Енориашите на отец Петър: Върнете ни свещеника!

Уважаеми братя и сестри, дами и господа,

Искаме да споделим болката си с всички Вас. Нашият духовен отец, свещеникът, който ни въведе в храма, в истинската православна вяра, беше освободен от служение в Старозагорска епархия поради административно нарушение и от 01.07.2008 г. той е… никъде, т.е. затворен между четири стени.

От 07.01.2009 г. забраната за служение беше вдигната, заради което сме много благодарни на дядо Галактион. Но понеже „не всичко зависело от него”, на о. Петър се дава с. Зимница на 30 км от Казанлък с един недостроен храм и  допълнителна енория в с. Юлиево на 20 км от Казанлък, където ще се редуват с тамошния председател.

Чудесно „пилатовско” измиване на ръцете, а за нас изобщо не е помислено – как ние ще се придвижваме до там? Въпросът беше свещеникът да се покае и да бъде върнат обратно в храм „Св. пр. Илия", където е бил последните 7 години. Той се покая и владиката му прости, но явно председателят о. Иван Низамов не може да му прости, че хората го обичат и го искат – и въпреки, че църквата се е изпразнила след неговото освобождение, по всичко личи, че председателят не го иска. Той е казал на църковните настоятели, че ако владиката го върне, няма да има нищо против, но излиза, че пред тях говори едно, а пред началството – друго. Не се учудваме, защото доносите, написани до Митрополията са все от него. Как можа да пише клевети за своя по-възрастен събрат, от когото е получавал само помощ и подкрепа в продължение на години?

Материалните храмове са строени от нашите деди и не са бащиния на председателите, защото Тялото Христово – живата Църква – това сме ние – миряните, а ние имаме нашите желания и изисквания, дори и никой да не ни пита. А ние си искаме пастиря, искаме го в гр. Казанлък; нямаме нито средства, нито време, за да ходим по отдалечените села.

Ние знаем, че много хора от цяла България са получавали помощ от о. Петър Цанков и знаят за кого става дума. Бил е над 30 години в с. Енина, 20 години в „Света Богородица”, близо 7 години в „Св. пр. Илия”.

Вярно, говори се, че е „протестантин”, защото знае Библията и е един от най-благодатните свещеници и един от най-добрите проповедници. Не че няма и той своите грешки като човек – та има ли някой праведен, освен нашият Господ Иисус Христос? Но ние не желаем да забравим нашия пастир. Да потъне в забвение и може би пак да легне болен, както преди 6 години. Той ни е нужен, липсва ни радостта от литургичното му служение, проповедите, молитвите, милостивото му и човечно отношение към всички, които са потърсили неговата помощ. Любовта и разбирането, които струят от погледа му. Бог е любов и ако „любов нямам, нищо не ме ползва”, казва ап. Павел.

Братя и сестри, да не мълчим повече, защото именно мълчанието ни лишава от нашия любим отец. Нека и ние да се борим за него, както той се бори за нас с невидимите врагове.

Нека всички да прочетат, как събрат свещеник гони своя събрат, който вече навърши 66 г., а няма храм за него в гр. Казанлък – къде глава да подслони; който заслужава благодарност и уважение и около когото толкова хора са навлезли в лоното на православната ни църква.

И може би тук е най-голямата завист на дявола – там, където се спасяват хора, там са най-жестоките му удари. Завистта на никого не е донесла нищо добро. Бог раздава даровете си и дава на когото си иска. Можеш да убиеш човека, но не можеш да му вземеш това, което е дар от Бога, а Той е дал на един – едно, на друг – друго.

Нали всички сме членове на тялото Христово? Братя и сестри, като знаем, че има въздаяние още в този кратък живот, а колко повече там във вечния – нека да оставим всяка завист и коварство и да се обичаме, защото само така можем да се доближим до нашия Господ Иисус Христос, Който от любов се разпъна за нашите грехове. Нему слава сега и во веки веков. Амин.