Предател

И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.
(Евангелие от Матей)

Тих мрак покри белите каменни къщи на Йерусалим. На Голгота забитите в червеното небе три големи кръста бавно почерняха и се загубиха. Загуби се и каменната пътека, която пълзеше нагоре към жертвения хълм между шипките и смокините. Преди пладне по нея с наранени нозе, увенчан с тръни и с тежък дървен кръст на рамото, мина Спасителят, а подире му пъплеше мравуняк от хора, настървени да видят нечуваното мъчение.

Когато вълнението над големия град утихна и улиците опустяха, Юда излезе от подземието на една стара порутена къща, прескочи тревясалата ограда. Той се промъкваше като сянка по озарените от лунна светлина улици и ако насреща му се зададеше някой окъснял минувач, Юда се потуляше в мрачината под стрехите и притаяваше дъх.

Пред една обкована с желязо порта той спря и протегна черната си ръка да отвори. Портата беше заключена. Юда удари три пъти с юмрук.

– Кой хлопа? – попита треперлив глас на жена отвътре.

– Аз съм, синът ти. Отвори, майко!

– Разбойници или зли духове будят нощем мирните хора от сън? Защо си дошъл? Върви си! Аз нямам син! Не мога да бъда майка на оня, който предаде своя Учител. Днес на кръста Божият Син издъхна със страшна мъка. Кръв капеше от раните Му, а устните Му бяха напукани. За трийсет сребърника ти Го предаде на палача! Иди си!

Юда се хвана с две ръце за покрива на оградата като куче, което иска да влезе в къщата на стопанина си, и рече с умолителен глас:

– Прибери ме, майчице!

– Махни се от прага ми и бъди проклет! – извика жената и затисна портата с голям камък.

Божият предател като попарен се обърна и тръгна назад. Той се упъти към храма. В очите му натежаха сълзи, но не можеха да капнат. Една далечна надежда като мъничка свещ ту припламваше, ту изгасваше в тъмнината на душата му. Вървя, що вървя, стигна високия Господен дом. Намери вратата отворена, влезе и се строполи на плочите.

– Защо вдигаш ръце от мене и ме оставяш, Господи!

Но щом прошепна Божието име, всички кандила на храма веднага угаснаха и тъмнината легна тежко върху главата му. Разтреперан от страх, Юда скочи, закърши ръце и се втурна навън като луд. Два пъти се препъна и падна по очи, докато излезе от Йерусалим. Когато белият град остана зад гърба му, той се спря и потърси близкото прохладно кладенче, което в горещите дни утоляваше жаждата на пътниците, които идваха с кервани от пустинята. От страх и тичане устните на Юда се бяха напукали. По шумоленето той намери кладенчето, подви колена, подпря се на ръце и протегна глава да пие. Но щом допря устни, кладенчето млъкна и водата му пресъхна. То не пожела да накваси устните на Юда.

Пожълтял като восък, Юда се изправи, издигна очи към небето и съзря високо над хълмите тъжната месечина да плува над града.

– Поне ти влей светлина в душата ми!

Месечината, като срещна погледа му, трепна, пребледня и се спусна към пустинята. Подире ѝ остана дълга огнена пътека.

– Почакай – викаше Юда. – Не ме оставяй в тъмнината!

Месечината настигна един облак, потули се и там остана.

Юда потъна в мрак. Пустинята тежко забуча. Големите му като лопати крака риеха пясъка. Както вървеше, ненадейно насреща му се яви един гладен лъв, не срещал плячка от три дни и три нощи. Лъвът настръхна, пристъпи и повдигна дясната си лапа да повали с един удар случайната жертва. Но когато впи горящите си очи в предателя, позна го, стъписа се разтреперан, изрева тъй, че цялата пустиня оглуши, и побягна. Най-големият звяр не намери кураж да разкъса оня, който предаде Божия Син за трийсет сребърника.

С помътена душа и празен поглед вървя Юда цяла нощ, извървя пустинята и призори приближи към една зелена равнина, където мъждукаха малки селца и пееха ранобудни петли. Вече беше разсъмнало и слънцето изливаше щедро светлината си върху земята, когато умореният пътник спря до суха изкривена върба, наведена над една долчинка. На върбата имаше лястовиче гнездо. Лястовичката чу стъпките му и подаде глава от гнездото. Като го видя, малката птичка размаха с писък криле над гнездото си, помами трите си пиленца и те изхвръкнаха след нея.

Юда не се учуди. Бръкна в пазвата си, извади кожената си кесия с тридесетте сребърника, зарови я под сухата върба в пясъка, събра купчина камъни и затрупа мястото. Погледна с тъга наоколо Божия свят, който се пробуждаше – чист и ведър, разпаса пояса си, върза го за един клон и се обеси.

Из сборника „Детски цветослов“, ИК „Омофор“ 2012