Митрополит Гавриил: Да помогнем на децата да дойдат при Христос

vsekiden.com

Светското име на митрополит Гавриил е Цветан Динев, роден е през 1950 г. в София. Завършил е Висшия институт по строителство и архитектура и Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София.

 

Ваше Високопреосвещенство, защо така настоятелно БПЦ и Св. Синод искат в училище да се изучава православно вероучение? На Въведение Богородично в Негово Светейшество патриарх Максим в своето слово каза по този въпрос „ние не молим, ние настояваме”.

На пресконференцията на Св. Синод за религиозното образование вие зададохте един много сериозен въпрос – какво правим ние, българските архиереи, за да дойдат децата до вярата, при Христос. Това е едно от най-важните ни задължения – да помогнем на децата да дойдат при Христос. Защото Христос обича нас, хората, Той всичко невъзможно е направил и прави, за да изберем пътя на доброто, да ни опази от лоши пътища, от падения, от пороци. И едно дете, когато му помогнеш да усети тази любов Божия, ти му помагаш да избегне много опасности в живота. Даваш му опора в трудните моменти в живота – молитвата, вярата, надеждата. Смятаме, че това е много важно за децата, с това ние им помагаме. Това е отговорност. Един епископ трябва да направи всичко, каквото зависи от него за хората, за паството. Защото епископът ще отговаря пред Страшния съд за всяка една душа, на която е помогнал или не е помогнал.

Защо сте толкова категорично против концепцията на Обществения съвет към МОН?

Защото тази концепция внушава на децата „Не може да имате вяра на нито една религия”. По този начин едно дете може да отрече самото православие. Тази концепция предвижда още от първи клас децата да учат едновременно православие, католицизъм, ислям, юдаизъм. Може ли едно дете на 7 години да ги разграничи? Не може. Може ли да се ориентира? Не може. Тази концепция може само да обърка децата, тя самата слага препятствие пред моралното израстване на детето. Не стига това, ами концепцията предвижда децата да изучат езотерична литература и окултни практики. Това ние не можем да приемем.

Едни обвиняват проекта на Св. Синод, че настоява за православно вероучение, други – че допуска децата-мюсюлмани да изучават ислям. Двете обвинения се изключват взаимно.

Никъде в нашата концепция не употребяваме думата „вероучение”. Децата могат да избират между „Религия – Православие”, „Религия – ислям” и „Религиознание”. Ние не позволяваме прозелитизъм. Това е изключено. Това е едно от условията да има етнически мир. И това е право. Все пак едно дете, родено, в едно мюсюлманско семейство, чиито родители твърдо държат то да бъде мюсюлманин, ние нямаме право да му забраняваме да изучава своята вяра. Ако пък това дете някога Господ го призове към християнската вяра, ние ще му помогнем, никога няма да го оставим, но не можем да ограничаваме правата на хората. БПЦ винаги е била толерантна, тя никога не е забранявала на никого да изповядва своята вяра. А децата, чиито родители не принадлежат към никаква вяра, ще могат да изучават „Религиознание”. Някой все ще ни критикува. Но това е максимумът, който сега може да се постигне, но дори и това може и да не стане. Трябва да си дадем сметка какво можем реално да постигнем. Ние можем да си поставим някакви максималистични цели и тогава никой няма да говори с нас. Ние се стараем от възможното да постигнем максимума. Нашата концепция отговаря точно на това. И това, което искаме, се опасявам, че едва ли ще стане през тази година. Но да отстъпваме просто няма накъде вече. Може би сме избрали някакъв среден път, от който вече не можем да се отклоним нито наляво, нито надясно. Естествено, при други условия в бъдеще, ако видим, че е възможно да искаме по-задълбочено изучаване на религия, ще го направим. Защото то е само за доброто на децата. Не става дума за някакво фанатизиране на децата, както ни обвиняват. Става дума да ги научим да обичат, да вярват, да помагат, да са честни, да не се занимават с пороци, да не са наркомани, да не са алкохолици. Какво лошо има в това? Това ли е лошото? Колкото повече дадеш възможност на едно дете, толкова по-добре. От другата страна веднага скачат – училището е светско, не е религиозно.

Това е другото обвинение към Св. Синод – че с искането да се изучава православие, БПЦ влиза в противоречие със светския характер на държавата и на училището. Ние не сме Гърция, в България конституционните принципи са други. Влиза ли изучаването на православие с конституционните принципи?

Мисля, че засега не, при тези закони. Ако бъдат създадени други закони, ще влезе в противоречие. Но „светско” не значи „атеистично”. Според тълковния речник на Найден Геров „светско” означава „отнасящо се до света”. Религията се отнася до света и светът съдържа религията. Религията, християнството, православието, църквата не са извън света. Още повече, че ни сме член на ЕС, а в ЕС се изучава християнската религия. Явно тези, които не желаят, си измислят причини. Ние не говорим за изучаване на катехизис, а за предмет, който е така направен от специалисти педагози, че може да бъде преподаван в училище.

Третото обвинение, е че в 21 век, векът на науката, вие връщате децата назад във времето. Аз си спомням една мисъл на св. Константин Кирил философ, който казва, че ако човек не се моли с разума си, няма молитва, защото когато разумът ни спи и душата ни спи. Влизат ли в противоречие вярата и знанието, науката?

В никой случай. Там е работата, че най-великите учени са били вярващи. Има един праг, една стена, до която науката стига и оттам нататък само вярата може да премине. Науката няма тези методи, които има религията. Истинските, великите, сериозните учени са вярващи. Няма нищо ново под слънцето, казва още цар Соломон. Тези пороци, които са сега, тях ги е имал и преди християнството, по време на езичеството. Не развитието на техниката е променила хората, а християнската нравственост. Христос е направил невъзможно робовладелството, И колкото по-малко е християнството, толкова повече тези пороци се връщат. Това не е нещо ново. То е нещо, което е било и сега се връща. Обществото е напреднало и никой не може да го върне, но човек може да напредва в техниката, а в нравствената област да върви назад. Ние искаме това нещо да не е така, някои ни обвиняват, че се връщаме към старото. В Евангелието е казано „Христос вчера, днес и утре е един и същ” Законите на духовния живот са едни и същи. Обратното би означавало, че нравствеността, духовността, моралът са останали някъде в миналото и че в нашия век няма място за нравственост и духовност.

В 20 страни от ЕС има конфесионално религиозно образование, в 4 – неоконфесионално, в 5 – неконфесионално и само в 2 държави (Франция и Словения) конституцията забранява изучаването на религия. Дали пък тези всичките държави не са отчайващо изостанали?

Не, разбира се. Няма пречки след като сме член на ЕС и в повечето страни се изучава религия конфесионално, не виждам защо в България да има пречки. Освен това ние в духовно отношение сме били по-напред. Нека вземем от Европа как си пише законите, как се бори с престъпността, как създава материални блага за своите народи. А духовно те могат да взимат от нас. Нашата вяра е такава, че може много бързо да подигне хората, ако ние наистина им дадем възможност да се запознаят с нея и България може да има много духовни богатства ако се помага на децата, защото много по-трудно е да помогнеш на някой който се е определил, който се е изградил с отрицателни черти, даже с пороци. Един много опитен гръцки игумен ми каза „Старай се да изповядваш малки деца, да растат под твое ръководство, та когато пораснат да имаш кого да правиш и духовници, и монаси, и свещеници”.

Всеки един човек има потребност от духовна грижа, независимо на колко е години. Но най-важното е моралът, който формира православието във всеки един от нас. Тогава защо е толкова яростна съпротивата срещу концепцията на Св. Синод, която е изключително толерантна?

Нашият враг е безплътен. И той винаги се е борил срещу Христос, срещу Христовата църква. Човек, който вярва правилно, който живее благочестиво тук, на земята, намира царството Божие, Божията благодат и отива там, където е Божията благодат за праведниците. И врагът на нашето спасение, който сам се е лишил от това пребиваване с Господ и със светите, завижда на човека и се стреми с всякакви средства да пречи на истината, на човека, на истинската вяра. Казано е, че им църква тържествуваща и църква войнстваща. Войнстваща срещу кого – срещу невидимия враг, който въоръжава срещу нея хора. Ние не можем да ги мразим тези хора, защото те са жертви на безплътния враг. Но ние тук на земята воюваме срещу най-различни врагове.

Тук на земята врагът съвсем не е безплътен.

Не е безплътен, но той не е истинският враг. Истинският враг е този, който му внушава да прави това нещо. Защото всеки човек, докато е жив, има възможност да се обърне към Бога.

Какво е най-важното, на което искате да научите децата?

Господ е казал – как ще знаете, ако няма кой да проповядва. Децата трябва да знаят православната вяра. И вече тези от тях, които по своята свободна воля пожелаят да следват вярата, ще я последват. Другите може един ден да си спомнят това, което са научили и то може да им помогне. Ние трябва да дадем възможност на всеки един човек да знае истината. И оттам нататък той ще си решава дали да тръгне към вярата или не. Но ако не знае истината, как да вземе решение?

Православният е свободен.

Точно така е. Ние сме задължени да дадем на човека възможност да се запознае с истината, после той ще решава. При нас насилие няма. Човекът е със своята свободна воля. Когато Божият Син е дошъл и е страдал и е приел кръстната смърт зарад нас и ние когато се обърнем към него, мнозина ще пламнат от любов към Господа и обичайки Него, ще обичат това, което Той прави. Това е пътят на православието. Любовта не може да стане със заповед.

Както децата трябва да стигнат до вярата, така и вярата трябва да стигне до децата.

Това е абсолютното задължение на един духовник. Ние ще отговаряме дали сме помогнали на децата. Господ е казал „Не пречете!”. Ние ли ще попречим на децата?! Можем да им попречим, ако им даваме лош пример, ако не им помагаме, ако не им съдействаме да стигне до тях истината и правдата. Един вярващ човек, който живее с тази отговорност, за него това е изключително важно нещо.

Какво е първото нещо, което Вие лично, като архиерей, искате да кажете на децата?

Бих им казал, че Господ много ги обича, че много им помага. Само те да го търсят и да се обръщат към него от дълбочината на душата си да искат от него каквото трябва и да са сигурни че той ще им помогне. Те трябва да знаят, че Господ ги обича, защото той обича всеки човек. Второ, обича ги защото те са чисти непорочни и той много иска те да се запазят такива и да не придобият лоши качества. Той е готов за тях да направи всичко, но той не може да ги лиши от тяхната свобода. Той ни е дал свободата, заедно с отговорността. Където е Господ, там е добре.