Децата в Сандански изучават вероучение от 10 години

 

 

– Дейността наистина не може да се измери с цифри. Никой не е водил сметки колко деца са минали, макар, че е лесно да се проследи. Важното е участието на децата в духовния живот на Църквата, запознаването отблизо, непосредственото докосване до вярата, до същността на вярата, до историята на Църквата и най-вече участието. Това е по-важното за мене, че през целия този период тук са минавали деца, които са се обогатявали. Това е важното във вероучението, че децата, които не се съмняват, защото те не мислят критически, това, което получават, им остава за цял живот. Приемат го в сърцата си и спомена за нещата, които са учили, за вярата, за Бога, отношението на човека към Бога и на Бог към човека, им остава в живота. И винаги имат избор. Когато пораснат, когато напуснат неделното училище, или пък нямат възможност редовно да посещават храма, поставени в конкретна житейска ситуация, те винаги могат да си спомнят това, което се научили тук. А именно, че Бог е добър, че Бог помага. И, както казах, могат да избират между доброто и злото. Това по принцип е и идеята за засилената борба за въвеждане на вероучение в общообразователните училища, но тук това нещо се е случвало десет години.

 

 

Колко деца са минали през училището не сме следили, важното е, че сред тях са израснали вече зрели хора, които освен в своята ежедневна борба за хляб, за работа, за семейство, са получили една духовна основа, на която да съграждат и добродетели, тоест да възрастват духовно.

 

 

– Тази година, във връзка с 10-годишнината от откриването на училището, започнахме и беседи за възрастни. Те се провеждат в събота в 13 часа, като темите се подбират така, че да са подходящи за възрастните. Ръчният труд, който е залегнал в учебната програма на децата, както и иконографията, която малките изучават като допълнителен курс, не са включени при възрастните. С тях изучаваме най-вече основите на вярата, според православния катехизис, вероучение, история на Свещеното писание, Стар и Нов Завет, богослужение, храм, светите тайнства – основа и същина. И, естествено, оставяме много време за дискусии между присъстващи на беседите ни. 

 

 

 

– За възрастните предимно аз водя беседите. Някои теми, които са с особен интерес, се канят и гости-преподаватели, които също са духовници. Може и да не са духовници, но досега не сме канили такива. Всички преподаватели на децата са богослови, с изключение на ръководителка на курса по иконография, която е художничка – Илияна Тошева, но всъщност е прекрасно подготвена богословски. 

 

 

 

– Николай Георгиев: Занятията се провеждат всяка събота. Започват в 9 часа и продължават до 14 часа, включително курса по вероучение за възрастни хора. Започваме с курса по иконопис и иконография, продължаваме с курсовете по вероучение, в които децата са разпределени по възрастови групи. Съобразно възрастта на децата се прави и разпределение на учебния материал, като същината за първата година на обучение е да се изучава свещената история както на Стария, така и на Новия Завет. Но в същото време децата се запознават и с основни изисквания на православната вяра, като храм, богослужение, молитва, пост. Можем да се похвалим, че нашите деца вземат участие по отношение на светите тайнства и светото причащение. Голяма част от тях по време на Рождественския пост, а други по време на Великия пост се подготвят и вземат причастие в храма. Това нас особено ни радва, защото така и те като нас се съединяват с Христос Спасителя. А както знаете, в причащението се осъществява живата връзка на нас, земните членове с Небесната Църква. Мисля, че точно това е целта на неделното училище – не само да даде разяснение на вярата и познания за вярата, а просто да направи така, че тази вяра и да се живее. Каквато, всъщност, е целта на цялото Православие. Защото вярата не е само да я познаваме, а и да я живеем. Без дела, които да я доказват, нашата вяра е мъртва, както казва св. апостол Яков. Пример за това са ни дали с живота си нашите светии. И ние се стремим на тях да подражаваме и да постигнем това съвършенство, което те са постигнали. 

 

 

– Отец Йордан: Имали сме и по-силни, и по-слаби години. Сегашната не е лоша – над 60 деца се обучават в момента в нашето училище и 25 идват на беседите за възрастни. За мене, обаче, както казах и в началото, важни са не толкова тези числа, колкото това, че те стават разпространители на това, което са научили в неделното училище. Бих дал еди пример, бях на беседа в едно от общинските училища в град Сандански. Паралелките, в които проведох беседите имаше две или три деца, които са посещавали неделното училище и вече са минали пределната възраст да бъдат наши ученици. Те до такава степен бяха подпомогнали своята учителка да преподаде урока, обяснили са й същината и са разяснили на съучениците си какво всъщност трябва да разберат от дадения урок. И когато влязох аз, установих, че имат готовност да приемат моята беседа.

 

 

– Да. Хубавото с възрастните е, че като беседваме с тях, всеки в семейството, в работата и в ежедневието си общуват и обясняват наученото на хора, до които ние нямаме пряк достъп. И много от тези хора, които са получили така да се каже първа помощ от тях, идват при нас да научат нещо повече. Така, че разпространението на вярата, която имаме, не се предава само от амвона в храма и неделното училище, а и се разпространява от уста на уста. И това не може да не ни радва, защото освен, че е добро дело, е и полезно.

 

 

– Георгиев: Ако позволите, бих искал да кажа, че повече от десет наши възпитаници са завършили Софийската духовна семинария и в момента следват висше образование в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Така че, естествено, ние сме удовлетворени от работата си с тях в неделното училище и се радваме заедно с родителите им. Защото някои от тях ще станат свещеници, а други, дай Боже, и монаси, което пък е радост не само за нас, но и за цялата Църква.

 

 

 

– Да, така е, слава Богу.

 

 

– Отец Йордан: Разбира се, че има. Църквата е един непресъхваем извор на святост и винаги може да се посочи пример от живота й, не само в историята, но и в настоящето. Примери за доброто винаги могат да се посочат. Тук е мястото тези деца да научат за това добро, особено на фона на целия порочен живот, който виждат децата в наше време. Било чрез Интернет, било по телевизиите или на улицата. Винаги има какво да им се посочи като пример и какво да им се даде за пример от Свещеното писание. Защото тези примери не са за времето, в което са живели светиите, а са непреходни.

 

 

– Там е проблема, че информацията я има в неограничени количества и качества в глобалната мрежа. Но тази информация може и понякога се използва, за да се навреди на децата. Въпреки, че има и добри неща, които са полезни за децата и за възрастните, разбира се, има и много лоши неща. За съжаление, в такова време живеем, че децата се опитват да научат нещо странно, нещо необикновено, нещо пошло, с което да се покажат пред връстниците им. Лошото е, че не се цени и не прави впечатление доброто. Но за разлика от това, което научават в това ежедневие, при нас, в неделното училище, децата се научават да различават доброто от злото. И могат да кажат: „Не, това на мен не ми харесва”, когато това налагат обстоятелствата. Има такива примери дете да каже на своите връстници „Това не е хубаво”. Представяте ли си какъв ефект има това върху децата, които са свикнали със съблазните и игрите, предлагани в Интернет. Представяте ли си какво става когато на повечето от децата дните минават напразно в Интернет и едно дете на тяхната възраст им казва: „Това не е хубаво, аз ходя в Неделното училище и освен, че научавам много хубави неща за Бога и за света, в който живеем,  рисувам икони”. 

 

– Ако правилно ви разбрах, дейността на неделното училище се простира и извън черковния двор? 

 

– Да и това е целта на обучението в това училище. Имал съм случаи да дойдат майки и да кажат, че са научили от дедето си, което пращат в нашето училище, как да постят и какво да правят в храма. Така, че освен сред съучениците си, има случаи децата от нашето училище да прилагат наученото тук и в семействата си.

 

 

 

– За съжаление, не само не са подготвени, но и не проявяват достатъчно интерес, което е още по-лошо. И да се опитаме да запълним тази празнота, беше и една от целите, които си поставихме с беседите за възрастните в неделното училище. Естествено, ние не можем и няма да тръгнем с камбаната по улиците и да викаме „Елате при нас!”. Тези неща, както и християнството изобщо, не се налагат със сила, а са право и възможност за избор в живота на всеки.

 

 

– Светослав Костарев: В тясна връзка сме със съседното ни  Първо основно училище „Св. Климент Охридски”. Миналата учебна година директорката му г-жа Лозанска на два пъти поиска и я поканихме да ползва залата на нашето училище. Отец Йордан изнася беседи в Земеделската професионална гимназия. Така, че на училища, които се интересуват и ни канят, ние се отзоваваме, а на други, които мислят че са компетентни във всичко, няма как да дадем нещо, което не искат. И те сами си преподават всичко. Но има, макар и малцина учители, които се обръщат към свещеник за помощ при изучаване на Библията в 9-и клас. Радостно е, че има и такива учители.

 

 

– Костарев: Ето, в града има място, където да се обучават, така, че не е никаква пречка, дори и да няма такъв предмет в училище. И Църквата е мястото за такова обучение. Но всичко зависи от родителите на децата и всичко започва от семейството.

 

 

– Както каза отец Йордан, да не сме само в двора на храма, а като някогашните апостоли, с Божията помощ, да сеем Словото Божие. 

 

Георгиев: Бих искал да добавя, че нашите виждания са не толкова материални, колкото целта на духовното възпитание е цел в неделното училище. А това вече е лично отношение между човека и Бога. Нашата задача е да посеем семената, оттам нататък и ние, и те, с Божия помощ, трява да се трудим, за да дадем някакъв плод. Било тридесет, било шестдесет, било сто, но целта е духовна.

 

 

– Игри, състезания, екскурзии до свети места, включително и в съседна Гърция, тържества по повод различни празници и ежегодния летен лагер в Хаджидимово. Но предпочитаме тихо и кротко да си вършим работата, вместо да търсим изяви.

 

 

– Костарев: Сега се заражда. В Петрич миналата година откриха неделно училище. В Благоевград – тази година, но пък там от доста време има СИП „Религия” в светските училища. В гр. Гоце Делчев ги има и двете форми, а в Банско и гоцеделчевските села Мосомище, Ляски и Гърмен има СИП-ове. В Санданска духовна околия има още едно действащо неделно училище – в гр. Кресна. Като цяло нашата епархия е будна в това отношение. Докато има епархии, в които сега правят първите стъпки.

 

 

– Георгиев: За Гърция може да се каже това, че както Църквата развива просветна дейност сред децата и възрастните, така и държавата има отношение към вероучението. Доколкото знаем, там вероучение се изучава задължително в светските училища. И въпреки, че искат да го премахнат, това е факт досега в началното училище.

 

Костарев: Те имат и учебници. Колегата, който води неделното училище в Гоце Делчев ползва техни учебници при подготовката на уроците и цялостната програма на обучение. В Румъния също по-добре стоят нещата, околкото при нас. Факт е, че в България няма нито един учебник по вероучение. На семинар с автор на учебник, който с благословението на владиката се проведе през лятото в Хаджидимово, разбрахме, че не могат да се намерят пари за издаване на такъв учебник. Нито Църквата им е помогнала, нито държавата, което е жалко, защото става въпрос за 4 000 – 5 000 лв. А учебникът е много добър и слава Богу, че ни го предоставиха като файл, та да можем да се възползваме от него. Той е за 2-и клас, но са почти готови и с такъв учебник за 3-и клас. За съжаление, него също нямат пари да издадат.

 

 

– Когато започнахме в началото, ползвахме тези учебници, които сега ги има – „Вероучение за деца” на Иван Николов и „Свещена история на Стар и Нов завет” на Дориданов. Ние предимно ползвахме и ползваме „Нашата вяра”. Тя е добра книжка, но не става за учебник по Вероучение.

 

 

– Костарев: Онова е „Библия за деца” на издателство „Слънце”, то не е много добро за вероучение.

 

Георгиев: И ние даваме тази книга на децата, за да я имат, но не преподаваме по нея. Ние се стремим да преподаваме това, което трябва и както трябва.

 

Костарев: С помощта на покойния вече отец Столинчев, който много ни се радваше приживе, изнамерихме един учебник по вероучение, който е ползван до 1948 г. в българските училища и впоследствие преиздаден във Врачанска епархия. До 1990 г. това беше хубава книжка. 

 

 

– Георгиев: За съжаление, хората обръщат внимание повече на външните неща, на тези неща, които се виждат, а най-важните, невидимите, неща остават незабелязани.

 

 

– Костарев: Има в Пловдивска епархия, издадени са с благословията на митрополита.

 

 

– Георгиев: Смело можем да кажем – добри. Нашите деца са един вид малки апостоли в семействата и сред приятелите си. Имаме такива примери на родители, които идват в храма и започват да се интересуват от въпросите на вярата, след като са били подбудени от децата си. 

 

 

– Двамата: Ако не е така, значи ние се заблуждаваме.

 

 

– Според нас, това зависи от съответния преподавател и от това, доколко той е подготвен да води тези часове. Но трябва да знаете и вие и читателите на вестника, че Богословският факултет на СУ освен богословското, дава и педагогическо образование. И от миналата година учебната практика там се води и държавните изпити се полагат в светските училища, а не както досега – само в Духовната семинария. Така, че когато се въведе масово, вероучението в училищата ще върви ръка за ръка с Църквата. Ако учителят не е християнин и не ходи на черква, за какво вероучение говорим? Както казва нашият митрополит дядо Натанаил, преподавател по вероучение е учител в светско училище, но с препоръка на епархийския архиерей. И да уточним, че говорим за религиозно обучение на децата до 4-и клас.

 

 

– Нека го оставим с отворен край. | Вестник "Вяра"