Стандарт: Пловдив се прости с дядо Арсений

Източник: в. Стандарт, бр. 4949, 15 октомври

Пловдивчани се поклониха пред тленните останки на дядо Арсений. На Синодалната палата в София бяха спуснати черни знамена…

Късно след обяд в събота пловдивчани, които бяха научили за смъртта на Пловдивския митрополит Арсений, заприиждаха в катедралния храм "Св. Богородица", за да се простят с него. Сърцето на владиката спря да бие точно в 21,40 часа в петък.

Негово Високопреосвещенство почина от инфаркт в клиниката по кардиология на университетската болница "Свети Георги". Вчера около 14 ч тялото му бе докарано за поклонение в най-голямата църква под тепетата в подножието на Стария град, където често лично владиката е извършвал служби. Дядо Арсений бе положен в ковчег, подобаващ на сана му. Най-близките свещеници до владиката го подготвиха за последната му среща с вярващите съгласно канона – с владишките дрехи и със златната корона.

Официалното начало на поклонението постави точно в 14,30 траурен камбанен звън, който извести на града, че е починал неслучаен човек. В първите часове хората, които се поклониха пред ковчега, бяха малко, тъй като все още малцина бяха чули скръбната вест. Вярващите, които запалиха свещ за "Бог да прости", се увеличиха вечерта. На продължаващото днес поклонение се очаква да пристигнат много хора. Последно сбогом с владиката се очаква да си вземат и държавните, и местни управници.

До последно Негово Високопреосвещенство служеше на Бог, твърдят пловдивските свещеници. По думите им той до смъртта си е бил жизнен и пълен с енергия. Рядко някой го помнел да се залежи или пък да се оплаква от болести. В графика му за месеци напред имало записани хора за служба или водосвет, защото пловдивчани го уважаваха много. Стотици пък се тълпяха по време на неделните служби на дядо Арсений в църквата "Света Марина", припомниха още близките до владиката отци. Митрополитът извършваше и всички по-важни венчавки под тепетата, като последната бе на сина на областния управител Тодор Петков. Малко преди това владиката венча и дъщерята на губернатора. Жителите на Смолян още пък си спомнят неговото вдъхновено слово, което той произнесе при освещаването на храма "Свети Висарион Смолянски" на 30 юни т.г. Светият синод на БПЦ спешно се събра на извънредно заседание, за да определи датата и мястото на погребението на владиката, а също и неговия временен заместник. Съгласно традицията хора с неговия сан се погребват в двора на митрополитската църква или на самата митрополия. Уставът на БПЦ пък предвижда временното управление на овдовялата епархия да се поеме от съседен митрополит, определен от Светия синод. Такива в случая могат да бъдат Ловчанският Гавраил, Търновският Григорий, Старозагорският Галактион и Неврокопският Натанаил. Най-късно до три месеца епархийските избиратели трябва да изберат нов митрополит измежду епископите, предложени от Светия синод.

Получава духовен чин и от руския патриарх

Пловдивският митрополит Арсений е роден на 29 юли 1932 г. със светско име Ангел Благоев Чекандраков в село Дълго поле, Пловдивска област. Завършва Пловдивската духовна семинария през 1951 г., след което следва в Духовната академия. След нейното завършване през 1955 г. е назначен за помощник-библиотекар в Рилския манастир. На 2 юни 1956 г. приема монашески чин. На 10 юни 1956 г. е ръкоположен за йеродякон. От 1956 до 1959 г. е докторант в Московската духовна академия, където на 18 октомври 1958 г. самият тогавашен патриарх Московски и на цяла Русия Алексий I го ръкополага за йеромонах. След завръщането си е монах в Рилския манастир. На 23 юли 1961 г. е ръкоположен за архимандрит, след което до 1968 г. е преподавател в Софийската духовна семинария, намираща се тогава в Черепиш.

От 1 януари 1968 г. до 30 март 1969 г. архимандрит Арсений е протосингел на Врачанската митрополия, като междувременно специализира в Богословския факултет на университета "Хумболт" в Берлин, след което на 30 март 1969 г. Арсений е ръкоположен за Стобийски епископ и става викарий на Врачанската митрополия.

На 21 юли 1974 г. епископ Арсений е избран за митрополит на Врачанската митрополия. Под натиска на властта Светият синод анулира изборите.

На 1 февруари 1987 г. Арсений е избран за Пловдивски митрополит, на който пост го завари кончината му.

Другите за него

Видински митрополит Дометиан: Беше образец за духовник

В лицето на Пловдивски митрополит Арсений Българската православна църква изгуби един изряден архиерей и член на Светия синод. Помня покойния още като семинарист от Пловдивската духовна семинария, в която бяхме съученици. Беше отличен ученик, както и отличен студент в Духовната академия в София, където също заедно продължихме богословското си образование. Отиде с голяма вяра да приеме монашески подвиг в Рилската света обител, където да служи на св. Йоан Рилски и чрез него – на цялата ни Света църква. До момента на своята кончина беше пример за трудолюбие, вяра и ревност по отношение на своите епархийски задължения като Пловдивски митрополит. Той понасяше стоически житейските изпитания, които Бог му изпрати. По време на заседанията на Светия синод, винаги когато вземеше думата, митрополит Арсений заемаше една принципна позиция по отношение на вярата и дисциплината, радеейки за Църквата, а не за себе си. И ще остане завинаги пример на монах, архиерей и гражданин.

Бог да го упокои в селенията на праведниците си.

Георги Първанов, президент на Р България: Ще го запомним със силната му воля

БПЦ и целият клир в България изгуби един от архиереите с отлична теоретическа подготовка и огромен практически опит в църковното богослужение. Митрополит Арсений ще се запомни с непрестанната си дейност за духовното израстване на българите, със силната воля, истинската вяра и искрената убеденост в християнското православие. Той отдаде своите сили и енергия за укрепването, развитието и единението на нашата църква.

Георги Пирински, председател на НС: Загубихме вдъхновен родолюбец

Българската православна църква загуби един забележителен духовник, който с високо архипастирско съзнание работеше всеотдайно за благото на Светата ни Църква и за доброто на целия ни народ. Благочестивите православни християни у нас ще запомнят митрополит Арсений като безукорен духовник и вдъхновен родолюбец.

Отец Димитър МИХАЙЛОВ, храм "Св. Висарион Смолянски" – Смолян: Живееше с проблемите на свещениците

Ще запомня покойния ни владика като ревностен и изряден висш духовник и пример за изпълнение на църковните служби. Освен че беше добър проповедник, той беше и още по-добър владика, който умееше да ръководи църковните служби. Митрополит Арсений защитаваше и живееше с проблемите на свещениците и се радваше на успехите им. Той умееше да поддържа добри контакти със светската власт, за да бъде тя в помощ на църквата.

Инж. Тодор Петков, управител на Пловдивска област: Мъчно ми е! Скъп човек ми беше!

В такъв момент човек трудно може да говори. Последната ни среща бе в понеделник. Разговаряхме за църковни дела. И вижте, каква ирония на съдбата – за утре имахме насрочена среща с дядо Арсений и г-н Тодор Батков, за да говорим за църквата в Смолян.

Мъчно ми е. Скъп човек ми беше! Мисля, че остави трайна следа в историята на българската църква с това, че търсеше помирение.