Новият глава на Задграничната църква Иларион: ССЦ е организация, изгубила всякакво значение

Комсомольская правда

Ваше Високопреосвещенство, разкажете ни нещо за себе си.

Родителите ми са родени в Полша, която е била по онова време част от Руската империя. А когато впоследствие (преди Втората световна война – б. пр.) тази територия е била присъединена към Съветския съюз, родителите ми емигрирали в Канада, където съм се родил и аз на 6 януари 1948 г.

След училище постъпих в духовната семинария в Джорданвилския манастир "Света Троица", щат Ню-Йорк, а по-късно станах и монах там. През 1984 г. ме ръкоположиха за епископ. През 1996 г. Архиерейския събор на РПЦЗ ме назначи на Австралийско-Новозеландската катедра в Сидни, като ме направи архиепископ. Смятам, че ми е провървяло много с епахрхията ми. Тукашната епархия е много интересна, територията й е огромна. Голямо поле за мисионерска работа имаме – също и в Азия, в Индонезия.

Знае се, че Вие сте бил един от главните инициатори за обединението на Задграничната църква и Московската патриаршия…

Не бих казал, че съм сред главните инициатори. Решението беше взето от нашия Архиерейски събор, който сметна, че времето за това е назряло. Аз бях сред тримата свещенослужители, изпратени навремето в Москва. Говорихме за пръв път с Негово светейшество патриарх Алексий и членовете на Синода за обединението на нашите Църкви.

Сред задграничните свещеници има и до днес противници на обединението. С какво мотивират те своето несъгласие?

Първо, с това, че някои архиереи на Московската патриаршия, служили още по съветско време и правили компромиси със съветския режим, още не се били разкаяли за своите дела. Второ, с това, че Московската патриаршия участва в Световния съвет на църквите, в т. нар. икуменическо движение.

А какво е Вашето отношение към тези особености на Московската патриаршия?

Този проблем започна да ни тревожи още през 60-те, когато Вселенският патриарх Атинагор и папа Павел VI свалиха анатемите между Православната и Католическата църкви, наложени през 1054 г. Имаше дори случаи на съвместни молитви, което е абсолютно забранено от каноните. Но Московската патриаршия през 2000 г. твърдо заяви, че само Православната църква е онази, която създадена изначално от Христос. А християните, отделили се по едно или друго време от изначалната Църква, не са истински християни и вярата им е дефектна. Както и ние, Московската патриаршия подчертава, че с отделилите се от Православието не може да има съвместни богослужения. И въпреки че Московската патриаршия участва в ССЦ с цел диалог между християните, ние виждаме, че никакво реално обединение не се извършва и въпросната организация е изгубила своето значение.

Неведнъж съм се сблъсквал с хора, разочаровани от нашата Църква поради това, че московските патриарси общуват на високо ниво с католици, мюсюлмани и други друговерци. Доколко имат право хората, които не приемат другите религии?

Срещите на православните епископи с представителите на други вероизповедания имат чисто морален, преговорен характер, и към това трябва да се отнасяме спокойно, както, например, към срещите на лидерите на Г-8, по време на които спорещите страни търсят често някакви компромиси.

В момента в Русия се обсъжда остро въпросът: трябва ли да се преподава православно вероучение в училище, за да се възпитават децата още от малки във вярата? Какво е Вашето становище?

Мисля, че това е много важно, защото по време на такива часове децата ще разберат истинския смисъл на своя живот. Русия ще се сдобие с нови поколения, съзнаващи своя дълг пред Бога и отечеството. Но Русия е многонационална държава. Затова уроците по православно вероучение не трябва да бъдат задължителни за всички. Например децата на юдеите и мюсюлманите биха могли да изучават собствената си религия.

А не е ли тъкмо това голямата опасност? От много примери знаем, че маса кървави конфликти възникват тъкмо на религиозна почва. Ще си отгледаме ей такива "разновярващи" поколения, а те после ще се изпоколят взаимно заради своите си вери?

В царска Русия, където всеки е получавал здраво религиозно възпитание в своята вяра, никакви междурелигиозни сблъсъци не е имало. Истински вярващите хора никога не използват Божието име за всяване на вражда към друговерците. Затова пък екстремистите, използващи религиозното невежество на хората, разпространяват лъжеучения, особено сред младежта, и използват зле разбраната религия за разпалване на омраза към хората с друга вяра. Истински набожните хора, било мюсюлмани, било християни, решават всеки спор по мирен път.

Днес мнозина се радват, че имало много вярващи в храмовете. Там наистина винаги е пълно с младежи, но дали повечето от тях вярват наистина? Преди изпит студентите отиват в храма, но ако не беше изпитът, те с удоволствие щяха да се забият в кръчмата… За какво ни е такава вяра?

За да се обърнат хората истински към вярата, трябва голям и тежък труд. Необходими са образовани свещеници, способни да общуват с хората, да им обясняват нещата на прост човешки език. Това е сериозна наука — да помогнеш на човека да разбере молитвата, а чрез нея да осъзнае състоянието си и да започне да се пречиства от греховете. Всички грехове произлизат от помислите. Ние развиваме тези греховни помисли и понякога ги въплъщаваме в пагубни дела. Човекът е бойно поле на доброто и злото, и да се научиш на постоянна и невидима вътрешна бран срещу злото – това е главното предназначение на човека и главният смисъл на православното учение.

Владико, животът не стои на едно място; може би и в Църквата трябва да има някакви промени? Защо, например, жените не могат да стъпят в храма, ако са облекли панталони? Защо немощните хора да не могат да поседнат по време на дългата служба?

От старо време са се наложили в Църквата такива традиции, и ако нещо трябва да се промени, това трябва да се прави с голяма предпазливост. Жената с панталони не е най-същественият проблем, но ако трябва да променяме нещо, то е, според мен, да преведем молитвите от старославянски на жив език. Необходимостта от това е отдавна назряла. Много хора не разбират стария език, а следователно не разбират нито смисъла, нито тайнството на обръщането към Бога. На Запад пък много енориаши вече не познават добре и руския език, а има и такива от различни народности. Ние тук в Австралия имаме мисии дори сред аборигените и затова молитвите трябва да се превеждат и на английски език.