Богоугоден маршрут

Едва ли има по-подходящ момент да откриете за себе си една нова църква от дните около Рождество Христово. Храмът, на който случайно се натъкнах преди седмица, се намира на около 12 километра от Пазарджик, в село Дебращица и неговото посещение може да се комбинира с приятна екскурзия.
Това, което ме впечатли в черквата, е нейната невероятно добра поддръжка, нещо, което за съжаление не се отнася за много други у нас. Кацнала на хълм край селото, тя се белее отдалеч и не може да остане незабелязана от преминаващите по пътя към язовир "Батак", но към нея насочва и стилна табела. За да стигнете до Дебращица от Пазарджик, поемате в посока Пещера и следите табелите по пътя. Те са две – една за селото и една за храма.

Храмът

Църквата "Св. великомъченица Неделя" е издигната от бежанци от Дебърска Македония през 1761 г. Според легендата разрешението за нейния строеж било дадено от местния бей, след като получил чудодейно изцеление от тежка травма. Първоначално храмът бил изграден от дърво. Впоследствие бил достроен от камък и кирпич, като през 1900 г. е направена цялостна реконструкция на сградата и е издигната камбанарията. Днес информация за църквата може да се намери в интернет, а от три години богослуженията се излъчват директно по местната кабелна телевизия, за да могат част от тях да станат и трудноподвижните, и болните хора от селото. Модерните нововъведения не спират дотук, като входът на храма се наблюдава с видеокамера. Окото хваща и добре поддържаното дворче, където е подредена експозиция от местни народни носии и автентични предмети на народните занаяти. Обикновено хората попадат тук случайно, но не липсват и нарочни посещения, при това от чужденци. Последният гост бил индиец, преди това се отбил германец-велопътешественик, австрийци и швейцарци също наминават сравнително често.

Атракциите

Непосредствено до пътя за Батак на 26 октомври е открит и параклисът "Св. Димитър". Оформен като еднокорабна църква той е изографисан от млади художници от София, вероятно и това е причината за доста ведрото излъчване на стенописите. Средствата за изграждането на параклиса са дарени от местен жител, вечер той е атрактивно осветен, а пред входа, както и пред църквата между впрочем, се вее трибагреникът. В околностите на разположеното в най-северния дял на Родопите Дебращица има останки от общо 11 църкви и параклиси, запазени са 19 тракийски могили и руини от крепостни стени, към които местните отзивчиво ще ви насочат. Селото е изходен пункт за излети до местността Ливадите и за посещение на хижа Добра вода. Тя се намира на 736 метра надморска височина сред широколистна гора, на 2 часа път от Дебращица. В близост до хижата е параклисът "Св. св. Флор и Лавър". През XII-XIV в. в района е имало манастир, а днешната черква е издигната през 1994 г.
Разбира се, районът не е подходящ само за религиозен туризъм. Съвсем наблизо е язовир "Батак", курортът Свети Константин, Превала, град Батак, Велинград също не е далеч. При хубаво време дори през зимата в околностите може да се направи една наистина приятна и познавателна екскурзия. В самото с. Дебращица бихте могли да отседнете в комплекс "Кошарите", в който има шест стаи в традиционен стил и приятна механа. Цените са изненадващо ниски, а условията – великолепни. Комплекс "Ливадите" също е наблизо, като лятото там работи и открит басейн, а в района на Св. Константин и местността Дъното е пълно със самостоятелни вили и малки семейни хотелчета. Цигов чарк също предлага богат избор от варианти за нощувка за всеки джоб.

Пътят на виното

Естествено до Пазарджик бихте могли да стигнете по няколко начина, но ще си позволя да ви препоръчам един изключително приятен маршрут. Ако тръгвате от София, хващате магистралата за Пловдив, но се отклонявате към Велинград. Първото населено място след отбивката е Виноградец, което е задължителна спирка, ако още не сте осигурили виното и ракията за празниците (така де, постите свършват). Почти пред всяка къща можете да откриете импровизирани сергии с тези елексири, като само опитването на продукцията на местните винари ще ви принуди да предадете волана на някой по-трезвен, ако не искате да си имате проблеми със закона. Воденето на дегустатор в колата също може да се окаже от полза. Другата забележителност във Виноградец поне за мен е жълтата сградата на бившето училище, която впечатлява дори в сегашния си ужасно занемарен вид.
Всъщност дори и да пропуснете да заредите алкохолните си запаси тук – няма страшно. Вино се предлага във всички населени места, преди да стигнете стария път за Пловдив (Карабунар, Злокучане и Септември), малко встрани пък остава Памидиво, сещате се каква е суровината. Преминаването през селата преди Септември е своеобразно пътуване назад във времето заради факта, че в центъра на всяко от тях има статуя на партизанин или монумент, посветен на загиналите в борбата срещу хитлерофашизма. Стигнете ли стария път за Пловдив, поемате към Пазарджик, като тук пък е мястото за един плод-зеленчуков шопинг тур. В момента на мода са зелето и ябълките българско производство, но могат да се купят и доста прилични домати и краставици от минали колекции.

Още екстри

На връщане ви препоръчвам да завъртите покрай язовир "Батак", където има невероятни гледки, и да подходите към стария път за София откъм Велинград. Ако изберете да се качите на магистралата чак при Ихтиман, печелите няколко бонуса. От една страна, това ще ви даде възможност да попълните запасите от тоалетна хартия и салфетки в Белово, от втора, бихте могли да отскочите до водопада над Костенец, а от трета, да посетите крепостта "Траянови врата". Както е известно от историята, тук през 986 г. войската на цар Самуил разбива напълно водените от византийския император Василий II части. Отбивката за крепостта е добре обозначена, пътят до горе е добър, а останките са доста впечатляващи.