Свещена ли е войната?

Тема на майския брой на официалното издание на Санкт-Петербургската митрополия „Жива вода“ е „Войната и вярата”. Има ли Втората Световна война духовна, религиозна основа? Как подейства религиозният фактор на хода на Великата Отечествена война? По тези въпроси разговарят протойерей Александър Сорокин и Михаил Шкаровский, доктор на историческите науки, водещ научен сътрудник на Държавния архив в Санкт-Петербург.

– Михаил Виталиевич, замислял ли сте се като историк над Великата Отечествена война като над религиозен феномен?

– Действително много се интересувам от този аспект на темата, специално съм търсил съответни документи в германските архиви и стигнах до някои изводи. Втората световна в много отношения е война на идеологиите. При това пред върхушката на нацистка Германия стои целта за създаване не просто на нацистка идеология или политическа религия, но и на нова религия в пълния смисъл на думата.

В Съветския Съюз също активно се строи нова идеология, но това не изглежда като създаване на нова религия, особено по сравнение с нацистка Германия, още повече, че в религиозен план открито се насажда атеизъм. Има само два периода: през 1920-те и 1960-те години, когато се предприемат опити за създаване на религиозен „придатък” към марксистката идеология.

– И какви са тези опити?

– Въвеждане на различни псевдо-религиозни обреди: червени октомврийски празници, комсомолски „пасхи” (така се наричат те официално). Има опити за създаване на „молитви” към писаното от Карл Маркс, достатъчно точно съвпадащи с църковните.

– Защо са били нужни тези опити?

– Съветските идеолози виждат, че огромната част от населението остава вярваща. Даже през 1937 год. при преброяването вярващи са нарекли себе си 56,7 % от населението на страната, хората не се плашат да го признаят. А през 20-те години религиозността е изразена още по-ярко: християнската вяра изповядват почти 90 % от населението. В началото на 60-те години, по времето на Хрушчов, отново възникват идеи за необходимостта от замяна на религиозните обреди със съветски. Появяват се сватбени дворци, дворци за регистрация на новородени… Някои идеолози предлагат да се създадат храмове на комунизма с псевдорелигиозни атрибути. Но като цяло това е още по-плаха вълна, отколкото през 20-те години, и се реализира в още по-ниска степен.

– А в какво се състои новата религия в нацистка Германия?

– Въпросът за създаване на нова религия е стоял в центъра на вниманието не само на нацистките идеолози, но и на висшите ръководители на Третия Райх през целия период на неговото съществуване от 1933 до 1945 година. Родоначалник на тази кампания е Алфред Розенберг, който още през 1930 год. пише своята печално знаменита книга „Светът на XX век”, главно насочена против християнството. В нея се говори за необходимостта от създаване на нова религия.

Ръководството на религиозната политика в окупираните територии от Третия Райх е възложено на партийната канцелария. Отначало тази политика провежда Рудолф Хес – началник на партийната канцелария. След неговото заминаване за Англия, през 1940 година по личната директива на фюрера тя е оглавена от Мартин Борман, наред със самия Хитлер, най-антирелигиозно настроения по отношение именно към християнството.

И така, между комунистическия режим в Съветския Съюз и нацизма в Германия съществува явна разлика при използването от тях на религиозността на населението: в СССР опитите да се придадат на комунизма религиозни черти изглеждат много маргинално и даже карикатурно, докато в Германия новата религия се натрапва като генерална линия и се култивира от висшето ръководство.

Антирелигиозната практика на Съветския Съюз живо интересува нацисткото ръководство. Съществуват специални предписания към германските войски да събират и изпращат за изучаване в Германия на материали, представляващи опит в антирелигиозната борба. Всичко това се разглежда като първи етап от борбата на нацизма с Църквата. Аз съм чел такива материали в учебниците за СС: нацистката идеология има пет главни врагове, в това число – Църквата.

След идването на нацистите на власт на територията на Германия започват ограничителни мерки против Католическата и Лютеранската Църква. В Лютеранската Църква нацистите успяват да извършат разкол с цел създаването на „Имперска лютеранска Църква”, но част от нея не се подчинява и се отделя в Изповядваща Църква, в която отиват около 40 % от лютеранските пастори.

С Католическата Църква има още по-сложни проблеми. Значителна част от кардиналите са против Хитлер. Даже са създадени специални концлагери за духовенството. Най-известен от тях е Дахау, където са затворени около 2700 свещенослужители, в това число около 70 православни. Известно е, че там са били и Сръбският Патриарх Гавриил (Дожич), и сръбският епископ Николай (Велимирович). Около 5000 католически свещеници са репресирани, закрити са стотици манастири. Но Германия все пек не пристъпва към такава широко мащабна репресивна кампания както в Съветския Съюз. Хитлер нееднократно заявява своите намерения за това, но отлага за след края на войната.

Създаден е специален антирелигиозен полигон за отработване на бъдещата политика на тотално унищожаване на християнската Църква – областта Вартегау (територия в Полша, присъединена към Германия) с център в Познан. Там живеят около 4 милиона души, основно поляци, но и 370 000 германци. Кампанията във Вартегау е провеждана от Мартин Борман. Приети са редица закони, които отчасти копират съветските от 30-те години, а отчасти отиват още по-далеч. Забранява се обединението на религиозни общини по-високо от нивото на енориите. Епархийските и по-високи структури са ликвидирани. Свещениците са длъжни да изпълняват своите религиозни задължения, но са им възлагани и светски задачи. Забранена е социалната, благотворителната, просветителската, образователната – всякаква друга дейност, освен чисто богослужебната. Ликвидирани са абсолютно всички манастири. През 1944 година, когато във Вартегау идват съветските войски, там са затворени 94 % от всички храмове и са репресирани 97 % от свещениците. Такива мерки – почти стопроцентова ликвидация на Църквата е трябвало да бъдат предприети във всички окупирани територии.

– Съществували ли са конкретни планове за създаване на нова религия?

– Аз намерих такъв план в немски архив, примерно от 1939 година, създаден от ведомството на Розенберг. Той е разчетен с немска точност на няколко етапа за 25 години. Новата религия е трябвало да бъде синтетична, да включва в себе си няколко съставки. Първо – германското езичество. Нацистите не просто въвеждат в официалния календар зимното и лятно слънцестоене, те извършват на тези празници достатъчно дивашки езически обреди. Например, през пролетта девойки тичат голи по някакви свещени горички и това се възприема като обред за плодородие. Следващата съставка на новата религия са различни окултни теории, наподобяващи учението на розенкройцерите, което през XVIII-XIX век е разпространено в Германия. Третата съставка се състои от някои външни елементи на християнството. Хитлер е разчитал да използва за новата религия значителна част от християнските храмове и свещеници, заставяйки ги да преминат към изповядването на тази нова религия. Разбира се, новата религия напълно отрича Ветхия Завет заради неговите юдейски корени.

– Може би тази странна фалшива религиозност на Хитлер произлиза от желанието да бъде вярващ, но при това да отхвърля Църквата? Вместо нея той предлага религия на избрания народ. А нали и християнство е религия на избрания народ: ако във Ветхия Завет това е еврейския народ, то в Новия Завет това е новият Израил, тоест всички, които вярват в Христа, макар че тук самата идея за избрания не се отменя. Може би именно с това е свързана и ожесточената борба на Хитлер с еврейството?

– Борбата с евреите действително има мистичен оттенък, логически тя е трудна за обяснение…

– Успешно ли е внедряването на новата религия в Германия сред широките народни маси?

– Немците са много „законопослушни”, но освен това, в Германия съществува тотален контрол от страна на Гестапо. Затова във всички тези възродени езически празници особено масово участва немското селячество – с десетки хиляди. Но в същото време повечето германци са вярващи християни. Такива обреди предизвикват у тях възмущение и съпротива, както и у значителна част от немското духовенство. Отчасти с това са свързани и репресиите над немските християнски свещенослужители.

– Как в светлината на своите религиозни нововъведения нацизмът разглежда войните, които води на различните фронтове?

– В идеологията на нацизма войната заема важно място. Един от крайъгълните камъни на тази идеология е борбата за съществуване, борбата за земя, за разширяване на териториите на хилядолетния Райх. Тези завоевания се обосновават, в това число и с религиозни фактори: разпространението на господството на новата идеология на възможно по-голяма територия и над повече народи. Устройството на Третия Райх предполага завоюване на целия свят. В този план комунизмът е този враг, който трябва да се унищожи, защото съветското ръководство преследва идеята да установи световен социализъм. Такива идеологии не могат дълго да съществуват. Възможни са само някакви временни компромиси.

Различни настроения

– Ние говорим главно за нацисткото ръководство. А как се възприема войната от германския народ, от обществото?

– Невъзможно е да се говори еднозначно. Даже в германската армия съществуват различни настроения. В средите на войниците и в средите на офицерите на вермахта има достатъчно много хора, които не изповядват нацистката идеология, отношението към славяните като към хора втора ръка, негатива към християнската религия. Лично аз съм се срещал с такива ветерани от Втората световна война, като например Фейдер Хиер, почти 90-годишен професор от Хайделбергския университет. Преди войната той е лютерански свещеник, след това е мобилизиран, служил е в Украйна (той ми разказа, как лично е помогнал да се възстанови там един храм). Сблъсквайки се с религиозната политика на нацистите по време на армейската си служба, Хиер с възмущение пише критично писмо до Химлер. След това е издадена заповед за неговия арест, но в зоната на военната администрация, където Хиер служи, тази заповед по някакви причини не се задейства. Когато Хиер се връща в Германия, той пише книгата „Църковната ситуация в Украйна в годините на Втората световна война” и става виден църковен историк.

За съжаление, не такива хора като Хиер определят окупационната политика на територията на Съветския Съюз, а нацисткото ръководство. Трябва да се отбележи, че между Германия и Съветския Съюз, като две тоталитарни държави, съществува съществена разлика: в СССР всичко излиза лично от Сталин, а в Германия съществуват много ведомства с противоположни позиции и Хитлер се явява като един вид арбитър в тяхната борба и не винаги натрапва своята позиция.

Именно с това се обясняват успехите на религиозното възраждане в окупираните територии в Съветския Съюз. Например, в Псковска област командването на групата армии „Север” разрешава дейността на Псковската православна духовна мисия.

– Политиката на относителна толерантност към Църквата е тактически ход за присъединяване на населението на своя страна?

– Да, нацистите демонстрират такава политика за да настроят населението против съветското ръководство и да го примамят на своя страна. Най-лоялна към църковния живот политика провежда немската военна администрация на тези територии, които са в нейно подчинение – прифронтовата област, днешните Псковска, Новгородска и Ленинградска области. Главната цел на тази политика е да няма вълнения и съпротива.

Друга политика се старае да провежда райхсминистерството на окупираните източни територии, което е ръководено от Розенберг. В негово разпореждане са два райхскомисариата: „Остланд”, където влизат Прибалтика и Белорусия и Райхскомисариат на Украйна. Розенберг изпитва силна неприязън към Московската Патриаршия и главната цел на неговата политика е създаването на самостоятелни автокефални православни Църкви, опозиционни и даже враждебни на Патриаршията. В тази религиозна политика на окупираните територии се намесва и висшето ръководство на Третия Райха и даже лично Хитлер. Има още един момент – Главното Управление на имперската безопасност, което се подчинява на Хайнрих Химлер и което през първия етап на войната се оглавява от Райнхард Хайдрих, също издава директиви за религиозния живот в окупираните територии на СССР.

Тези две ведомства провеждат значително по-антирелигиозна политика, отколкото даже райхсминистерството на заетите източни територии. В техните директиви се говори, че не е нужно да се поощрява развитието на църковния живот. Да не се забранява на първия етап, ако вярващите сами отварят църкви, то да им се позволява да го правят, но в никакъв случай да не се провеждат богослужения от немското военно духовенство в тези църкви, да не се помага при възстановяването им. Не трябва да има съдействие и контакти в религиозния живот между немската администрация, воинските части и населението на окупираните територии.

„За какво воюваме?”

– А от гледна точка на Съветския Съюз, с кого и за кого воюва съветският народ?

– Добре известно е, че в първите месеци на войната далеч не всички граждани на СССР оказват въоръжена съпротива на нахлулия агресор, около 3 млн. съветски военнослужещи попадат в плен. Десетки, а то и стотици хиляди руснаци не оказват тази съпротива, на която разчита съветското ръководство. В някои села немските войски са посрещани с хляб и сол. Това се обяснява със ситуацията, съществуваща в Съветския Съюз през 30-те години: кампаниите по разкулачването, глада в Украйна, ликвидацията на „буржоазните елементи” в града, масовите репресии. Всичко това създава почва за недоволство от съветския режим и смятам, че по-голямата част от населението на страната по някакъв начин е в опозиция на съветското правителство.

– Как все пак правителството успя да склони значителна част от народа да вземе оръжие в ръце и да се устреми против немците? Нали не просто с някаква репресивна машина Сталин успя да убеди обществото, че това е война свещена?

– Войната стана свещена в този смисъл, че стана война за Отечеството. Вече стои въпросът за съществуването не само на Съветската държава, но и на руския народ и на много други народи от СССР. Основната маса от населението достатъчно бързо разбира, че в тази война трябва да защити своето собствено съществуване. Репресивната политика на германците в окупираните територии в първите месеци убива всички надежди. Например, има случай, когато военна част на вермахта влиза в неголямо градче, там населението я посреща с хляб и сол, но командирът казва: „Не бързайте да се радвате – след нас идват части от СС, те ще действат по съвсем друг начин…” Това е характерен пример: зондер-командите се създават в първия месец на окупацията и започват преследвания: преследват се евреите, комунистите, сътрудничилите със съветската власт. Извършват се масови публични екзекуции. Започва конфискация на имуществото за нуждите на немската армия.

Много атрибути на съветската система, например колхозите, са оставени от германците за „изстискване” на всички възможни ресурси от завоюваните територии. Това, на което отначало разчитат селяните -свободен труд на свободна земя, изобщо не се осъществява. Отношението на германците към военнопленниците също много бързо разкрива съзнателното и масово тяхно унищожаване като жива сила на руския народ, като биологичен материал, враждебен на Германия.

При такава политика не може да има друга реакция, освен масовата народна съпротива. Освен това, от съветските ръководители и лично от Сталин, ловко се използват патриотичните лозунги и активно се възвръщат националните атрибути – (въвеждане на пагони по образец, приближен до униформата на царската армия; учредяване на ордени „Богдан Хмелницки”, „Александър Невски” и др.).

– Доколко нашите войници и въобще съветското общество правят разлика между германците като народ и нацистката идеология?

– Смятам, че отношението към германците е различно. В неокупираните територии е активна антинацистката и антигерманската пропаганда. Ето характерен стих за немеца: „Колкото пъти го видиш – толкова пъти го убий”. Това намира поддръжка сред определена част от населението. Но в окупираните територии отношението много зависи от това, с какви представители на германската администрация се сблъсква населението. Случвало ми се е да беседвам с жители на окупирани от германците градове и села, които смятат, че общо взето са живели прилично тогава. Но за по-голямата част от населението това не е характерно, особено там, където са извършвани масови наказателни акции, там съществува и ненавист към германците като такива.

– Кое все пак стана залог за победата в тази война?

– Често говорят за патриотизма на нашия народ. Но ми се струва, че съветският патриотизъм много малко действа в годините на Втората световна война. В неизмеримо по-висока степен се проявява руският многовековен патриотизъм. Не трябва да отминаваме и позицията на Руската Православна Църква. Смятам, че огромна роля за много слоеве от населението изиграва обръщението от 22 юни на Патриаршеския наместник митрополит Сергий (Страгородски).

– Доколко то е чуто?

– То се чете във всички действащи храмове, колкото и малко да са били те. През войната митрополит Сергий е написал повече от 70 патриотични послания. Те се разпространяват във вид на листовки в големи тиражи, даже в окупираните територии. Издават се послания не само на Наместника, но и на други архиереи. Нашият Санкт-петербургски митрополит Алексий (Симанский) пише няколко десетки патриотични послания.

– Значи, основният принос за победата се корени в съзнанието на населението, основано на многовековния патриотизъм?

– Не само, разбира се. Това е сложно явление: някаква част от народа вярва в съветските идеи, та нали съществува мощна комунистическа партия, която провежда своя агитация. Друга част от населението е мобилизирана в армията принудително, на фронта действат така наречените заградителни отряди, които принуждават да се влиза в бой…

– Днес много се спори за това, кой победи във войната – Сталин или народът? Има ли съветското ръководство някакви военни успехи или разгромът на противника е достигнат с цената на стотици хиляди убити?

– За успехите на нашата стратегия не се налага да се говори особено. В първата половина на войната нашите пълководци и военачалници значително отстъпват на германските. Но и след това, когато войната тръгва в настъпателно направление, бойното изкуство не е на много високо ниво. Това се потвърждава от факта, че общите загуби във всички крупни операции на Съветската армия по отношение към германската са примерно 1 към 4. Ако народът достатъчно бързо не започна да възприема тази война като война за своята Родина, то никакъв Сталин и никакво командване не можеха да спечелят победата.

– Получава се, че войната спасява сталинския режим?

– Може да се каже. Съществуват, естествено и позитивни резултати от войната: разгромът на нацистка Германия, която носи робство и унищожаване на огромна част от народите на Европа. Но има и негативни резултати, в това число е и укрепването за известно време на сталинския репресивен режим в Русия. | www.auqaviva.ru

Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска