Византийска астрология

„Човек е най-безумен измежду животните заради гаданията и астрологията.“ (Диоген)   
Интересен пример за астролог от преходната епоха между езичество и християнство е Юлий Фирмик Матерн. Той е юрист в Сицилия и около 330 г. съставя „Осем книги за астрологията“ (Matheseos Libri Octo)¹.

Но след като става християнин, Матерн минава от другата страна на барикадата и написва полемичен труд срещу езичеството и астрологията „За погрешността на езическите религии“ (De errore profanarum religionum). Той е посветен на синовете на император Константин І Велики – Констанций ІІ и Констанс.

Първият източен император, който забранява астрологията, е Констанций ІІ през 357 г. След кратката, но остра криза, свързана с опита на император Юлиан Отстъпник (361-363) да възстанови езичеството, св. Григорий Назиански се стреми да християнизира античната мъдрост и да обори суеверията, в които са увлечени редица ранновизантийски интелектуалци. Той написва съчинение „За промисъла“, в което разобличава претенциите на съвременната астрология и издига като топос и контрааргумент Витлеемската звезда. Св. Григорий се позовава на полемичната традиция по тази тема в трудовете на св. Игнатий Антиохийски, Ориген, Евсевий Кесарийски, св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст². Между 379 и 384 г. друг св. отец – Григорий Нисийски, съставя трактат „Срещу съдбата“, в която разобличава античния детерминизъм, фатализъм и астрология. По форма този труд представлява диалог между автора и стоически философ. Св. Григорий привежда аргументи от редица езически и християнски писатели и заключава, че астрологията е идолопоклонство, внушено от бесовете³.

През 476 г. Западната Римска империя пада под ударите на варварите и в Европа настъпва рязък спад в нивото на науката и образованието, което засяга и астрологията. Както съобщава Прокопий Кесарийски в своята „Тайна история“ (ХІ.37), византийският император Юстиниан І Велики (527-565) също е голям враг на тази псевдонаука. Една от причините е, че претендентът Йоан Кападокиеца е насърчаван от гадатели и астролози да свали Юстиниан и да завоюва трона. Въпреки това, приближеният до императора администратор Йоан Лидийски превежда изчезнали днес римски трактати. Те се занимават главно с гадаене по луната, гръмотевиците, светкавиците, земетресенията, но сред тях има и един зодиакален календар от Клавдий Туск, живял вероятно по времето на Август⁴. Виден представител на късноантичната астрология е Стефан Александрийски, който е придворен учен на византийския император Ираклий (610-641) и последен преподавател на античната философия в Източната Римска империя⁵.

През VII-VIII в. се забелязва упадък на астрологията във Византия. От една страна причина за това е острата критика от страна на Църквата, а от друга – обедняването на интелектуалния живот в страната. Астрологията се възражда едва в края на VIII в. благодарение на преводите от арабски и сирийски език. По своя характер византийската астрология е основно елинистическа, но съдържа и други елементи, заимствани от произведенията на арабската астрология. От VІІІ до началото на Х в. мнозина във Византия смятат астрологията за „арабска наука“⁶, но по мнението на редица изследователи тя следва сляпо традицията на гръцките автори. Въпреки че критиката от страна на Църквата продължава, в дворовете на византийските василевси живеят астролози, към които те често се обръщат за съвет във важни за страната моменти. Характерна черта на византийците е непреодолимото желание да узнаят бъдещето, но не онова далечно бъдеще, което ги чака след смъртта, а това, което ги очаква на земята. Християнското обяснение, което рисува само бъдещето в задгробния живот, се оказва за византийците крайно недостатъчно⁷.

Политиката на императорите към астрологията често е двойнствена. Лъв VІ Мъдри (886-912) подновява законодателството срещу нея, но същевременно поръчва изготвянето на прогноза за новородения си син Константин VІІ и повиква синадския митрополит Панталеон, за да тълкува едно лунно затъмнение. Той го анализира правилно като падане от власт на един могъщ министър⁸.

През ХІ в. известният учен Михаил Псел, осъждан на събори за неортодоксалните си възгледи, развива теорията, че окултните науки (включително и астрологията) може да се изучават за пълнота на знанията, но не и да се практикуват. Той приписва тяхното създаване на внушението на демоните. Към помощта на астролози често прибягва император Алексей І Комнин (1091-1118), въпреки че привидно той обявявява война на „астрологичното учение“⁹. Към астрологията проявява засилен интерес и дъщеря му Ана Комнина, която е известна писателка¹⁰. Нейният съвременник Михаил Итал също препоръчва изследването на астрологическите трактати и халдейските оракули¹¹. Император Мануил І Комнин (1143-1180) дотолкова е обсебен от астрологията, че написва трактат в нейна защита. Той твърди, че тя е средство за постигане на божествено знание чрез естествените явления, създадени от Бога. Императорът нарежда да бъде ослепен Михаил Глика, който осъжда увлечението на василевса¹². Пол Магдалино дори е на мнение, че острата обществена реакция срещу претенциите на Мануил І Комнин предотвратява настъпването на научна революция във Византия за разлика от Западна Европа¹³. Никита Хониат разказва, че на смъртния си одър този император повиква астролог и го запитва колко му остава да живее. Отговорът е: „14 години“. Императорът умира обаче само след няколко дни.¹⁴

От астрологията византийците търсят отговори не само за продължителността на живота, но и за богатството и наследството, отношенията мужду членовете на семейството, смъртта, откриването на съкровища, децата, успехите, болестите и т. н. За да получат отговор на всички въпроси, византийците съставят хороскопи, някои от които са достигнали до наши дни. Запазен е например уникалният хороскоп, съставен по случай раждането на бъдещия император Константин VІІ Багрянородни на 3 септември 905 г. Предсказва се например, че родителите му император Лъв VІ Мъдрия и четвъртата му съпруга Зоя Карвононсина ще имат още един син и две дъщери. За Лъв VІ обаче този брак е четвърти, непризнат от Църквата, и от него няма други деца. Предсказано е също, че бъдещият император ще умре на 8 ноември 964 г. Смъртта му настъпва в действителност на 15 ноември 959 г. Запазени са до днес и хороскопите, съставени по случай коронацията на Алексей І Комнин (1 април 1081 г.) и на Мануил І Комнин (31 март 1143 г.)¹⁵. Никейският император Теодор ІІ Ласкарис (1254-1258) повтаря тезата на Псел, че окултните знания следва да се проучват, но не и прилагат. Ученият трябва да се отнася с трезва критика и дори присмех към „ненаучните науки“ като астрологията, гаданията, магьосничеството.¹⁶

В късна Византия се водят разгорещени спорове коя от двете науки е по-значима – математиката или астрологията. В крайна сметка спорът завършва в полза на „науката за звездите“. Когато умира в манастира Ходегой през 1341 г., император Андроник ІІІ призовава астронома и астролог Никифор Григора¹⁷ (ученик на астронома, философа и придворния съветник Теодор Метохит) да му каже дали данните на звездите съвпадат с прогнозите на лекарите.¹⁸ Запазени са два хороскопа от епохата на Палеологовата династия, свързани с Мануил, син на Йоан V, на 25 септември 1374 г. и с Андроник ІV Палеолог на 12 август 1375 г.

В периода от последната четвърт на XIV в. до средата на XV в. във Византия се наблюдава последният подем на астрологията, свързан с дейността на евреина Йоан Абрамий. Той е личен астролог на император Андроник IV (1376-1379). Абрамий става основател на астрологична школа, която процъфтява до падането на Константинопол през 1453 г. Същевременно той е успешен лекар.¹⁹

Западноевропейска средновековна астрология

Периодът между VI и X в. бележи най-ниската точка в европейската астрология поради общото обедняване на културния и духовен живот. Астрологията през този период представлява пъстра смесица от наблюдения на небесни явления – лунни фази, затъмнения, комети и планетарни асоциации с дните от седмицата, числата, билките и другите растения, минералите и т. н. Ако астрологията има по-конкретно практическо приложение, то е повече свързано с мундалната, отколкото с рождената астрология. Най-известният астролог в Западна Европа по това време е Алкуин (IX в.), родом от Северна Британия, който по-късно става учител по астрология на Карл Велики (768-814) и с чието име се свързва възраждането на астрологията в Европа.

Виден астролог през ХІ-ХІІ в. е испанският евреин Аврам бар Хийя (1070-1136). В своя труд „Megillat ha-Megalleh“ („Свитъкът на пророка“) той претендира да предскаже времето на идване на Месията чрез астрологически изчисления.²⁰ Друг еврейски интелектуалец – Аврам ибн Езра (1092 или 1093-1167), съставя астрологическа енциклопедия в три редакции. Тя е преведена на старофренски и латински език.²¹

Особено важна роля за разпространението на астрологичните знания изиграва кралят на Кастилия, Леон и Галиция Алфонсо X Мъдрия (1252-1284), избран през 1257 г. за император на Свещената Римска империя. Кралят пропилява 20 години в опити да заеме престола в Германия, но остава в историята с интереса си към изкуствата. Той покровителства науката и литературата и сам се занимава с астрономия и астрология. По негова инициатива през 1248 г. в Толедо се събират испански, арабски и еврейски учени и разработват нови таблици за движението на планетите. През 1252 г. те са издадени и получават името Алфонсови таблици. Чак до времето на Кеплер те се използват от астролозите.²²

Главният проблем на астрологията по това време е приспособяването й към догмите на християнската религия. Компромисното решение е намерено от доминиканеца Тома Аквински и францисканеца Джон Дънс Скот, според когото астрологията е наука, която заслужава доверие и не влиза в противоречие с християнското учение, понеже небесните тела действително влияят на земните тела, но нямат власт над свободната воля на човека. Неслучайно върху порталите на много римокатолически църкви в романски стил са изобразени символите на Зодиака, които явно не са схващани като неканонични изображения.²³

Най-големите учени от това време са и ревностни привърженици на астрологията. Редица от трактатите, посветени на нея, не носят имената на техните автори, а са приписани за по-голям авторитет на изключително популярния на Запад древногръцки философ Аристотел. Те са предимно преведени от гръцки или арабски език.²⁴ Роберт Гросетест (1175-1253), английски философ и теолог, пише, че науката за звездите е най-висшата от всички науки. Роджър Бейкън (1214-1294), считан за баща на научната мисъл, е ревностен привърженик на астрологията и смята, че войните могат да бъдат избегнати, ако внимателно се използва мунданната астрология. С успех я практикува и Алберт Велики (1193/1206-1280), смятан за най-големия учен на своето време. Францисканският монах от ХІІІ век Раймондо Лулий изобретява машина с концентрични въртящи се кръгове, с която се опитва да прави астрологически прогнози. Според някои учени той е под влиянието на суфийския философ ал-Араби.²⁵

Новите европейски университети също помагат за съживяването на астрологията, като я включват в учебните си програми. През 1125 г. университетът в Болоня основава специална катедра по астрология, а от 1250 г. тази дисциплина се преподава и в университета в Кеймбридж. Френският крал Шарл V (1380-1388) открива факултет по астрология в Парижкия университет. Лично папата дава своето благословение, въпреки че това не е необходимо, защото със специален законодателен акт от 1215 г. астрологията е определена като една от университетските дисциплини. Астрологията широко присъства в средновековната литература както пряко, така и чрез символи и инсинуации. За едно от своите предсказания, включено в „Божествена комедия“ (Рай, 17.142-148), Данте използва схемите на тази псевдонаука.²⁶ В своите „Кентърберийски разкази“ английският поет от ХІV в. Чосър включва фигурата на римокатолически свещеник, който е астролог, интересува се от магия и притежава астрологически „Tables Tolletaues“²⁷. Арагонският крал Пере ІІІ (1336-1387) култивира астрологията, алхимията и астрономията в своя двор, които се преподават от еврейски специалисти. Още по-суеверен е неговият син Хуан І (1387-1395), който съобразява всяко свое действие с предсказанията на звездите. Библиотеката му обхваща 3 000 тома, от които 50 са посветени на астрологията и некромантиката.

Ренесансът е свързан с разцвета на забранените дотогава окултни „науки“. В редица случаи астрологията се съчетава с магия, гадания, питагорейска нумерология и еврейска гематрия. Ярък пример за това е един илюстрован инкунабул от Каталуния от края на ХV в.²⁸ Испанската астрология е повлияна от културата на евреите и арабите, които владеят части от Иберийския полуостров между 711 и 1492 г.

По това време започват и сериозни научни спорове по повод на астрологията, които отчасти са предизвикани от съвпадението на планетните орбити през 1484 г.²⁹ Флорентинският хуманист Кристофоро Ландино (1424-1498) се впуска в астрологически наблюдения, когато коментира „Божествена комедия“ на Данте през 1491 г.³⁰ По същото време един от най-образованите и влиятелни италианци по това време, по убеждения неоплатоник, Джовани Пико де ла Мирандола (1463-1494) съставя съчинение със заглавие „Против предсказателната астрология“. То е публикувано посмъртно през 1496 г.³¹ Пико вероятно е подтикнат от известния флорентински реформатор Джироламо Савонарола, който през 1493 г. започва да проповядва срещу модната тогава астрология.³² Нови диспути предизвиква и следващото планетно съвпадение през 1524 г., защото то съвпада със зората на протестанството. Двама папи осъждат тази лъженаука – първата була от 1586 г. е на папа Сикст V, а втората – на Урбан VIII от 1631 г.

Шестнадесетият век бележи развитие на астрологията и в други европейски страни, което се стимулира от разпространението на печатното слово, културата на Ренесанса и нарасналия брой на университетите в Европа. В Лондон група астролози предизвикват масова паника на 1 февруари 1524 г., когато предсказват, че ще настъпи втори всемирен потоп, който ще започне от Темза. Над 20 000 души бягат от града на по-високи места. Посещението в Англия през 1553 г. на италианския учен и астролог Джеронимо Кардано (1501-1576) във връзка с изготвянето на хороскопа на младия крал Едуард VI (1547-1553) оказва голям стимул върху развитието на английската астрология.³³ Политическите борби в Англия достигат своята кулминация през XVII в. Гражданската война и Републиката от 1640-1650 г. са време за разцвет на астрологията. Тя се използва на всички равнища – за пропаганда, поддържане на теологията и политическата идеология и най-вече съветване на политическите водачи в тяхната борба за власт.³⁴

Трайно място заема астрологията и в Германия. Големите учени Тихо Брахе (1546-1601) и Йохан Кеплер (1571-1630) са известни повече със своите астрономически наблюдения, но и двамата са практикуващи астролози.³⁵ Тихо Брахе постъпва на служба в датското кралско семейство и прави хороскоп на крал Кристиан ІІІ (1534-1559), крал на Дания и Норвегия, а Кеплер дава астрологични съвети на известния по това време пълководец граф Валенщайн и издава астрономически таблици, станали известни под името Рудолфинови.³⁶ На него принадлежат думите: „За мене астрологията е непоносимо, но необходимо робство. За да запазя годишния си доход, титлата си и своя дом, трябва да се съглася с невежото любопитство.“. За него „астрономията е мъдра майка, а астрологията е глупава дъщеря, която се отдава на всеки, който ù плаща така, че да издържа майка си“.³⁷

Във Франция най-голяма е известността на Нострадамус (1503-1566). Той става личен лекар на крал Шарл IX (1550-1574), а от съветите му се възползва и Катерина Медичи. Нострадамус е известен със своите „Центурии“ – предсказания, които се радват на голяма популярност и в наши дни.³⁸ Рационалист като великия астроном, физик и философ Галилео Галилей (1564-1642) съставя астрологически прогнози на суеверни богаташи срещу заплащане, въпреки че в писмата си се отнася насмешливо към това свое занятие.

Религиозните водачи на Реформацията Мартин Лутер и Жан Калвин имат крайно отрицателно отношение към астрологията. Контрареформацията също гледа отрицателно на нея. В резултат на това през 1572 г. Болонският университет, който в продължение на столетия е най-крупният център по астрология, прекратява преподаването на тази дисциплина.

Откритията на Коперник, Кеплер и Нютон подхранват механистичен подход, който постепенно прониква във всички науки. Това, което не може да бъде обяснено по рационален начин, е обявявано за предразсъдък и илюзия. Умовете на времето се оттеглят от астрологията, а тя пада до нивото на примитивното мислене и суеверие. Астрологията постепенно изчезва от научния хоризонт.³⁹

Бележки

1. Издание: Ancient Astrology: Theory and Practice. Matheseos Libri VIII by Firmicus Maternus. Translated by J. R. Bram. Park Ridge, 1975. Изследване: Caseau, B. Firmicus Maternus: Un astrologue converti au christianisme ou la rhétorique du rejet sans appel. – In: La religion que j’ai quittée. Éd. par D. Tollet. Paris, 2007, 39-63; Volk, K. Manilius and His Intellectual Background. Oxford, 2009.
2. Издание: Gregor von Nazianz. Über Vorsehung = Peri Pronoias. Hg. A. Schwab. Tübingen, 2008 (Classica monacensia, 35).
3.Издание: Gregorio di Nissa. Contro il fato. A cura di M. Bandini. Bologna, 2003. Изследване: Motta, B. Il Contra fatum di Gregorio di Nissa nel dibattito tardo-antico sul fatalismo e sul determinismo. Pisa-Roma, 2008 (Studi sulla tardoantichità, 2).
4. Издание: Giovanni Lido. Sui segni celesti. Tr. E. Maderna. Еd. I. Domenici. Milano, 2007, 117-134.
5. Papathanassiou, M. Stephanos of Alexandria: A Famous Byzantine Scholar, Alchemist and Astrologer. – In: The Occult Sciences in Byzantium. Eds. P. Magdalino and M. Mavroudi. Geneva, 2006, 163-204.
6. Magdalino, P. The Road to Baghdad in the Thought-World of 9th-Century Byzantium. – In: Byzantium in the 9th Century: Dead or Alive? Ed. L. Brubaker. Aldershot, 1998, 195-214.
7. М. А. Поляковская, А. А. Чекалова. Византия: быт и нравы. Свердловск, 1989, с. 158.
8. Theophanes Continuatus. Ed. I. Bekker. Bonn, 1838, 376, 8-19. Срв. Mango, C. The Legend of Leo the Wise. – Зборник радова Византолошког института, 6, 1960, 59-93 (repr. in: Idem. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVI).
9. М. А. Поляковская, А. А. Чекалова. Цит. съч., с. 169.
10. The Alexiad of Anna Comnena, Tr. E. R. A. Sewter. Baltimore, 1969, 193-195 (6.7); Takacs, S. A. Oracles and Science: Anna Comnena’s Comments on Astrology. – Byzantinische Forschungen, 21, 1996, 35-44; Magdalino, P. Occult Science and Imperial Power in Byzantine History and Historiography. – In: The Occult Sciences in Byzantium. Eds. P. Magdalino and M. Mavroudi. Geneva, 2006, 140-146.
11. Michel Italicos. Lettres et discours. Ed. P. Gautier. Paris, 1972, № 28 et 30.
12. Magdalino, P. The Empire of Manuel I Komnenos, 1143-1180. Cambridge, 1993, 377-382; Adler, W. Did the Biblical Patriarchs Practice Astrology? Michael Glycas and Manuel Komnenos I on Seth and Abraham. – In: The Occult Sciences in Byzantium. Eds. P. Magdalino and M. Mavroudi. Geneva, 2006, 245-264.
13. Magdalino, P. The Byzantine Reception of Classical Astrology. – In: Literacy, Education, and Manuscript Transmission in Byzantium and Beyond. Eds. C. Holmes and J. Waring. Leiden, 2002, 33-57.
14. М. А. Поляковская, А. А. Чекалова. Византия: быт и нравы. Свердловск, 1989, с. 169.
15. Пак там, с. 169-170.
16. Theodori Ducae epistulae CCXVII. Ed. N. Festa. Florence, 1898, pp. 183-184, № 131.
17. Guilland, R. Essai sur Nicéphore Gregoras: l’homme, l’oeuvre. Paris.
18. Nikephoros Gregoras. Byzantina Historia. Ed. L. Schopen. Vol. I. Bonn, 1829, 559.13-560.3 (XLII).
19. Кожухаров Д. История на астрологията. – http://www.astro-art.com. Срв. Pingree, D. The Astrological School of John Abramius. – Dumbarton Oaks Papers, 25, 1971, 189-215.
20. Sela, S. Abraham Bar Hiyya’s Astrological Work and Thought. – Jewish Studies Quarterly, 13, 2006, № 2, 128-158. Срв. Samsó, J. The Early Development of Astrology in al-Andalus. – Journal for the History of Arabic Science, 3, 1979, 228-243.
21. Издание и превод: Sela, S. Abraham Ibn Ezra Book of the World: A Parallel Hebrew English Critical Edition of the Two Versions of the Text Abraham Ibn Era’s Astrological Writings. Vol. 2. Leiden, 2010 (Études sur le Judaïsme Médiéval, 39). Изследване: Smithuis, R. Abraham Ibn Ezra’s Astrological Works in Hebrew and Latin: New Discoveries and Exhaustive Listing. – Aleph: Historical Studies in Science and Judaism, 6, 2006, 239-338.
22. Gingerich, O. Alfonso X as a Patron of Astronomy. – In: Alfonso X of Castile, the Learned King (1221-1284). Ed. by F. Marquez-Villanueva and C. A. Vega. Harvard, 1990, 30-45 (Harvard Studies in Romance Languages, 43).
23. Cohen, S. The Romanesque Zodiac: Its Symbolic Function on the Church Façade. – Arte Medievale, II serie, IV, n.1, 1990, 43-54.
24. Burnett, C. Arabic, Greek, and Latin Works on Astrological Magic Attributed to Aristotle. – In: Pseudo-Aristotle in the Middle Ages. The Theology and Other Texts. Ed. by J. Kraye and W.F. Ryan. London, 1986, 84-96.
25. Петрунин, Ю. Суфийские истоки компьютерных технологий. – http://www.portal-credo.ru/site/?act=lib&id=2369.
26. Kay, R. Dante’s Prophecy of Peripety (Par. 27.142–148): An Astrological Fortuna. – In: Idem. Dante’s Enigmas: Medieval Scholasticism and Beyond. Aldershot, 2006 (Variorum Collected Studies Series: CS839), art. IX.
27. Benson, C. D. The Astrological Medicine of Chaucer’s Physician and Nicholas of Lynn. – American Notes & Queries, 22, 1984, 62-66; Milowicki, E. Chaucer, Astronomy, and Astrology: A Courtly Connection. – In: Courtly Arts and the Art of Courtliness: Selected Papers from the Eleventh Triennial Congress of the International Courtly Literature Society. University of Wisconsin-Madison, 29 July-4 August 2004. Eds. K. Busby and C. Kleinhenz. Woodbridge, 2006.
28. Lucas, J. S. Astrology and Numerology in Medieval and Early Modern Catalonia: The Tractat de prenostication de la vida natural dels hòmens. Leiden, 2003 (The Medieval and Early Modern Iberian World, 18).
29. Catani, R. Expectancy in Renaissance Italy: Prophecy and Prognostication Around 1500. – Romance Studies, 18, 2000, № 1, 1-10.
30. Gilson, S. A. Tradition and Innovation in Cristoforo Landino’s Glosses on Astrology in His Comento sopra la comedia (1481). – Italian Studies, 58, 2003, 48-74.
31. Catani, R. The Danger of Demons: The Astrology of Marsilio Ficino. – Italian Studies, 55, 2000, 37-52.
32. Catani, R. Girolamo Savonarola and Аstrology. – The Italianist, 18, 1998, № 1, 71-90.
33. Grafton, А. Cardano’s Cosmos: The Worlds and Works of a Renaissance Astrologer. London and Harvard, 1999.
34. Curry, P. Prophecy and Power: Astrology in Early Modern England. Princeton, 1989.
35. Данилов, Ю. А. Гармония и астрология в трудах Кеплера. – http://www.philosophy.ru/iphras/library/ruspaper/DANILOV1.htm.
36. Кожухаров, Д. История на астрологията. – http://www.astro-art.com.
37. Астрология – вводная статья. – http://www.zavet.ru/astro_01.htm.
38. Пензенский, А. Нострадамус: Вся правда о великом пророке и его пророчествах. М., 2005.
39. Кожухаров Д. История на астрологията. – http://www.astro-art.com.