкс размери 45 x 30 см.
Щампата е поръчана през 1866 г. от рилския монах Калистрат в ателието на Йозеф Наймайер в Беч-Виена. Щампована е от монаха в щампарницата на Рилския манастир.

Гр IV 501
Св. Йоанн Рилский Чудотворец
Гравюра на мед. 1 л. черно-бял отпечатък с размери 67,5 x 43,5 ; 76×54 см.
Гравюрата е поръчана и щампована от рилския монах Калистрат в ателието на Наймайер в Беч, (Виена), 1866 г.

Съществен принос за развитието на щампарната в манастира има проигумен Хаджи Йсай. През 30-те години на XIX в. той построява със свои средства отделна сграда за работилницата и заплаща за изработката на повече от 12 калъпа с разнообразни сюжети, гравирани във Виена или Будапеща.

Гр IV 493
Св. Йоанн Рилски Чудотворец
автор: Хаджи Исай, 1839 г.
1 л. черно-бял отпечатък с размери 47 x 38; 54 x 43 см
Риломанастирска щампа, гравирана и заплатена от хаджи Исай. Образът на светеца е поставен в пищна рамка. Наоколо, се редуват сцени из житието на светеца, а отдолу е сцената с посрещането на донесените от Търново мощи.

℘

Да се опишат всичките чудеса на светеца ще е нужна много хартия. Но сега ще ви разкажем за чудо, случило се на бойното поле преди 109 години. Историята е стигнала до нас, благодарение на йеромонах Онуфрий, комуто пък бил разказан от офицери-очевидци на самото чудо.

Случило се е по времето на Балканската война (1912-1913). Българската армия победоносно настъпвала срещу турците и Одрин вече бил превзет. По пътя към Истанбул се намирал важният стратегически пункт Чаталджа. Българските войни напредвали устремено и Чаталджа скоро щяла да бъде превзета. Виждайки, че българите не могат да бъдат спрени, турците прибягнали до помощта на арабска кавалерия. Арабите се биели толкова ожесточено, че „се хвърляли чак да късат със зъби” по думите на очевидци. В българските редици настъпило колебание и смут. В тези толкова критични мигове изведнъж войниците виждат един старец с дълга бяла брада, подпрян на монашески жезъл и с високо издигнат кръст да ги повежда в битка. Тогава се досетили, че това е великият закрилник на българския род – свети Иван Рилски. Гледката била потресаваща!

Войните благоговейно паднали на колене, а после с нови сили, въодушевление и бодрост се хвърлили наново в битка. Макар да не завладели Чаталджа, българите удържали позициите край града, блокирайки по този начин турската армия и попречвайки й да се притече на помощ на Одрин. За това изумително събитие разказали дошлите на поклонение в Рилския манастир след войната офицери, които сами били на бойното поле и станали преки свидетели.

Много често именно вярата е била последният крепител на бойния дух на българите и в този епизод (или легенда) от Балканската война се потвърждава, че православието дава сила на българските воини.

В тази връзка в рубриката „Перли в короната” ви представяме и една интересна карта от нашия фонд, която се появи“от само себе си“, в процеса на търсене на друг материал за светеца. Без да подозираме за нейното съществуване, тя изпадна, за да ни се покаже.

Щампите може да се видят в рубриката Дигитална библиотека през сайта на Националната библиотека.

Свети Йоан Рилски продължава да се моли за своя народ пред Божия престол и върши чудеса.

Кр I 3
Балканска война. Европейска Турция.
Чаталджа. Положението на българските и турски позиции,
гледани от птичи поглед.
Военна карта. 1 л. двуцв. печ. 21 x 37 см. Б.г.