Иконата на Света Троица

Да разгледаме иконата, изписана от св. Андрей Рубльов, която се намира в Третяковската галерия в Москва. Прекрасен препис на тази икона можем да видим в Свето-Троицка Сергиева лавра в Загорск. Избрахме нея, тъй като безбройните копия, разпространени на Запад, я правят доста известна. Филмът на Тарковски за Андрей Рубльов също ни дава възможност да проникнем в сърцевината на нейната тайна. 

 

Тайна

Иконата на Света Троица съответства на учението на Църквата. Основен богословски предмет на празника Петдесетница е догматът за Светата Троица. В Неделя на Петдесетница се почита Светата Троица:

“Със Светия Дух идват в нас и са съзерцавани Синът и Отец”, както казва свети Симеон Нови Богослов

Библейско основание на иконографската схема е глава 18 от книга Битие:

“И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамре, когато той седеше при входа на шатрата (си), през дневната жега. Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от входа на шатрата (си) да ги посрещне и се поклони доземи, и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб; ще донесат малко вода, ще умият нозете ви; и ще си починете под това дърво, аз пък ще донеса хляб, и вие ще подкрепите сърцата си; след това вървете (по пътя си); защото затова именно минахте край вашия раб. Те рекоха: стори, както казваш. И затече се Авраам в шатрата при Сарра и (й) рече: замеси по-скоро три сати от най-доброто брашно и направи пресни пити. А Авраам се затече при стадото, взе едно младо и добро теле, и го даде на слугата, и той побърза да го сготви. И взе масло и мляко и сготвеното теле, и ги сложи пред тях; а сам стоеше при тях под дървото. И те ядоха. Тогава го попитаха: де е жена ти Сарра? Той отговори: тук, в шатрата. И един от тях рече: Аз пак ще дойда при тебе (догодина) по това време, и жена ти Сарра ще има син. А Сарра слушаше при входа на шатрата, зад него. Авраам и Сарра бяха стари и в преклонна възраст, и на Сарра беше престанало обикновеното у жените. Сарра се засмя в себе си и рече: аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар. И рече Господ на Авраама: защо Сарра се засмя (в себе си) и каза: нима наистина мога да родя, когато съм остаряла? Има ли нещо мъчно за Господа? В уреченото време догодина Аз ще бъда у тебе, и Сарра (ще има) син. Но Сарра не се призна, а рече: не съм се смяла. Защото тя се бе уплашила. Той обаче (й) рече: не, ти се засмя. И станаха ония мъже и тръгнаха оттам към Содом (и Гомора); а Авраам отиде с тях да ги изпроводи. “ (Бит. 18:1-16)

Това изображение, основано на конкретно историческо събитие изобразява явяването на Бога пред човека, с което се отбелязва началото на обещаното Спасение. Празникът Петдесетница се явява финалното откровение на тайната на Светата Троица.

Православната църква не допуска изобразяването на Света Троица във формата на така наречената “Отчество” икона, защото този сюжет не се основава на никакви исторически събития. Това решение е плод на отдалечена от богословските основания на догмата за Троичността представа. По този въпрос се произнася и съборът от 1667 година, който се провежда в Москва.

Да се изобразява на иконите Господ Саваот (т.е. Отец) със Сина на коленете Си и с гълъб между тях е пълен абсурд, тъй като никой никога не е видял Бог Отец. Господ Бог няма тяло, а Синът не в тяло се е родил от Отца преди всички векове. Въпреки, че свети пророк Давид казва: “В деня на Твоята сила народът Ти е готов със свето благолепие; из утроба преди денница като роса е Твоето рождение.” (Пс. 109:3) (По превода на 70-те: "из утроба преди денница Те родих"). Това раждане не е в тяло, неописуемо е и стои над всякакви разбирания. Христос казва в Светото евангелие: “Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.” (Мат. 11:27). Това раждане "преди денница" трябва да се разбира с разума, но не може и не трябва да се разбира чрез иконата.

Ето защо Църквата приема за правилна една от най-хубавите икони, представящи тайната на Светата Троица, изписана от монаха Андрей Рубльов за манастира Свето-Троицка Сергиева лавра през ХV век.

Какво изобразява иконата?

Фонът на иконата показва двора на Авраам, който представлява сграда, подобна на палат или храм и Мамврийския дъб, напомнящ за дървото на живота.

Тримата ангели притежават гъвкавост и лекота. Височината им или дължината на тялото е 14 пъти размера на главата (за сравнение – обикновения начин на изобразяване е 7 пъти). Крилата и прозрачността на цветовете разкриват нематериалността и липсата на тегло. Перспективата е обратна и това скъсява дистанцията, приближава фигурите и показва, че Бог е тук с нас. Линиите се срещат в посока към зрителя, за да се съберат и слеят в сърцето му.

Тези три ангела откриват вътрешния живот на Божествеността. Те се намират в покой – върховния мир в Бога. Но покоят може да означава и екстаз – т.е. излизане от себе си. В Бога покоят и движението са едно и също нещо, както ни учи Свети Григорий Нисийски. Движението на фигурите започва от левия крак на ангела отдясно и продължава в навеждането на главата, преминава при средния ангел и стига до левия при нозете му. Всеки ангел носи поставен вертикално скиптър, символ на стремежа на земното към Небесното. Скиптърът символизира също и царска власт.

Трите Божествени фигури са в общение и изразяват Троичната любов. Преизпълването с тази любов се изразява чрез потира. Ангелите са събрани край божествена трапеза. Агнецът, който се намира в потира, свързва божествения пир от разказа на Апокалипсиса с Агнеца, жертван преди Сътворението.

На преден план на масата срещаме правоъгълна геометрична форма, на която четирите ъгъла ни напомнят на четирите Евангелия и тяхната проповед в целия свят. Дървото на живота преминава през масата и корените му стигат до правоъгълника на земята.

Перфектен обръч е реализиран от контурите на трите божествени персонажа. Центърът на кръга е ръката в средата. Кръгът е знак за вечността Божия. Потирът е събирателната точка на тримата и обхваща тайната на любовта на Отца, която разпъва, любовта на разпнатия Син и любовта на Духа, която побеждава чрез силата на кръста – както обяснява митрополит Филарет Московски в една своя проповед през 1816 година.

Този вътрешен живот, който обединява трите фигури, затворени в един кръг и който участва във всичко наоколо, развива цялата неизчерпаема дълбочина на тази икона. Тя напомня за думите на Дионисий Ареопагит, според когото “едно кръгово движение означава, че Бог остава идентичен със Себе Си и съдържа в Себе Си междинните части и крайностите, които са в същото време и обхващащи, и обхванати, и че връщат при Себе Си тези, които са тръгнали от Него.”

Ъгловият формат в краищата и телата на двата ангела, наведени към централния обединява и тримата. Жестовете на ръцете им са насочени към потира с евхаристията. Този евхаристиен Агнец символизира доброволната жертва на Божия Син и обединява жестовете на ангелите, за да покаже единството на воля и действие в Пресветата Троица при обещанието, което се дава на Авраам.

В осмоъгълник са вписани основното движение на иконата, пиедестала, троновете, ангелите и планините, като по този начин отделните детайли възвестяват Осмия ден.

От иконата звучи силен призив за единство по примера: “Аз и Отца сме едно” (Йоан 10:30). Човекът, по образа Божий, е троичен. Всички хора са призовани да се съберат край един и същи потир, да се въздигнат до сърцето Божие и да вземат участие в месианската гощавка.

Някои учени се опитват да идентифицират трите ипостаси, започвайки от традиционните канони или от патристичната екзегеза. Всеки път обаче се стига до различни интерпретации. Така за Пол Евдокимов, Отец би се намирал в центъра, Синът – вляво и Духът – вдясно. За един монах от Източната Църква Отец е в средата, Синът вдясно, а Светия Дух вляво. За други Отец е вляво, Синът в средата, а Духът вдясно.

Кое да приемем? Какво е искал Рубльов да покаже в празничната икона? Три обединени ипостаси или аспекта на един Бог-Троица, като с изображението на трима ангели да подчерте единството? За да излезем от тази дилема, ще се отдалечим от богословските и иконографските мотиви. Това е становище на Успенски, който смята, че тази икона няма претенцията да изобразява конкретно всяко отделно Лице на Троицата. И как би могло да се постигне това, след като по Своята същност божествеността не може да бъде изобразена? Лицата и силуетите на ангелите са почти идентични. Така се подчертава уникалността на трите Божии Лица.

Въпреки приликата, ангелите не са лишени от индивидуалност, а характерът на всеки е изразен във връзка с действието си в света. Ангелите са събрани в иконата по реда на Символа на вярата.

Нито централният ангел, нито другите два имат нимб с вписан кръст. Тъй като е невъзможно да се изобрази Първото Лице на Светата Троица, в иконографията на Рубльов е използван един умерен нюанс. Дрехите на ангела отляво са в неопределен цвят – пепел от рози с рефлекс към кафяво и синьо-зелено. Централният ангел е изобразен по-детайлно. Той е настанен зад потира, обграден от вътрешните контури на ангелите от дясно и ляво. В пурпурната му дреха, покрита със синя мантия откриваме цветовете, с които се изписва Въплътилия се Син Божий.

За да се покажат свойствата на трите Лица на Пресветата Троица, Която всичко обновява и на всичко дава живот, доминиращият цвят е зеленият, който, според интерпретацията на Свети Дионисий Ареопагит, означава младост и сила. Цветовете обединяват трите ангела, но контрастират с крилата, които имат цвят на узряла пшеница.

Неизчерпаемото и невероятно съдържание на тази икона не може да бъде друго освен плод на човек, живеещ в Божията светлина и единството на Троицата. Коментирайки тази икона, проф. Дробот казва:

“Целта (на иконата) не е да накара вярващия да се обърне към едно или друго Лице на Пресветата Троица чрез тяхното адекватно изображение в една общност и в една обща плоскост, а да помогне да се осъзнае, доколкото е възможно за човека, тайната на Божествената Троица.”

Чрез решение, усъвършенствано от графична гледна точка, иконографът ни представя като единство, съставено от ипостаси, онова, което Църквата ни учи непрекъснато в славословията си: “Слава на Отца и Сина и Светия Дух! Амин!”

Иконата на Рубльов изразява в цветове това, което Свети Григорий Назиански изразил в думи: ”Това слово (trias) свързва отношенията, обединени в битието и не позволява да се раздели неделимото”

Троицата на Рубльов в светлината на иконата на кръста

Вторият вселенски събор от Никея (787 г.) постановява: “Определяме: честните и свети икони, нарисувани с бои или направени с дребни камъчета и от друго годно за такава работа вещество, да се поставят така, както изображението на честния и животворящ кръст…”

На кръста се извършва тайната. Може да се каже, че там Христос е икона. Казва се, че трябва Синът Човешки да умре, да бъде разпънат, за да може кръстът да се превърне в богословие за по-проницателните, като им известява ясно силата на Този, Който трябва да бъде показан на него, на Този, Който е всичко във всичко.

За да разберат учениците и да разпознаят чрез кръста всемогъщието Му, Христос ги води на планината на Преображение. Свети Максим Изповедник ни описва по какъв начин на кръста и при Преображение Христос проявява Своята уникалност.

Тайната на Преображението е тайната на Троицата. Господ е в едно и също време и единство и троичност. Така дали Авраам е приел Христос или Троицата всъщност е едно и също, защото става въпрос за същата уникална тайна, която е сърцевина на божествената природа.

Той се е явил на Авраам като Троица, говорейки в същото време като Един, казва свети Максим Изповедник. Авраам приел трима гости, които говорели като Един.

Във филма си "Андрей Рубльов" режисьорът Тарковски ни показва, че иконата трябва да бъде разбирана в перспективата на безкрайното състрадание на монаха към собствения му народ. Той подтиква всички хора да влязат в общение в кръга на потира, защото от векове тези, които взимат участие, ще бъдат извикани да седнат край Сина.

Иконата на Светата Троица, плод на молитвите на гения-монах, макар и пазена по време на съветската власт стриктно в Третяковската галерия в Москва, не може да остане затворена там. Тя е наследница на цялото духовно богатство на Изтока и израз на руската специфика. Тази икона е съкровище, което съдържа цялото учение на Църквата и трябва да знаем, че макар да наричаме нашата Църква Източна, тя е вселенска. | www.crestinortodox.ro

Превод: Камелия Константинова