За постите и духовния формализъм

Всяка година около Филиповден в телевизионния ефир не липсват репортажи, посветени на темата за Рождественския пост. Като новина, бележеща началото на трескавите предколедни приготовления.

Сред одобрителните мнения на духовници, богослови, на някои лекари, а и на публични фигури (къде с мотива за духовната полезност на поста, къде – приеман като полезен единствено за пречистване на тялото), в публичното пространство се срещат и критични позиции към принципа за установяване на периоди на пост от Църквата. Най-често в тези критики се посочват Христовите думи, че не това, което влиза през устата може да ни оскверни, а онова, което излиза от нея.

Всъщност подобни гледни точки не са нещо ново в историческия път на християнството. Може би най-големи критики традицията на християнския пост претърпява през 16 век от страна на някои протестантски духовни водачи. Един от тях е Улрих Цвингли, известният швейцарски реформатор. През април 1522 г. Цвингли изнася проповед, посветена именно на постите, която именува „За свободния избор на храната“. Историята разказва, че всичко започнало от една конкретна случка. По време на Великденските пости в къщата на швейцарския печатар Кристоф Фрошауер се готвела провокация срещу постите, или казано буквално – се готвели наденички. На месната вечеря присъствал и самият Цвингли. Слухът за апетитния аромат на наденичките се разнесъл из цял Цюрих. Печатарят Фрошауер трябвало да се защитава пред градската управа, но така или иначе тази случка довела до това, че в цюрихското общество се повдигнал на висок глас въпросът за римокатолическата църква и нейното предписание към всички вярващи да спазват поста. Споровете между привържениците и противниците на поста така се разгорели, че се стигнало до груби обиди и дори до физическа разправа.

Само две седмици след това събитие Улрих Цвингли написва своя трактат срещу установените от църквата пости. В проповедта си Цвингли се бунтува срещу идеята, че постенето е задължително според църковната традиция. Според швейцарския реформатор да постиш е изцяло личен избор, а не църковна повеля за цялата християнска общност, тъй като по неговите думи това не е заповед, идваща от Христос. Обвиненията на Цвингли към римокатолическите духовници били, че държали повече на външната страна на религиозното поведение, отколкото на вътрешната същност на духовния живот.

Известно е обаче, че столетия преди Цвингли древните отци на Православието предупреждават за опасността спазването на поста да се изчерпи с една външна „примерност“ и така да се превърне в духовен формализъм. Това има предвид свети Ефрем Сириeц, когато казва: „Постът е чужд на злопаметството – онези, които помнят огорченията и направеното им зло, макар и наглед да постят и да се молят, приличат на човеци, които черпят вода и я наливат в продънена бъчва!“ Безполезен е постът на човека, който върви съзнателно към греха, пък отбелязва свети Йоан Златоуст. Този знак за внимание към духовния смисъл на поста, който поставят древните светии на Православието, обаче не ги кара да го отхвърлят като същностна духовна потребност. Тъкмо напротив – разкриват го като силно средство за постигане на благодатни духовни плодове. И въпреки че не оспорват свободата на индивидуален избор на всеки да пости или не, те утвърждават установяването на постнически периоди в годината за целия народ от вярващи. Защо? Не само защото по този начин всички християни се подготвят духовно за посрещането на светлите празници на вярата, но най-вече защото Църквата е живот в общността. Така един на друг християните си дават сили в трудностите на постническия период, но и заедно споделят благодатта, която получават в тези дни. Всъщност най-големият критик на поста (на фарисейския тип въздържание) и едновременно с това негов защитник е Самият Христос. Когато фарисеите Го питат защо не са видели Неговите ученици да постят, Той им отговоря, че това за този момент не се е налага, подобно на сватбарите, които се веселят, докато младоженецът е още с тях. Но когато Младоженецът e отнет, започват постите. Започва духовното бдение.

Постите са най-естествената реакция на съвестта пред натрапчиво и ежедневно връхлитащото ни желание за презапасяване и презадоволяване. „Пресищането е начало на всякакви злини“, казва свети Василий Велики. Според него постенето препраща молитвите на човека към небето, като ги превръща в криле при възкачването му горе. „Постът не е ново откритие, а скъпоценност от отците. Уважи неговата старинна мъдрост“, призовава свети Василий.

Въпреки критиките на някои от големите протестантски водачи, интересна е съвременната тенденция, която се забелязва сред евангелските общности в Западна Европа, за възвръщане към традицията на поста. При това не само като индивидуална практика или като духовен избор в период на изпитания, а като повеля, насочена към цялата християнска общност в конкретни периоди на годината. Такава например е кампанията на Обединението на евангелските църкви в Германия, която се провежда преди Възкресение Христово в продължение на 10 години, под надслова „Седем седмици без…“. Посланието на инициативата е да провокира повече християни в Германия да започнат да постят, което, освен лишаване от животински продукти, означава седем седмици: без злоба, без завист, без криви думи, без манипулации, без егоизъм, но със: пречистени мисли, молитва, смирен дух, спокойно сърце, достойни дела и вяра.

А макар и никога в България да не е отпадала православната традиция на поста, тя отдавна не се радва на голяма популярност сред българите. Проучване на „Галъп Интернешънъл“, проведено след Коледата на 2011 г., ни дава известна представа за нагласата на българина към християнските пости. Разбира се, колкото и условни да са изводите, които могат да се направят за територията на духа на базата на статистически данни. Според анкетата 9% от българите спазват целия пост до Рождество Христово. Проучването сочи, че повече от постещите са жени и хора над 55-годишна възраст. Този процент се променя, когато става дума вече за постене на Бъдни вечер – в този ден по традиция 64% от българите слагат на празничната си трапеза само постни ястия. За сравнение, около 50% от православните християни в Румъния спазват установените от Църквата пости, включително и Рождественските. Това показват резултатите от аналогично проучване, проведено в Румъния в началото на 2012 г., малко след Рождество Христово. И според румънското проучване повече от постещите са жени. Голяма част от анкетираните румънци (35%), които не постят, определят като причина липсата на воля да издържат на лишенията. За 25% пък спазването на постите е нещо, което не смятат за нужно, а 13% изтъкват като причина проблеми със здравето.

„Във всяка църква ангелите записват имената на постещите“, казва свети Ефрем Сириец. С тези думи той няма за цел да подтиква постещите към гордост за голямо постижение и заслужено спасение. Но разкрива в традицията на поста едно благодатно усилие в съзвучие с евангелския завет: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“.