Космичният смисъл на иконата

Ако главният герой в иконата винаги е човекът, то нейния фон в повечето случаи представлява изображение на преобразения Космос. В този смисъл иконата е космична, а природата в нея – есхатологична, т.е. в измененото си състояние.

Съгласно християнското разбиране, изначалната хармония в природата преди грехопадението била разрушена. Оттогава природата страда заедно с човека и заедно с него очаква изкупление. За това говори и св. ап. Павел: "Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии, защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори, с надежда, че и самите твари ще бъдат освобени от робството на тлението при славното освобждение на синовете Божии. Защото знаем, заедно [1] стенат и се мъчат до сега" (Рим. 8:16-22).

Тълкувайки словата на апостола, Ориген пише: "Аз мисля, че това е суета. Тази именно суета и покорена твар държи във властта си слънцето, луната и звездите. Тези светила са покорни на суетата. Те са облечени в тяло и са назначени да светят на човешкия род. Когато Христос предаде царството на Бога и Отца, тогава и тези одушевени същества, като предхождащи царството Христово, заедно с цялото царство ще бъдат предадени на действието на Отца. Тогава Отец ще бъде "всичко във всички". Тези същества принадлежат на всичко и затова Бог ще бъде и в тях, както във всичко друго" [2].

На иконата се изобразява есхатологическото, изкупеното и обожено състояние на природата. Чертите на магаретата или конете на иконата са също така изтънчени и облагородени, както чертите на човека и очите при тези животни в иконите са човешки, а не магарешки или конски. Ние виждаме на иконата земя и небе, дървета и треви, слънце и луна, птици и риби, животни и влечуги, но всичко това е подчинено на един замисъл и представлява единен храм, в който царства Бог.

На такива иконописни композиции като "Всякое дихание да хвалит Господа", "Хвалите имя Господне" и "О Тебе радуется всяка твар”, пише Е. Трубецкой, "може да се види цялата поднебесна твар, обединена в прослава на бягащите зайци, пеещите птици и даже рибите, плуващи във водата. Във всички тези икони архитектурният замисъл, на който се подчинява всяка твар, неизменно се изобразява във формата на храм. Към него се стремят ангелите, в него се събират светиите, край него се вие райската растителност, а в подножието му или край него се тълпят животните" [3].

Както отбелязва Трубецкой, в житийната литература често се среща изображение на светия, заобиколен от диви зверове, които доверчиво му ближат ръцете [4]. Достатъчно е да си спомним свети Герасим Йордански, на когото служел лъв и преподобни Серафим Саровски, който хранел мечка с голи ръце. Светостта преобразява не само човека, а и заобикалящия го свят, в това число и животните, с които е в съприкосновение, защото те, както казва свети Исак Сириец, усещат излъчваното от светията благоухание – същото онова, което изхождало и от Адам преди грехопадението. В светостта се възстановява порядъка във взаимоотношенията между човека и природата, какъвто е съществувал в началото и който бил загубен поради грехопадението.

Трубецкой цитира знаменитите слова на свети Исак Сириец за "милостивото сърце", което "изгаря за цялото творение, за хората, за птиците, за животните, за демоните и всяка твар. При спомена за тях или при вида им, в очите на човек се появяват сълзи от силна жалост, обзела сърцето. От силното страдание сърцето му се свива и не може да понесе, да чуе или види някаква вреда, причинена на тварите. Поради това дори и за безсловесните, за враговете на истината, за тези, които му причинавот зло, той ежечасно със сълзи на очи се моли, за тяхното пречистване и спасение. С голяма жалост се моли за пълзящите и лазещите и тази жалост го уподобява на Бога" [5].

В тези слова философът вижда "конкретното изображение на новия план на битието, където закона за взаимоизяждането е победен чрез любов и жалост още при самото му зачатие в сърцето. Зараждайки се в човека, новия порядък в отношенията се пренася и върху по-низшите твари. Извършва се целия космически преврат – любов и жалост откриват в човека начало на нова твар. И тази нова твар намира своето изображение в иконописта: по молитвите на светиите Божият храм се отваря за низшите твари, давайки в себе си място на техния одухотворен образ" [6].

В качествата на илюстрацията Трубецкой ни препраща към древноруската икона на св. пр. Даниил сред лъвовете: "За несвикналото око могат да се сторят наивни тези нереални лъвове, гледащи пророка с трогателно благоговение. Но в искуството именно наивното граничи с гениалното. В случая несходството тук е напълно уместно и допустимо, не вероятно без никаква умисъл. Наистина изобразеното тук всъщност не служи на познатото нам творение. Лъвовете несъмнено предобразяват новото творение. Задачата на иконописеца е да изобрази новия неизвестен нам порядък на живота. Да изобрази това, иконописеца със сигурност може, само със символически знаци, които не трябва в никакъв случай да бъдат копие на нашата дейстгветелност" [7].

Друго забележително изображение от този род се явява мозайката от олтарната апсида на храм Сан Аполинаре ин Класе в Равена (VІв.). Свети Аполинарий е представен в центъра на композицията, а отдясно и отлява стоят подредени и обърнати към него овце, над тях дървета, фрагменти от пейзажа и трева, която несъмнено има символически образ. Цялата композиция е увенчана с огромен кръст в син кръг, обсипан със звезди. Кръстът, поставен в средата превръща композицията в кръстоцентрична, а следователна и христоцентрична. В същото време наличните на иконата животни, дървета и растения правят композицията на иконата преобразен космос. Преобладаващият в иконата зелен цвят, символизиращ тревен покров, придава на композициата особена яркост и "космичност".

В някои много редки случаи природата представлява не фон, а основен обект на внимание от страна на църковния художник – например в мозайките и фреските, посветени на сътворението на света. Прекрасен образец от подобен род се явява мозайката на съборната църква "Свети Марк" във Венеция (XIIIв.), на която в гигантски кръг, разделен на множество сегменти, са изобразени шесте дена на сътворението. В едната част виждаме слънцето и луната с човешки лица в кръга, символизиращ звездното небе, четри ангелоподобни същества символизират четири дни на тварението. На друго място виждаме Адам, даващ имена на животните. Пред него са се наредили по двойки коне, лъвове, вълци/или кучета/, мечки, къмили, леопарди и таралежи. Във всеки сегмент Твореца е изобразен като млад човек без брада с кръст в ръка: това съответства на християнската представа за старозаветните богоявления като явяавания на Сина Божий. Образа на Адам прилича на образа на Твореца, което ни подсеща, че Адам е сътворен по Божий образ и подобие.

В мозайките от Венеция, а също така на някои икони и фрески – както византийски, така и древноруски – природата винаги се изобразява одушевена. В мозайките от Равенския баптистерий (VІв.), посветени на Кръщение Господне, Христос е представен потопен до пояс във водите на Йордан, отдясно Му стои свети Йоан Кръстител, а от ляво персонифициран образ на реката във вид на старец с дълги побелели коси, дълга брада и зелена клонка в ръце. На древните икони на Кръщение Господне често във водата се изобразяват две човекоподобни същества – мъжко и женско. Мъжкото символизира Йорадан, а женското – морето (което се явява иконописна алюзия на Пс. 114:3). Някои възприемат тези фигурки като реликт от езическо време. На мен ми се струва, че те по-скоро показват възприемането на природата от иконописците като жив организъм, способен да възприеме благодатта Божия и да откликва на присъствието Божие. Влизайки във водите на Йордан, Христос остветил със Себе си цялата водно естество, което с радост посрещнало и приело в себе си Въплътения Бог: тази истина представляват човекообразните същества, изобразени на иконата Кръщение Господне.

На няколко древноруски икони на Петдесетница, в долния край на иконата е изобразен човек с царска корона, над чиято глава стои надпис "космос". Този образ понякога се тълкува като символ на вселената, просветена от действието на Светия Дух чрез апостолското благовестие. Е. Трубецкой вижда в "царя – космос" симол на древния космос, пленен от греха, на който се противопоставя светообземащия храм, изпълнен с благодатта на Светия Дух.

Гръцката дума "космос" означава красота, доброта, благообразие. В трактата на Дионисий Ареопагит "За Божествените имена" Красотата се трактува като едно от имената Божии. Съгласно Дионисий, Бог е съвършената Красота. Всяка земна красота предсъществува в Божествената красота като в своя първопричина (9).

В книгата с характерното название "Светът като осъществена красота" руският философ Н. Лоски говори, че "Красотата е абсолютна ценност, т.е. ценност, имаща положително значение за всички личности, способни да я възприемат… Съвършената красота е пълнотата на Битието, съдържащо в себе си съвкупност от всички абсолютни ценности" (10).

Природата, космоса, цялото земно мироздание се явява отображение на божествената красота и иконата е призвана да ни покаже именно това. Светът обаче е причастен на божествената красота само в такава мярка, в каквато той не се "покори на суетата", не загуби способността да усеща присъствието Божие. В падналия свят, красотата съсъществува заедно с безобразието. Впрочем, както злото не се явява пълноценен "партньор" на доброто, но само отсъствието на доброто или съпротивенето на доброто, така и безобразието в света не надделява, не взема връх над красотата. "Красотата и безобразието не са разпределени поравно в света. Като цяло превесът принадлежи на красотата”, потвърждава Н. Лоски (11). В иконата преобладава абсолютната красота и почти пълно отсъствие на безобразието. Даже змиите на иконата на Свети Георги, бесовете в сцената на Страшния съд имат не толкова страшен и отблъскващ вид, колкото при персонажите на Босх и Гоя.

1 T. e. заедно с човека.
2 Ориген. О началах, гл. “О бестелесных”.
3 E. Трубецкой. Три очерка о русской иконе. С. 44.
4 E. Трубецкой. Три очерка о русской иконе. С. 45.
5 Преподобный Исаак Сирин. Слова подвижнические. М., 1911. С. 507-508.
6 E. Трубецкой. Три очерка о русской иконе. С. 46-47.
7 E. Трубецкой. Три очерка о русской иконе. С. 47-48.
8 E. Трубецкой. Три очерка о русской иконе. С. 48-49.
9 Дионисий Ареопагит. О божественных именах 4, 7.
10 Лосский Н. О. Мир как осуществление красоты. М., 1998. С. 33-39
11 Лосский Н. О. Мир как осуществление красоты. С. 116.

Превод: Камелия Константинова