17 години българин прави уникален макет на Рилския манастир

"Аз съм един обикновен грешник. Не съм странник, нито особняк. Няма нищо такова. Просто съм един обикновен човек", казва за себе си майсторът.

В края на 18 и началото на 19 век гениален резбар от Атон създава Рафаиловия кръст – най-голямата гордост на Рилския манастир. След 12 години работа Рафаил ослепява, но кръстът го превръща в легенда.

Днес, два века по-късно, друг майстор – от софийския квартал „Павлово" завършва най-големия и детайлен макет на Рилската обител след цели 17 години непрестанен труд. Докато другите хора са почивали, аз съм работил върху него. Аз почти нямам личен живот. И съм вложил абсолютно цялото си умение и живот в него.

Пламен Игнатов използва 70 литра лепило, за да съедини около 4 милиона и половина късчета дърво в една уникална по своите мащаби и прецизност композиция. Историята на проекта започва преди 18 години. Тогава майсторът е отведен за първи път в Рилската обител от млад духовник – днешния ректор на Софийската духовна семинария – епископ Сионий.

"Според мен не можеш да кажеш, че даден човек е показал на друг пътя към храма. Той имаше в сърцето си вярата, но неговото първо отиване в Рилския манастир, като че ли даде един смисъл на неговата вяра", казва епископ Сионий.

46 годишният майстор е икономист, но бързо напуска професията. 17 години работи предимно през нощта, за да посвещава дните си на огромния пъзел от дърво, лепило и полускъпоценни. Бил е в Рилския манастир 34 пъти от 1991 година насам, за да изучава работата на старите зографи и зидари. С разрешението на игумена и монасите влиза дори в затворените подземията на манастира, но предпочита да не говори за видяното там.

"Както казва покойният дядо Йоан, бившият игумен на манастира – Това е геният на един народ. И целият този гений е струпан на едно място", споделя Пламен Игнатов.

Всеки път, когато полага частица от модела, майстор Пламен спира да диша. За 17 години е задържал дъха си около 4 милиона пъти над кибритените клечки, които подрежда в странния си пъзел – воден от търпението и вярата, че някой ден, ще бъдем познати по делата.