Избираем предмет „Религия“: Разговор с проф. Георги Бакалов

Култура

Професор Бакалов, предложената от вашия Обществен съвет Концепция за въвеждането на предмета "Религия" в средното училище предизвика твърде оживени коментари, които варираха от пълна подкрепа до пълно отрицание. Какво предизвика тези разгорещени дискусии?

Те илюстрират духовното състояние на нашето общество, което по всички обществено значими проблеми е разделено и противопоставено. Отново характерният за българите индивидуализъм се сблъсква с обществения интерес, което поражда излишно напрежение и протака решаването на сравнително не трудни казуси. Но нека се върна по-назад във времето, когато въпросът за религиозното образование в средното училище стана предмет на публично обсъждане.

Първите стъпки в тази насока бяха направени още в началото на 90-те, когато се осъзна нуждата от подмяна на отхвърлените идейно-възпитателни клишета в българското училище от тоталитарния период. Не само физическата природа, но и духовната сфера не търпи вакуум. Породиха се опасения, че в опразненото идеологическо пространство лесно могат да се настанят чужди на българския манталитет и традиции секти и идеологии, които ще влошат и без друго незавидния нравствен облик на подрастващите. Тук и там в страната по инициатива на местни общини и училища се направиха опити за въвеждане на религиозно образование във вида на съществуващото до средата на 40-те години Вероучение. Тази инициатива не доби популярност поради липса на опит, учебни помагала и квалифицирани преподаватели, както и поради отсъствие на държавна регламентация от просветното министерство. В тази насока стартът бе даден от служебния кабинет на Стефан Софиянски, когато министър на образованието и науката бе проф. Иван Лалов. По негова инициатива бе създадена комисия, чието председателство ми бе възложено, която да изработи учебен план и учебник по "Религия" с изричното условие, че новият предмет ще бъде свободно избираем. Така създадената през 1997 г. Комисия подготви първия официално издаден от МОН учебник "Религия" в духа и традициите на православното вероучение. Новият предмет можеше да се изучава там, където имаше съгласието на родителите за сформирането на паралелки и където можеха да се подсигурят подходящи преподаватели. И тъкмо когато Комисията започна да работи върху структурата за подготовка и преквалификация на учители към университети с богословски факултети (Софийския и Великотърновския), министър Веселин Методиев освободи от комисията двама от най-активните й членове – проф. Тотю Коев и д-р Калин Янакиев, а аз бях оттеглен от председателския пост и бях оставен като редови член.

Какво наложи тази промяна в състава на комисията?

Така и не разбрахме. Нито моето писмо до министъра, нито устното ми запитване получиха отговор… По странични пътища узнах, че промяната е станала по инициатива на отделни лица от Богословския факултет, очевидно по строго лични съображения.

Доколкото ми е известно, в райони с преимуществено мюсюлманско население е бил въведен предмет за изучаване на исляма. Това влизаше ли в компетенциите на вашата Комисия, или е било по инициатива на местната общественост?

Такава задача от министерството не ни бе възложена, но бе напълно естествено да последва подобна инициатива от местните общински и училищни органи, които искаха да запознаят децата в тези райони с традиционното им вероизповедание. Още тогава възникна проблемът дали това трябва да бъде задължение на министерството, или инициативата да се поеме от съответната религиозна управа, която да организира свои неделни училища, в които съответното вероучение да се преподава от служители на култа. Така или иначе, в изминалите оттогава десет години формулата СИП и ЗИП не проработи. От близо един милион ученици часовете по "Религия" (Православно християнство и Ислям) се посещаваха не повече от 16,000 ученици, а в момента броят им е спаднал до 14,000 души, което прави около 1,4%.

Според вас какви са причините за този сравнително нисък интерес към предмета?
Няма специално проучване, но от направените анкети и получената информация от преподаватели по "Религия" се очертават няколко по-важни причини. Първата е слабият интерес на родителите, повечето от които са без подготовка, традиции и познания по въпросите на вярата. Когато нашата комисия започна работата си, ни предоставиха официална анкета, според която 83% от българските граждани се представят като "вярващи в нещо", от които само 17% конкретно изповядваха вяра в Иисус Христос като Син Божи и Спасител. Процентът на заявилите се като атеисти беше около 15-16 %. Не си спомням точно процента на мюсюлманите, но общата картина говореше за сравнително ниска религиозна култура. По признания на учители по "Религия" техните часове най-често са поставяни в неудобно за учениците и родителите време.

Може би посочените от вас, а вероятно и други причини, поставиха отново въпроса за статута на предмета "Религия" през изминалата година.

Интересът на обществото към въвеждането на предмета "Религия" в средното училище бе предизвикан от всеобщо изразеното становище за тревожно порасналите случаи на насилие в училищата. Ежедневие станаха наркомански прояви, злоупотреби с алкохол, побоища, спекулативно заснети сексуални сцени. И което е най-тревожното – стигна се дори до преднамерено замислени убийства на деца от деца. По мое дълбоко убеждение опитът извършителите на тези престъпления да бъдат напълно оневинявани и да се търси отговорност само у родителите и училището е дълбоко погрешен. Повечето от извършените престъпления са осъзнати и се дължат на пълното пренебрежение от страна на извършителите към най-обикновените морални норми на поведение. Това несъмнено е резултат от отсъствието на ясно разграничение между добро и злото, от липсата на отговорност не само пред законите, но и пред морални и нравствени категории, които се отъждествяват с Бога и законите на Любовта. Някога богоборецът Волтер бе казал: "Ако нямаше Бог, трябваше да го измислим, защото само вярата обуздава безнравствения нагон на тълпите" (цитирам по смисъл). Тревогата от моралната деградация на подрастващите повдигна отново въпроса за моралното възпитание чрез опознаването с извечните религиозни послания, но вече чрез въвеждането на задължителен общообразователен предмет във всички училища на страната. На обществени места и храмове се направиха подписки за задължителното въвеждане на предмета. Във връзка с това две парламентарни комисии – по човешките права и вероизповеданията и комисията по наука и образование, на няколко свои съвместни заседания обсъдиха необходимостта от въвеждането на предмета и формата на неговото преподаване. Аз бях поканен в качеството ми на бивш председател на Комисията и ми бе дадена възможност да изразя своето мнение по въпроса. Присъстваха представители на Св. Синод, Дирекцията на вероизповеданията при МС, министър Даниел Вълчев и служители от неговия екип. Изказаха се различни становища, които могат да се групират в няколко основни направления: 1) предметът може да се изучава като задължителен и неконфесионален в основното училище (І-ІV клас); 2) проблемите на "Религия" да намерят подходящо място в другите общообразователни предмети, като история, литература и философия; 3) да се изучава в досегашния му вид като избираем, съобразно предпочитанията на децата и родителите; 4) да се въведе неутрален от конфесионална гледна точка предмет, като етика, нравоучение или гражданско поведение; 5) няма нужда от въвеждането му поради липса на подходящи преподаватели, както и поради невъзможността този предмет да промени нравствените нагласи на учениците. Приблизително същите становища се изразиха и по-късно в направените публични обсъждания, към които се добави и вариантът за разделно задължително религиозно обучение по православно християнство и ислям.

Съдейки по развоя на дискусията, очевидно не се е стигнало до единно становище. Това ли провокира създаването на Обществен съвет, който да изработи концепция по въвеждането на предмета "Религия"?

Да, на последното заседание на смесената комисия министър Вълчев предложи да създаде Обществен съвет, който да изработи концепция за въвеждането на предмета и съдържание на учебник и учебни помагала за неговото изучаване, т.е. изискванията, по които трябва да бъдат написани учебниците. По усмотрение на МОН в него бяха включени трима преподаватели от Богословския факултет на Софийския и Великотърновския университет, две практикуващи учителки по "Религия" в столични училища, един филолог, един философ, един историк и един специалист по арабска култура и ислям. За председател бях посочен аз, но още в самото начало заявих пред колегите, че няма да взема лично участие в изработването на концепцията, за да се чувстват по-свободни в работата си. В консултациите, които имах с екипа на министерството, постигнахме договореност по няколко основни принципа за изработването на концепцията: 1) Предметът да формира познания за християнството, исляма и юдаизма, които имат стари традиции в България. 2) Да запознае на познавателно равнище учениците с учението на будизма поради древността на това религиозно-философско учение и изповеданието му от редица общества в далечния Изток. Становището на министерството бе, че предметът трябва да дава познание за споменатите религии, а не да учи на религия, съобразно светския характер на българското училище и Закона за народната просвета. Изборът или не на съответно вероизповедание бе определен като неприкосновено личен, в който светското училище няма право на намеса. В този смисъл предметът трябваше да бъде неконфесионален и общообразователен, да запознава с нравствените послания на споменатите религии и да формира в учениците дух на толерантност и взаимно разбиране между представителите на различните вероизповедания. Общественият съвет се съобрази с тези препоръки и изготви концепция, след като се запозна с практиката на всички държави-членки на Европейския съюз. В някои от тях обучението се води по конфесионален, в други по общообразователен, в трети по смесен принцип, но това е уредено изрично в нормативните актове и конституцията на съответната държава. Ще посоча като пример Белгия, която урежда този въпрос с Конституцията и Училищен пакт от 1959 г.; Холандия – в Конституцията и Закона за основното образование; в Норвегия – със Закон за образованието от 1997 г.; в Полша – със Закон за образованието и споразумения с Църквата. Така е уредено преподаването и в други страни, като Испания, Португалия, Дания, Хърватска, Швейцария и пр. В често даваната като пример Гърция преподаването на „Религия‛ е уредено от Конституцията от 1975 г. Разполагаме с пълна справка за нормативната база, вида училища, седмичната заетост, формата за избираем или задължителен, по чие решение, професионалната подготовка на учителите и прочие данни. Никъде предметът не е задължителен в целия срок на обучението. Такива текстове в нашия основен закон няма; в сила е действието на Закона за народната просвета, който не допуска индоктриниране чрез конфесионално обучение.

Защо при наличието на тази ясни указания Светият Синод отхвърли напълно концепцията на Обществения съвет?

Основните различия между ОС и изработената от Светия Синод концепция е във философията на проблема. Нашата "вина" е, че се съобразихме с изискванията на Закона за народната просвета и предложихме проект за общообразователен предмет, докато концепцията на Светия Синод предлага разделно обучение на конфесионална основа, при това задължително от І до ХІІ клас. Ние предложихме задължително обучение от І до VІІ клас, включително и от VІІІ до ХІІ клас свободно избираемо, където се навлиза в същността и доктрината на съответната религия. Това е невъзможно в началните курсове, където предлагаме "Благонравие" за формиране на общи понятия за доброто и злото, милосърдието, любовта, позовавайки се на текстове от Библията и Корана, с ясно дефиниране на моралните норми в двете изповедания. Наивно е да ни се обяснява каква е ролята на Българската православна църква за съхраняването на българската идентичност, която мотивира комисията на Светия Синод да предложи предмета като вероучителен в духа на източното православие. Претендирам да познавам не по-зле от тях този проблем. И все пак пред дилемата предметът "Религия" да остане само избираем, но с верска насоченост, или да стане задължителен с познавателна насоченост, предпочитам второто. Ако Парламентът промени нормативната база и допусне изучаването на религия по конфесионален принцип, никой от нас не би възразил срещу концепцията на Светия Синод, но аз дълбоко се съмнявам, че това може да стане в обозримото бъдеще. Нашите опоненти трябва ясно да разберат, че ние не сме им противници, а се опитваме да направим максималното в рамките на сегашните възможности. Много тежки обвинения се изрекоха по наш адрес – че поднасяме "отрова", че ще "създадем хаос в главите на децата". Искам дебело да подчертая, че, съобразявайки се с традициите на страната ни, отдадохме преимуществено внимание на православното християнство, което е традиционно вероизповедание с исторически корени за нашия народ. Ще бъда много любопитен да узная в посочените от нас блокове къде православието е представено в разрез с догматичните и канонични правила на Църквата. В отделни блокове включихме ислям и юдаизъм, за да могат различните религиозни общности да се опознаят взаимно и с това да възпитаваме толерантност към другия, без да накърняваме религиозните му чувства. Това ли е "отровата", която поднасяме? Ще оставя без коментар съвършено нелепото обвинение, изказано от някои, че концепцията ще направи децата ни атеисти. Това могат да изрекат само хора, които не са прочели текста на съдържанието, или са злоумишлено настроени срещу проекта за въвеждане на този предмет. Няма съвършени проекти. След време могат да се направят корекции и докато се стигне до последния цикъл на обучението след 12 години, целият проект да придобие друг, по-съвършен вид. Основното при нашия проект е общото, а не разделното изучаване на предмета от ученици с различна религиозна ориентация.

Нямаше ли възможност двата екипа, изготвили концепциите, да намерят общ език и да потърсят взаимноприемливи решения на този спор?

Разбира се, че имаше такава възможност. Когато изготвихме концепцията, я предоставихме на преподавателите от Богословския факултет на Софийския и Великотърновския университет. Разгледаха я, направиха някои корекции, взехме ги под внимание и получихме тяхното одобрение. Аз и доц. Димитър Попмаринов (член на ОС и декан на Православния богословски факултет във ВТУ) я представихме пред архиереите от Светия Синод и помолихме за тяхното становище, което се надявахме съвместно да обсъдим. Вместо това получихме официално писмо до МОН с копие до нас, което бе поместено и в Църковен вестник, в което напълно се отхвърляше нашата концепция, без да бе направен дори опит за търсене на взаимноприемливи решения на проблема. Въпреки това, чрез медиите, призовах за съвместни разговори между двете комисии. В крайна сметка, МОН разполага с два проекта и трябва да реши кой от тях да подкрепи. Ние изпълнихме задачата, която ни бе възложена, и нямаме намерение да превръщаме този спор в лична амбиция за постигане на цели извън преките ни ангажименти. Омерзен съм от непреставащите нападки от страна на нашите опоненти, които съвършено неоснователно говорят, че сме "забъркали каша в главите на децата". Същото може да се твърди и по отношение на историята. Като се учи балканска, европейска и световна история освен българската, каша ли става в главите на учениците? Разделното преподаване на предмета, като Религия-Православие, Религия-Ислям, Религия-Католицизъм и пр., е вероучение, което не е уредено в нормативните документи на Закона за народната просвета. Освен това, на този етап няма подготвени кадри да преподават посочените религиозни учения. И най-вече – конфесионалният подход при всички случаи ще изисква доброволност, т.е., връщаме се към формулата СИП и ЗИП, каквато съществува без успех и до сега. Не може да съществува задължително обучение, както гласи концепцията на Светия Синод, и същевременно да е дефинирано като Православие, Ислям, Католицизъм и пр. Тук се проявява просто непознаване на основните принципи на образованието в средното училище. Бих искал да завърша обсъждането на този проект, който ни донесе повече огорчения, отколкото удовлетвореност, с думите на един от великите учители на Църквата Блажени Августин: "В безспорните неща трябва да господства единството, в неизвестността – широтата, а във всичко – любов".