Открито писмо за архивите на „Цитадела“

Уважаеми колеги, обръщам се към Вас, воден от максимата, че истината трябва да бъде отстоявана, каквото и да ни коства това. Вече няколко дни в медийното пространство се коментира „сензационното” разкритие на уважавания от мен колега Христо Христов как Държавна сигурност организира изнасянето на оригинала на „История славянобългарска” от библиотеката на Зографския манастир в Света гора. 

Разследващият журналист се позовава на откритата от него в Комисията по досиетата (КРДОПБГДСРСБНА) оперативна разработка „Цитадела”, както и на съдържащата се в нея оперативна разработка „Маратон”. С радост бих го поздравил за „успеха” на издирвателския му труд, тъй като неговото разкритие потвърждава публикувана от мен теза още през есента на миналата година. Но се въздържам заради некоректното отношение, което остана в задкулисието на „СЕНЗАЦИЯТА”. За какво става дума.

 

През миналата година при проучването на разсекретеното агентурно досие на преподавателя в Богословския ф-т на СУ проф. Иван Желев (агент Ангелов) открих, че по един екземпляр от всяко донесение, свързано със Зографския манастир се отделя в оперативна разработка „Цитадела”. Беше достатъчна съпоставката само на няколко факти от въпросното агентурно досие, за да стане ясно, че това е оперативна разработка, свързана със Зографския манастир и че фактите за изчезването на „История славянобългарска” несъмнено могат да бъдат открити именно в нея. По това време завършвах своята книга „Истории за плач и за надежда”, в която има специална глава, посветена на кражбата, „откриването” и връщането на Паисиевия оригинал в Света гора, озаглавена „Похитеният ръкопис”. Тъй като книгата вече беше на първа коректура и нямах възможност да извърша необходимото детайлно проучване, свързано с ОР „Цитадела” успях да направя бързо прередактиране на главата, включвайки новата информация. Съдейки от статиите на Хр. Христов за „сензационното” му разкритие, той добре познава съдържанието на „Похитеният ръкопис”, но твърде некореткто подхожда при неговото интерпретиране и цитиране. Позволявам си да припомня този текст, тъйкато именно в него е ключът към „сензационното” откритие на „разследващия журналист”: 

 

 

 

„Истории за плач и за надежда” излезе през октомври 2011 г. По-късно – на 10.11.2012 г. на конференция в Богословския факултет – СУ отново лансирах тезата, че истината за изчезването на „История славянобългарска” е скрита във все още неразсекретената оперативна разработка „Цитадела”. На тази конференция заедно с мен като участници бяха поканени членът на КРДОПБГДСРСБНА г-жа Екатерина Бончева и г-н Христо Христов. И двамата чуха моя доклад. Още тогава помолих г-жа Бончева да ме насочи в какви архивни масиви трябва да търся въпросната ОР, тъй като тя живо ме интересува с оглед на разследващ материал за предаването „Вяра и общество”. Тя ми предложи да ме свърже със специалист от комисията, който добре познавал архивите на ДС. Но за съжаление тази идея потъна във времето и срещата така и не се осъществи. Своите интереси, свързани с ОР „Цитадела” съм споделял неколкократно и с Хр. Христов при нашите случайни срещи в читалнята на КРДОПБГДСРСБНА.

 

През юли тази година се възползвах от програмната ваканция на воденото от мен предаване „Вяра и общество”, за да посветя повече време за детайлно проучване на разсекретените досиета на синодалните архиереи. В един от тези дни попитах дежурната служителка в читалнята каква е възможността да получа достъп до оперативна разработка с конкректно кодово име. Допълних, че става дума за ОР „Цитадела”. Служителката любезно отовори, че ще отнесе въпроса до своите началници. На следващия ден ми бе предадено, че няма възможност да ми бъде предоставена интересуващата ме разработка, защото Комисията не разполагала със списък на оперативните разработки на ДС, а и много документи били изчезнали. Попитах дали все пак не е редно да подам писмена молба за достъп но тази разработка, но ми бе казано, че едва ли има смисъл, защото ще поуча същия отговор. Продължих да проучвам разсекретените митрополитски досиета с надеждата, че един ден ще попадна и на ОР „Цитадела”, за да мога да довърша своето журналистическо разследване, както и да финализирам един мой изследователски проект, посветен на ролята на Държавна сигурност в живота на Зографския манастир.

 

Можете да си представите колко бях потресен, когато узнах, че на 11 октомври т.г. на своя сайт desebg.com журналистът Христо Христов с гриф: „СЕНЗАЦИЯ” е публикувал информация за откриването на оперативна разработка „Цитадела”!!! Той пише, че през юли т.г. е поискал от Комисията да получи достъп до ОР „Цитадела” и след по-малко от седмица Комисията му е предоставила за ползване в читалнята първите два тома от въпросната разработка. Излиза, че по едно и също време, за един и същ архивен източник Комисията предпочита да съдейства на един изследовател, а на друг фактически отказва или най-малкото го подтиква той да се откаже от по-нататъшно издирване. Всъщност подобен двоен стандарт за нашите географски ширини не е изненадващ. Общоизвестно е, че Христо Христов има близки, неформални контакти с Комисията – той е член на съставителските екипи на три от документалните сборници, които КРДОПБГДСРСБНА е издала съответно през 2010, 2011 и 2012 г. За разлика от него аз съм просто един „случаен” читател, на който спокойно може да се поднесе изопачена информация. Или просто тя да бъде укрита.

 

След като стана известно, че достъпът до ОР „Цитадела” очевидно не е бил толкова невъзможен, колкото ми се представяше, на 12 октомври следобед потърсих по телефона председателя на КРДОПБГДСРСБНА г-н Евтим Костадинов. Изразих недоумението си, цитирайки практическия отказ, който ми е бил даден през юли т.г чрез негови подчинени. От него чух, че не съм имал право да протестирам, защото всъщност не съм подавал никаква молба до него. Според Костадинов не било вярно, че КРДОПБГДСРСБНА не разполага със списък на оперативните разработки на бившата ДС, „защото още преди половин година списъкът със сигнатурите на разработките беше готов”. На опита ми да възразя, че през юли – т.е. в рамките на тази половин година – на мен ми е отговорено, че такъв списък няма, г-н Костадинов отговори: „Очевидно не сте наясно с нещата”!!! На следващият ден – 13 октомври в сайта си desebg.com Христо Христов публикува интервю с председателя на КРДОПБГДСРСБНА, в което г-н Е. Костадинов заявява: „През 2009 г. гражданин е изискал документи от комисията и тогава на наше запитване от НРС са предадени само два тома от разработката („Цитадела” – б.м. Г.Б.). Тези томове са стояли при нас до момента, в който през юли тази година вие не подадохте заявление за достъп до тази разработка.” Забележете – към момента на отправеното от мен устно запитване Комисията е разполагала най-малко с два от томовете на ОР „Цитадела”?! Но на мен ми е отговорено, че списък с оперативните разработки на ДС няма!!! Очевидно Комисията е трябвало да запази разработката, за да бъде тя „сензационно” открита от Христо Христов. Дали това не е системата на г-н Христов при всичките му сензационни разкрития?! Налице е фактическо цензуриране на изследователска дейност, граничеща с ограничаване на конституционно гарантиран достъп до информация или най-малкото забавяне на такъв достъп с цел да се даде предимство на втора заинтересована страна, свързана неформално с КРДОПБГДСРСБНА. По тази причина ще сезирам принципала на Комисията – Народното събрание.

 

Целта на това писмо е още една. Ако за двойния стандарт на Комисията по досиетата мога да намеря обяснение, недоумявам как човек, който нарича себе си „разследващ журналист и изследовател на архивите на комунизма” може да бъде некоректен към труда на свой колега. В двете статии, посветени на „сензационното” му разкритие Христо Христов свежда резултата от моето незавършено проучване само до едно: „За първи разработката ЦИТАДЕЛА се споменава в книгата на журналиста Горан Благоев "Истории за плач и за надежда”, издадена през октомври 2011 г. Той попада на този псевдоним в досието на богослова Иван Желев… Една от задачите на "Ангелов” е да добива сведения за манастира "Зограф”.

 

Струва ми се, и най-пристрастният наблюдател би установил, че в главата „Похитеният ръкопис” аз не просто „споменавам” името на оперативната разработка, но ясно изказвам тезата, че точно в нея е скрита информацията за изчезването на „История славянобългарска”. Оттук нататък всеки, който би получил достъп до ОР „Цитадела” лесно може да открие „сензационно” това което търси. Апропо, имената и на тримата офицери, замесени в изнасянето на ръкописа – Агаин, Генев и Пехливанов, които Христов открива в „Цитадела”, също са споменати в моята книга. Цитирал съм ги добросъвестно от материал на Диана Петрова във в-к „Труд” от далечната 1993 г. И тук г-н Хр. Христов не е прав, твърдейки че за първи път тези имена се споменават в статия на в-к „Галерия” от 2009 г. Материалът във в-к Труд просто го няма в интернет, откъдето очевидно „разследващият журналист” черпи своята информация.

 

Излишно е да споменавам в какво неравностойно положение съм поставен като изследовател и разследващ темата журналист , след като г-н Христов е имал „шанса” да открие ОР „Цитадела” и истината за изчезването на „История Славянобългарска”. Да доказваш кражба на идея в България е предварително изгубена кауза. Пиша това предълго писмо не за да омаловажавам нечии заслуги в разкриването на истината, нито да си приписвам такива. В крайна сметка, монопол върху изследователските теми не може да има. Но трябва да има елементарна почтеност. Поне в общество, което нарича себе си „гражданско”. За съжаление ние много често издигаме на пиедестала на обществената възхита личности, които са стигнали до там по твърде спорен начин от гледна точка на морала и колегиалната етика. Странно е как можем да разкриваме истината за комунистическото ни минало с манталитет от неговото време!? Но, както е казал поп Кръстю, набеден за предател на Левски – „Коги да е, истината излиза наяве”.